Безстрашната американка Сара Бауман

Историята на Американския Запад през 19 век е изпълнена с цветни личности като Били Хлапето, Джеси Джеймс, Ани Оукли и още много други. Сара Бауман несъмнено може да бъде сравнена с някои от тези персонажи, заради смелостта и издръжливостта си. По време на нестихващите войни кръчмарката се грижи за празните стомаси на американската войска и е винаги готова за бой, ако се налага. 

Сара Бордет през живота е наричана с много различни имена. Точната дата на раждането й остава мистерия както по-голямата част от ранния й живот, но се смята, че момичето се появява на бял свят през 1813 година някъде на границата между Мисури и Тенеси. Някои историци дори предполагат, че истинската й фамилия е възможно да е била Найт. Предполага се, че Сара е дете в семейството на ирландо-шотландски имигранти, които се заселват в Южна Америка през 18 век. Детството й е забулено в мистерия. Въпреки че тя самата твърди, че е израснала в уважавано и заможно семейство, фактът че е неграмотна противоречи с това твърдение. Ако въобще е имала шанс да ходи на училище, то там явно е получила много ограничено образование.

Знае се, обаче че от малка е по-едра от своите връстнички. Когато достига пълнолетие се смята, че вече е била висока 182 метра и е тежала цели 90 килограма. Независимо от необичайните си размери околните я описват като атрактивна жена, но малко ухажори се престрашават да я заговорят, заради внушителното й физическо присъствие. Именно големината й й спечелва прякора “Великата Уестърн”, който е взет от един от първите параходи (на изображението), специално построен за трансатлантическо пътуване между Англия и Ню Йорк. Направено е това сравнение, заради факта че Сара често се мести от едно място на друго, точно като плавателния съд.

Младата жена се жени за войник и така се присъединява към американската армия по време на Втората семинолска война, водена между Съединените щати и семинолските индианци във Флорида между 1835 и 1842 година. Ролята й там най-вероятно е била като готвачка, перачка или е извършвала друга работа, свързана с грижа за войниците на бойното поле. След краят на войната генерал Закари Тейлър ръководи едни от най-значимите битки на Съединените щати на 19 век, които ще отведат Сара чак в щата Тексас – Мексиканско-американската война. Преди да се стигне до конфликта земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези територии преди войната били суверенни територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от испанската колония Нова Испания. С извоюване на независимостта си Мексико губи от своята власт щата Тексас, който по това се установява като свободната Република Тексас, но това не продължава дълго. За по-малко от 10 години независимата страна е завладяна от Съединените щати. Мексико трудно преглъща тези загуби и нещата ескалират с предложението от страна на Америка новата граница между двете страни да бъде река Рио Гранде, докато мексиканците не са съгласни с това. Размяната на остри реплики скоро прераства във война през 1846 година.

Закари Тейлър

Сара се отличава още в първите дни на сраженията, които се състоят на 21 март  близо до река Аройо Колорадо, намираща се в Тексас. Бордет предлага на войниците да ги поведе през реката и да атакува врага заедно с тях. Това й печели страховита репутация сред армията, както и лагерните последователи. По това време е женена за втория си мъж с фамилното име Боргинес, най-вероятно от френски произход. Той е войник в Петата пехотна дивизия и така живота на жената продължава да е свързан с бойното поле. В последвалите седмици Сара набира голяма популярност на военния пост Форт Браун, където държи столова за офицерите и става доста известна с безстрашието си по време на обсадата през май. Вестникари чак от Ню Йорк и Филаделфия разказват истории за войниците на Форт Браун и тяхната спасителка.  Името “героинята на Форт Браун” се използва като синоним за безстрашната Сара, която държи всеки войник да бъде нахранен поне три пъти дневно и готви, докато около нея всичко експлодира близо до бойното поле. Знае се, че дори носи със себе си мускет в случай, че някой мексиканец реши да нахлуе в укреплението. 

Към привършването на войната шансовете на Мексико да спечели стават все по-малки и американската войска се мести на юг към Буена Виста. Заедно с тях вървят и лагерните последователи, където Сара става свидетел на жестоки сражения през 1847 година. Тук отваря хотел в град Салтило, където предоставя храна и подслон на изморените войници. Докато сраженията приключват фатално за врага, Америка успява да завладее столицата Мексико Сити през февруари 1848 година под управлението на генерал Уинфийлд Скот, който принуждава мексиканците да признаят Рио Гранде като новата граница между двете страни. С това щата Тексас официално става част от Америка.

Сара пребивава в Мексико до краят на войната, но тъй като не може да седи на едно място за дълго време ще се запъти към Калифорния. За местенето й са известни две причини – вторият й съпруг умира по време на сраженията и златната треска. В щата са открити големи залежи на злато, което го прави атрактивна дестинация за всеки, който иска да забогатее. Големи талпи от хора, наречени “четиридесет и деветите” се стичат от близки и далечни градове да установят новите си домове в Калифорния. Сара използва тази възможност да започне нов бизнес в град Ел Пасо, където управлява хотел, в който приютява пътуващи златотърсачи. Заведението е далеч от място само за подслон, защото задоволява и интимните нужди на своите гости като се смята, че самата Бордет е обслужвала клиенти. Скоро след това отваря друг хотел в град Сокоро, Ню Мексико, където научава на занаята си много млади осиротели момичета.

Там се запознава и с третия и последния си съпруг на име Албърт Бауман, тапицер от Германия. Двойката води сравнително номадски живот като пътува от едно място на друго, докато не достига Аризона, където работи като перачка известно време. С времето Сара се превръща в един от най-успешните бизнесмени на щата, отваряйки различни кръчми и ресторанти. Отдадена на своята работа се грижи за няколко сирачета, на които показва как сами да се издържат с готвене и чистене. След дълъг и различен живот от този на свои връстнички “Великата Уестърн” умира на 22 декември 1866 година от среща с отровен паяк. От успешната си служба в армията до живота си като бизнесменка, Сара остава като един незабравим образ в дългата история на Американския Запад.