shareit

Един от най-големите фенове на Луис Армстронг в зората на неговата кариера е Слипър – охраната на заведението Матранга

| от |

Луис Армстронг е един от впечатляващите музиканти на миналия век, който продължава да се смята за един от абсолютните хегемони в джаза. Неговият най-голям вдъхновител в творчеството е г-н Джон Оливър или по-точно крал Оливър. С около 20 години по-голям от Армстронг, той е един от ветераните в музиката и също така изиграва една много сериозна роля в живота на твореца.

Той е ментор, бащина фигура и понякога съвест на Луис. Ето защо и през следващите години ще има само положителни коментари. Оливър е бил винаги готов да помогне на всеки в беда, може да говори за живота и да улавя малките елементи от една история, в които често се криеше отговора, особено ако темата е за една по-трудна ситуация. Оливър е понякога може да привлече погледите на публиката, има голяма плешива глава, която покрива с най-различни шапки.

Точно те винаги ще бъдат причината да е обект на внимание. Спонтанната му идея позволява винаги да изпъква в цялата банда, а освен това е един от добрите композитори, познаващи ДНК-то на джаза в един особен начин. Не е случайно, че точно той се смята за новия и съвременен възродител на стила. Неговата група дава зелена светлина на Кид Ори, който скоро ще стане по-известен от всички.

Армстронг идва един ден, за да гледа изпълненията на крал Оливър. След първата вечер ще е редовен клиент,  за да слуша. Заведението се казва Пийт Лала и е едно от най-посещаването в цял Сторивл. Кларънс Уилямс е пианиста, който пристига от Луизиана, за да се включи в групата и си спомня, че точно това заведение е като една нова вселена.

Около 4 часа сутринта, когато музикалната програма е свършила, повечето момичета ще отидат при своите сутеньори, за да пият по едно вино. Пийт Лала ще бъде квартирата на всичко добро и не толкова добро, дори престъпно. Освен почитатели на джаза, някои от най-големите лица на организираната престъпност в САЩ ще имат любопитството да видят какво се случва именно там. Това е последната спирка, когато порокът е оставен да се почива. Някои от гангстерите идват за ранна закуска и питие, а след това се отправят към дома си, за да почиват. Армстронг описва Лала така:

„Тези сводници и всякакви други, прекарват повечето си време в Лала, докато техните момичета не приключат работа и не върнат ключовете за стаите.

Срещат се, дават оборота за вечерта и тогава затваряхме. Много от проститутките работеха в различни части на града, но всички идваха в Сторивил, за да си намерят работа. За всяка имаше и различна смяна. Понякога две проститутки ще поделят наема си. Едната ще работи през деня, докато другата ще работи през нощта. Бизнесът в онези времена беше доста добър, цяла орда от моряци и екипажи ще слизат от големите кораби в Мисисипи, обикаляли са света и сега жените трябваше да ги забавляват и държат много, много заети.“

Всеки човек знае, че собственикът на Пийт Лала е място, където мафията води преговори. Собственик е Питър Чиачио, сицилиански емигрант, което е голямо объркване. По това време в града има още няколко клуба, чийто собственик се казва Лала, включително и престижния Биг 25. Всички тези локални заведения бяха част от една друга група клубове, притежавани от италианците. Правилно или грешно, клубовете в кварталите се държаха от италианци, за които често се твърдеше, че са част от мафията.

Много не са, но защо да не използват точно тази идея. Крал Оливър дори няма нужда да споделя на малкия Луис, че хората тук са най-често престъпници, а красивите и симпатични жени са част от един друг контингент и флиртовете често могат да му костват надницата. И точно това е мястото, където музиката се оказва от най-високо значение. Няма изпълнител, който да не иска да бъде там. Първото участие на Армстронг е Мартранга. Тя няма нищо общо с Лала, където всичко е в пъти по-добре подредено. Матранга някога е била винарна и е съществувала от края на 80-те години на XIX век.

Неговите клиенти са предимно тъмнокожи, но отново собственикът е сицилианец. Хенри Матранга е човек, който трябва да бъде уважаван. Амрстронг си спомня, че той е остър и здрав, има визията на плейбой и всички правила се диктуват от него. Отнасял се с уважение, особено към тъмнокожите, като дори се опитвал да говори с тяхното произношение. Това печелило много нови клиенти.

