Убийството на Кенеди е една красива игра между ЦРУ, КГБ и Куба – официалните архиви са отворени в края на миналата година

Убийството на президент не е елементарна задача. Това е и последната линия на действие, особено ако една страна или даден кръг от хора не виждат друго решение за потенциалната заплаха. В този случай ще открием, че американците често обичат да премахват своите информатори и политически опоненти. Така се случва с Линкълн, така се случва и с Кенеди – впрочем цялата мъжка страна на тази фамилия.

Интересното в този случай е, че зад убийството на Кенеди стоят много институции, включително ЦРУ, КГБ и някои други интересни кадри. До днес нямаше много информация какво точно се е случило, но пък знаем името на извършителя. Лий Харви Осуалд е бивш американски пехотинец, който дърпа спусъка през далечната 1963 г. и точно това престъпление ще бъде една добра причина в бъдеще да се отделят милиарди за защитата на първия в САЩ.

Никога повече няма да се използват кабриолети за транспорт. Кой обаче е Осуалд? Това е един особено интересен въпрос. Той никога няма да проговори и да сподели какво се случва, но пък ще открием, че архивите се отварят едва през 1995 г. и някои данни са наистина притеснителни. Нека се запознаем малко по-подробно. Лий се ражда в семейство на военни ветерани на 18 октомври 1939 г. Не е блестящ ученик и с много мъки показва коефициент за интелигентност от едва 103.

Психолозите ще се занимават много с него, докато е в училище. Ще разкажат, че неговия свят е изпълнен с редица фантазии, които са компенсация за липсата на самочувствие и сила да бъде по-добър. Ще опишат, че момчето показва начални стадии на шизоидност и често се прикрива зад пасивна агресивност.

Социалната му изолация, липсата на любов и здраво семейство, започват да го отдалечават все повече от обществото, като психолозите добавят и липсата на майчина любов – баща му умира няколко месеца, преди да се роди. Усещането, че е просто тегло за семейството си е и причината да бъде все по-огорчен от всеки един човек, с когото има свободата да говори.

За капак на всичко ще се окаже, че социалните грижи наблюдават случая и предлагат Лий да бъде настанено в дом за момчета, където все пак ще получи правилно образование и ще има възможност да се социализира. За кратко неговият социален статус там се подобрява значително. Учи до десети клас и то с огромни мъки, за да може след един месец да напусне гимназията и да работи като асистент в офис и понякога като куриер.

В началото младият Лий не може да чете и подигравките са жестоки. Точно по тази причина до 15-годишна възраст ще се постарае да чете на глас бързо и смело, за да успее да навакса, като в дневниците си ще запише, че е и активен социалист. На 24 октомври 1956 г. Лий ще се запише в Морската пехота и понеже още не е пълнолетен, неговият брат ще трябва да подпише писмо, че е официален настойник на момчето. Дребен на ръст – около 1.73 метра и 61 килограма – отначало получава обучение като радист, а след това и като охрана.

Във военното училище завършва на 7-мо място. Негов приятел в пехотата ще напише и книга, изградена изцяло на образа на Осуалд. Това е и единствената книга, в която се говори официално за него, малко преди извършването на атентата. Проблемите в армията започват да се показват, когато идва време за обучението по стрелба. Първият резултат го поставя малко над нивото на точен мерник, а след това е понижен до второто, защото изкарва по-нисък брой точки.

Ще бъде изправен на военен съд, след като се прострелва в лакътя, използвайки нерегистриран .22 калибров пистолет. Има и още едно наказание, когато е изпратен във Филипините и по някаква причина успява да стреля с оръжието си в джунглата, макар и това да не е разрешено. Въпреки тези грешки, началниците ще виждат много сериозно развитие и качества, които липсват на останалите хора.

Успява да се научи на някакъв руски и през 1959 г. ще се уволни от армията под предлог, че неговата майка има нужда от лечение и грижа. Истината е, че по този начин Лий ще успее да стигне до СССР. След това заявява, че е комунист и иска да стане такъв, но нито един от съветските представители в посолството не се съгласява да му даде гражданство.

