Защо Мата Хари е обвинена в шпионаж, след като никога не е шпионирала

Едва ли можем да говорим за шпиони, ако не обърнем поне някакво внимание на хора като Мата Хари. Фаталната дама, чийто подвизи са филмирани, описани в книги и превърнати в култ от редица дами, може би е успяла да покори сърцата на мнозина, макар и не всички да знаят произхода на изкусителката. Нейният живот започва с най-различни глезотии и радости.

Маргарета Зеле се ражда в заможно семейство на холандски шапкар. Макар и животът да ѝ поднася редица изкушения, първата ѝ основна грешка е запознанството с военен офицер, който служи в Индонезия. Връзката не се оказва особено успешна и точно по тази причина се стига до бърза раздяла. Маргарета заминава за Париж и решава, че ще стане любовница на някои влиятелни мъже около нея. Именно един от тях ѝ предлага да стане танцьорка и да създаде нов облик. Към него се добавя и псевдонимът „Мата Хари“.

И докато цялото общество се захласва по ориенталската култура, холандката бързо приема и облика на индийка, която идва от специалните храмове на изкусителките. И понеже има нужда от работа и трябва да предостави специално резюме, дамата бърза да демонстрира своите танцови умения и разказва, че всичко е научено още в Индия, а самите танци са ритуални танци за изпълняване на желания. И така уменията ѝ започват да печелят още повече внимание, особено с обяснението, че гостите са ставали свидетели на образователни движения, а не на еротични танци. Успявайки да улови вълната на обществото, дамата много скоро привлича редица последователи и най-вече цяла армия от любовници и почитатели, при това от цяла Европа.

С холандския си паспорт, Маргарете можела да пътува свободно из цяла Европа, а екстравагантният ѝ стил започнал да събира редица погледи, включително и на враговете, които се събирали, за да видят страсните ѝ танци. Докато е в Хага през 1915 г. към нея се приближава немски дипломат и ѝ предлага пари (днес сумата възлиза на около 61 000 долара), за да шпионира своите противници. Мата Хари взима парите, които по-късно ще я изправят на съд, но обяснява, че изобщо не се е занимавала с шпиониране. Освен това всички пари, които били обърнати като вещи, се конфискуват на митницата и тя самата не вижда своето участие в този вълнуващ акт.

Снимка: By Unknown author – http://delirium.lejournal.free.fr/Mata_Hari2.jpg and https://www.nationalgeographic.com/content/dam/archaeologyandhistory/rights-exempt/history-magazine/2017/11-12/MataHari/Main_GettyImages-464431009.jpg as displayed by https://www.nationalgeographic.com/archaeology-and-history/magazine/2017/11-12/mata-hari-history-killing/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3232049

Във Франция отново е апетит на шпионите и този път французите я поставят директно под наблюдение, макар и мадам Хари да продължава със своето първоначално занимание. През 1916 г. танцьорката вече наближава своите 40 години и кариерата ѝ бавно и сигурно върви към приключване. Тогава се появява руският офицер Владимир Маслов, който се завръща от фронта с рана. Когато заминава обратно за страната си, холандката иска да отиде при него и желае виза. Съответно, докато документите се изпълнявали, тя започнала да разказва, че някога германците искали да шпионира за тях. Точно тази информация успява да обърне света ѝ.

През ноември жената е задържана от британските власти, докато се опитва да стигне до Холандия. След много сериозен разпит и определено количество мъчения, Мата Хари признава, че някога германците са дали пари за тази тайна операция, оказва се, че френското разузнаване вече е поставило печат. Като свое оправдание, тя самата заявила, че се е съгласила, защото само това бил варианта за влизане в страната. Мата Хари евентуално е депортирана в Испания, където започва романтични връзки с немски и френски офицери.

Един от любимите изпуснал информация, че се очакват немски парашутисти в Мароко. Опитва се да предаде информацията на Джорджос Ладу, а той същевременно не спирал да наблюдава индийско-холандската танцьорка. Някои историци подозират немското разочарование и смятат, че немското разузнаване е пуснало фалшиви сигнали, с които да предотврати много сериозно основните и проблеми. Когато идва време за делото, оригиналните съобщения са изгубени. Единствените доказателства идват от устните показания на Леду.

Снимка: By Unknown author – L’Histoire par l’image, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63452726

Самият френски шпионин по-късно е арестуван за двойна игра и може само да се подозира, че именно така е вярвал, че ще прикрие собствените си следи. Арестът на французите идва в правилното време, когато войната изобщо не се движи в тяхна полза. Наблюдават се значително тежки загуби по фронта, липса на морал сред войниците, както и много критика от драстично увеличаващият се брой на френските вдовици. Мата Хари обаче била на гребена на вълната. Когато е арестувана през 1917 г. дамата може да се срещне с по-възрастния си любовник и настоящ адвокат, който до този момент нямал никакъв опит във военните трибунали.

Признава си за куфарчето с немски марки, както и за фактът, че макар и да е искала да шпионира, самата тя никога не знаела какво да прави. В съда, обвинението заявява, че именно голямата ѝ уста е коствала живота на стотици хиляди войници. Когато са потърсени доказателства, френските разузнавачи нямали какво да предоставят. Единственото обвинение на Маргарета Зеле е фактът, че имала изключително нисък морал. Повтарянето на тези думи до смърт не можело да доведе до нищо добро.

Накрая всички стигнали до заключението, че Мата Хари е просто родена за шпионин и не може да се очаква абсолютно нищо друго в този момент от нея. На 15 октомври 1917 г. е екзекутирана по обвинение в шпионаж. На финалът никой не може да сподели дали изобщо фриволната дама някога изобщо е споделила някаква информация. Единственият момент, в който се опитва да предаде информация е именно на Франция, въпреки това е осъдена и убита от същата страна. Мистиката за нейната дейност и влиянието ѝ в Първата Световна война е твърде пресилено, особено в някои филми и истории.

Заглавна снимка: By Jacob Merkelbach – Universiteit Leiden Prentenkabinet PK-F-63.388, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26622868