Матранга винаги е бил клуб на мафията, с помощта на примера от крал Оливър и напътствията, той не само е толериран във въпросното заведение, но успява да намери и други връзки. В неговите спомени дори ще даде пример защо предпочита да свири там, когато има възможност. Една вечер в Матранга избухва пиянска свада. Охраната бързо успокоява страстите, като Слипър – името на гарда – урежда за първи път Армстронг да свири. Странно е, че Слипър е бил един от най-агресивните и напомпани гардове, но душата му е нежна и джазът бил нещо, което го карало да се просълзява. Този африкански Хълк определено имал две страни:

„Той много обичаше начина ми на свирене и лично предложил на Хенри да сменя един от музикантите, които са напуснали. Той беше наистина добър и честен човек, а Матранга се съмняваше известно време и имаше критики относно моите възможности. Когато започнах да свиря, Слипър винаги беше в ъгъла до мен и ме насърчава. На гостите казваше да слушат това момче, а в един момент успя да издърпа и самия Матранга, за да го накара да послуша и да види как се справям. Имаше случаи, когато гостите си тръгваха и Слипър излизаше от почивка, хващаше ги за вратовете и ги връщаше обратно пред сцената, като им казваше да послушат още малко. В един момент дори ми каза „Момче, ако продължаваш така, скоро ще бъдеш един от най-добрите в света. Помни ми думата.“.“

В нощта на битката, Слипър демонстрира една от най-добрите си форми и показва какво точно може да постигне. Това е един пример на човека, който може да обича нежната музика, но същевременно да е готов да отваря глави в мафиотска територия. В същата вечер един от бачкаторите пристига в клуба, харчи цялата си заплата и обезумява.

Слипър го наблюдава през цялото време, при това още от момента, когато мъжът влиза в залата. След като вече няма пари, клиентът става агресивен – често срещана черта при хазартните типове. Агресията му се разпалва от няколко питиета на бара, а малко след това започва да заплашва всички, че ще обере това място. Слипър се опитва да го успокои, а когато това не помога, веднага му показва какви са вариантите:

„Затвори си устата, приятел, за да не те изкарам от тук по гръб.“.

Мъжът се успокоява, но след няколко минути отново набира скорост, заявявайки, че точно тук всичко е една измама. Слипър го хваща за врата и го води агресивно към вратата. Комарджията вади голям 45-калибров пистолет и започва да стреля в посока на Слипър.

По това време групата на Армстронг продължава да свири един от най-красивите си блусове, преди да чуе изстрелите. Музикантите променят израженията си, лицата им променят цвета си и скооро след това разбиират, че са в опасност. Всички се замислят какво става, докато Луис им отвръща, че всичко е наред, опитвайки се да прикрие своя ужас. Слипър не е ранен и вади своето оръжие, с което отвръща на огъня. Прострелва агресора в крака и мъжът се отказва от повече съпротива. Обезоръжен и без повече адреналин за агресия, гардът хвърля оръжието и го изкарва на улицата.

По това време преминава линейка, теглена от коне – такива са били. Мъжът е натоварен в болницата и заминава. Около 4 часа сутринта ще пристигнат и жените, кооито трябва да оставят оборота. Те носят питиета и искат да чуят още някой друг блус, преди да си отидат вкъщи. Във всеки друг клуб, вечерта трябва да е приключила, но Матранга е една друга порода заведение. Армстронг често казва следното:

„Винаги съм се възхищавал на тези лоши хора, когато бях в Ню Орлиънс, те просто харесваха хубава музика.“

И колкото повече вечери има в Матранга, толкова повече вниманието на Хенри се засилва към Армстронг. Той вече смята, че неговият най-добър служител няма място там. Една вечер Луис минава за бира, когато няма участие и разказва следното:

„Всичко си работеше, салонът беше отворен и някои от старите играчи вече бяха на бара за сладки приказки. Поздравих Матранга, когато капитан Джаксън, един от най-лошите и агресивни полицейски офицери, влезе в заведението. Изкрещя всички да се наредят. Търсели хората, които са помогнали на някого на съседната улица. Опитахме се да им обясним, че сме невинни, но той започна да ни закопчава един след друг. Преди да замине за ареста, Луис ще каже на Мериан (сервитьорка) да потърси помощ.“

Една вечер в затвора и Армстронг е освободен:

„Докато чаках в двора на ареста, не знае, че Матранга се е свързал с адвокат, който ни е издействал пускане под гаранция. Дори не ми се наложи да отида в съда. Това беше част от системата и трябваше да свикнем с нейната работа. Когато има група от хора, наредени в заведение, занимаващо се с хазарт и проституция, най-лесното е просто да се намери обвинение и всички да търкат нара известно време.“

Армстронг напуска затвора с нов протектор – италианската мафия, а тя може да е много по-силна от всеки друг орган на реда в страната.

 
 
Коментарите са изключени за Един от най-големите фенове на Луис Армстронг в зората на неговата кариера е Слипър – охраната на заведението Матранга

Повече информация Виж всички