Звярът от Жеводан, който тормози жени и деца
Първата жертва на чудовището е Жана Булет, 14-годишно момиче, което пасе овцете си. Смъртта й е последвана от други, почти изключително жени и деца. През цялата 1764 г. жестоките атаки – жертвите са с разкъсани гърла или откъснати глави – разтърсват Франция. Насилието е толкова шокиращо, че новината за него пътува от провинцията чак до кралския дворец във Версай. Какъв е този звяр от Жеводан и кой би могъл да спре терора?
Жеводани, регион в Южна Франция, е също толкова загадъчен, колкото и чудовището. „Той имаше репутацията на отдалечено и изолирано място, където силите на природата не бяха напълно опитомени, където горите наистина бяха омагьосани“, казва Джей Смит, историк и автор на „Monsters of the Gévaudan: The Making of a Beast. „Увлекателно е, силно е, страшно е, възвишено е.“
То е идеалното място за създаването на хорър приказка с участието на някакво свръхестествено създание. Но за жителите му реалността е по-брутална от всяка книга. За три години звярът взима близо 300 жертви, а историите за него продължава дълго след 18 век.
Франция през 1764 г. е в окаяно състояние. Седемгодишната война е приключила година по-рано като държавата претърпява многобройни поражения от британците и прусите. Кралят, Луи XV, също е загубил по-голямата част от задграничните територии на своята страна, включително Канада. Икономическата ситуация е тежка и страната е в безпорядък. Така, въпреки касапницата, която животното прави, то послужи и като един универсален враг на нация, която има и иска да се доказва; страна, нуждаеща се от кауза, зад която да се обедини.
Звярът и неговите жертви може би щяха да останат незабелязани, ако не е процъфтяващата преса. Тъй като политическите новини са цензурирани най-вече от краля, вестниците трябва да се обърнат към други източници на информация и развлечения. Франсоа Моренас, основател и редактор на Courrier d’Avignon, използва нов тип репортажи, наречени „различни факти“ – истории за ежедневни инциденти в малки села. По-конкретно неговият репортаж превръща звяра от локален проблем в национална тема.
С нарастването броя на жертвите през 1764 г. местните служители и аристократите предприемат действия. Етиен Лафон, делегат на правителството, и капитан Жан Батист Дюамел, водач на местната пехота, организират първата съгласувана атака. В един момент броят на доброволците нарасна до 30 000 мъже. Дюамел ги организира по военен модел, залага отровена стръв и дори има някои войници, облечени като селски жени с надежда да привлекат звяра. Възнаграждението за убийството на звяра се равнява на годишна заплата на работниците.
За мъже като Дюамел ловът е начин да възвърне честта си след войната. А пресата издава много драматични истории от жените и децата, които са оцелели от атаките, подчертавайки добродетелта на селянина.
Вземете Жак Портефайкс, например. Младото момче, заедно с група деца, е навън на поляна със стадо добитък на 12 януари 1765 г., когато звярът напада. Работейки заедно, те успяват да го изплашат с пръчки. Смелостта на Портефайкс е толкова възхитителна, че Луи XV изплаща награда на всички деца, а Жак се образова за негова сметка.
След това е Мари-Жана Валет, която е нападната на 11 август 1765 г. и успява да се защити и дори да нарани звяра – така си спечелва титлата „Девата на Жеводан“. Днес има статуя в нейна чест в село Аверс в Южна Франция.
Хората може би успяват да се защитят, но официалните ловни дружинки нямат такъв успех. През февруари 1765 г. баща и син ловци от Нормандия, пътува до Жеводан, за да елиминира звяра – Жан-Чарлз, бащата, се хвали, че вече е убил 1200 вълка. По информация хищникът изглежда като вълк, но никой не е сигурен в това. „Той е много по-голям от вълк“, се казва в ранен доклад. „Има муцуна, приличаща на телешка и много дълга козина, както на хиена.“
Отново и отново ловците не успяват. Накрая кралят изпраща собствения си бодигард, Франсоа Антоан, който заедно със сина си и отряд от мъже, през септември 1765 г. успява да убие голям вълк. Той изпраща тялото до съда във Версай и получава награда от Луи XV, както и приема благодарността на селяните
Два кратки месеца по-късно обаче атаките продължават.
Още 18 месеца нещо продължава да дебне жителите на Жеводан, като в този период има 30 – 35 смъртни случая. Кралят, вярвайки, че звярът вече е убит, не предлага помощ.
Местният фермер Жан Шастел е участвал и предишни пъти в лов, но е хвърлен в затвора, защото води хората си в боло. Но миналите му престъпления изведнъж се изпаряват, когато той най-накрая успява да свали съществото с куршум на 19 юни 1767 година.
Краят на зверствата обаче не успява да отговори на големия въпрос: Какъв е този звяр? И на този въпрос никога не се отговаря.
