Актриса, първа дама, икона: Историята на Ева Перон

Ева Перон е актриса, активистка и първа дама на Аржентина като от тази платформа се бори с въпроси като бедността и правата на жените.

Любима фигура в страната си, Ева става известна на галено като Евита – а нейната история вдъхновява мюзикъл и филм.

Но коя точно е тя? Да видим.

Скромното начало на Ева Дуарте

Родена в аржентинското село Лос Толдос като извънбрачно дете на 7 май 1919 г., Ева Мария Ибаргурен има история като на Пепеляшка. Баща й, Хуан Дуарте, е част от висшата класа, а по това време не е необичайно за богати мъже като него да имат по още едно семейство, с любовниците си.

Дуарте дава на дъщеря си името си „Мария Ева Дуарте“, тъй като така е модерно сред буржоазията. Но когато Ева е само на годинака, той изоставя напълно второто си семейство, което хвърля нея, майка й и братя и сестри й в крайна бедност.

Трагедията е пълна, когато баща й загива в автомобилна катастрофа – Ева е само на 6. Когато пък малката и нейното семейство се появяват на погребението му, според твърденията, неговото законно семейство ги избягва.

Майката на Перон, Хуана Ибагурен, с мъка се бори да отгледа 4-те деца – семейството се премества извън Буенос Айрес, където братята и сестрите на Перон си намират работа, а Хуана припечелвала пари като шивачка.

Вече на 15 години Перон мечтае за по-голям живот. Тя иска да стане актриса и за целта бяга с музикант обратно в Буенос Айрес. Връзката им обаче бързо се разпада, но тя намира нова любов: театъра. А първата си роля във филм получава през 1937 г.

Тогава, само на 20, дръзката Перон създава своя собствена развлекателна компания The Company of the Theatre of the Air. Тя пуска радио предавания и съвсем скоро се оказва много търсена, като поема ролите на властни жени-управители в радиосериал, който озаглавява „The Biographies of Illustrious Women“. Може би това е репетиция за нейното собствено бъдеще.

Първата дама на Аржентина

Докато работи за радиото, тя основава Аржентинския радиосиндикат, заради което е поканена на гала вечер през 1944 г. Там тя се среща съдбовно с полковник Хуан Перон, прохождащ правителствен служител. Твърди се, че напускат партито заедно в 2:00 часа сутринта.

Всичко се промени за Ева Перон, когато двамата се женят през 1945 г.: само една година по-късно Хуан печели президентската надпревара.

Семейство Перони са силна двойка. И двамата вярват, че бедните в Аржентина са страдали твърде дълго и със силна подкрепа от работническата класа и самите бедни, Хуан разюпространява популистката си политика. Но съпругата му – известна на бедните просто като Евита – засенчва президента по популярност.

Като първа дама Ева Перон публично защитава политиките на съпруга си и не дълго след победата му Аржентина приема закон, който дава право на глас на жените. Евита поема заслугата, основава Женската перонистка партия и регистрира нови избиратели, за да подкрепи съпруга си.

Зад кулисите Перон има още повече власт в администрацията на съпруга си. Тя ръководи две министерства – на здравеопазването и на труда – и съпругът й е принуден да я избере за свой вицепрезидент при втората си кандидатура.

Тя също така основава фондация Ева Перон, благотворителна организация, която се фокусира върху облекчаването на бедността и в рамките на две години раздава дарения на стотици хиляди бедни аржентинци, финансира домове за бедни и предлага пенсии на възрастните хора.

Фондацията открива и нови училища и библиотеки и затвърждава репутацията на Евита като най-големия покровител на бедните в Аржентина.

Но тя има и врагове. Висшата класа на Аржентина не приема особено драго актрисата, която е израснала в бедност. Същото е и с армията, която не иска жена в бюлетината за преизбиране на Хуан Перон.

Когато Хуан започва втория си мандат през 1951 г., Ева пък започна да се бори с рак на маточната шийка – болест с малко алтернативи в началото на 50-те години.

Трагичната смърт на Ева Перон

Въпреки че огромна тълпа аплодира Евита, насърчавайки я все пак да се кандидатира заедно със съпруга си, Перон отказва. Публично тя се посвещава на бедните, но в личния си живот води сериозна битка.

В месеците преди смъртта си първата дама се разболява значително. При последната си публична изява през юни 1952 г. тя приема титлата „Духовен лидер на нацията“.

Умира на 26 юли 1952 г. само на 33 години.

Аржентина изпадна в дълбок траур за любимката си. Милиони излизат по улиците и поставят цветя пред президентския дворец.

Опечаленият президент призовава д-р Педро Ара да запази тялото на съпругата му, за да може тя да бъде положена публично в мемориал.

След това, през 1955 г., Перон бяга от Аржентина по време на военен преврат. Тялото на Евита обаче остава. Несигурни какво да правят с тялото, наследниците на президента го изпращат в Италия. Останките на Ева Перон няма да се завърнат в Буенос Айрес чак до 1971 г.

Ева Перон е дълбоко обичана. Както си спомня 88-годишната Клементия Гил десетилетия по-късно: „Видях я в асансьора в Конгреса и тя ме хвана за ръката. Казах й, че тя означава всичко за мен.“

След смъртта на Ева, нейната отдаденост към бедните й печели безкрайната им лоялност. Нейната фондация продължава благотворителната си мисия и митът за Евита се разраства толкова много, че заплашва да скрие личността на Ева.

През 1974 г. писателят В.С. Найпул пътува до Аржентина, за да напише есе за нея. Разочароващо, той открива, че е почти невъзможно да разграничи кое е истина и кое е измислица. „Истината започва да изчезва, защото тя не е от значение за легендата.“

Докато недоброжелателите на Перон я подиграват заради бедния й произход, аурата й става още по-въздействаща с наградения мюзикъл, написан от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, последван от филма от 1996 г. с участието на Мадона.

Дали Евита е нахъсаният оптимист, изобразен на сцената и екрана? Измислената Евита е може би по-развратна от истинската, но и двете се издигат до най-високите нива на власт за жена по онова време и посвещават живота си на помощ на безсилните.