Поканен е да напусне страната. В своя дневник в деня на напускането се говори, че се е опитал да се самоубие. На 31 октомври решава да отиде в американското посолство и окончателно да се откаже от своето гражданство. Армията вече не го желае, а Лий не успява да се запише в Московския университет и заминава в Минск, където работи като оператор в завод за електроника. Там прави радио приемници, телевизори и други различни електроники за космически апарати.

Станислав Шувкевич, който по-късно ще стане първият главен секретар на партията, лично обучава Лий как да работи. Осуалд дори получава и апартамент в една от престижните сгради, като може да го заплаща със заплата от завода. За основните стандарти може да се радва изключително много на една добра класа, но дори не подозира, че е постоянно наблюдаван. Тук ще открие и своята първа приятелка Ела Герман, с която за известно време ще има отношения.

През януари 1961 г. ще стане ясно, че Лий не иска да стои повече в СССР. Не е толкова доволен от работата си, не му харесват и парите, които печели и няма къде да изхарчи. В Минск няма нощни клубове, няма боулинг или места, където да се танцува.

Оказва се, че е излъгал в отхвърлянето си на своето гражданство и след това се свързва обратно с посолството на САЩ в Москва. Изисква от тях да получи обратно своя паспорт и да се върне в страната си, ако всички обвинения срещу него бъдат свалени. През март 1961 г. ще се срещне с Марина Прусакова – тогава на 19 години и ще се оженят след 6 месеца.

Лий ще издейства виза и за нея, а след това ще замине на 1 юни обратно към САЩ. Дали Марина не е била агент, това не можем да знаем, но пред него се представя за студент по фармацевтика. На американска земя ще забележим, че Лий използва фалшиво име, за да си закупи оръжие, след това прави много пътешествия до Мексико, където се намира посолството на СССР.

И точно тук обръщаме внимание към разследването на ФБР и следенето на Осуалд в няколко пътешествия до Мексико. Оказва се, че по това време посолството е подслушване, а и самият бивш член на съюза е под особено внимание или поне така изглежда. Впрочем по-скоро е станал обект на разследване, след като няколко пъти пътува до Мексико и се среща с посланика.

Целият документ е около 18 страници и показва, че Лий е осъществил контакт през 1963 г. Агентите пишат, че Лий е направил телефонно обаждане до посолството още на 28 септември 1963 г. и говори с консула Валери Владимирович Костиков.

На 1 октомври се обажда още един път, но разговаря с човек от охраната, като лично търси Костиков, защото е говорил последно с него. Интересува се дали има нещо ново относно телеграмата, засягаща Вашингтон. Човекът от другата страна прави проверка и заявява, че е изпратена заявка, но все още няма обратна връзка. Според ФБР, това е бил опит на Осуалд да получи помощи от СССР за изработката на нов паспорт или виза. Костиков е действащ агент на КГБ.

Неговите средства идват директно от 13 департамент – отговорен за убийствата и саботажите. Според ФБР, Костиков има още един немски резидент, който живее в Оклахома и с когото вече са се срещали. Въпросният германец е също под закрилата на Костиков. Офицер от 13 департамент може да бъде открит и в Ню Йорк с името Олег Брикин, който отговаря за саботажите.

Въпросният немски пратеник е получил инструкция къде точно да извършва саботажи, но Олег няма право да се намесва, нито да помага. ФБР посочва, че по правило нито един агент на 13 департамент не трябва да се разкрива, но в някои изключителни случаи може да използва посолството за провеждане на срещи, като прикритието е отворени бизнес отношения.

В това отношение не трябва да забравяме, че Костиков успява да се срещне с различни комунистически движения в САЩ, освен това назначава Иван Гаврилович Алфериев за журналист на в-к Правда, който трябва да извършва много добра връзка между посолството в Мексико и Куба.

Един още по-интересен момент е изпратен кабел от посолството на САЩ в Камбера, Австралия. На 24 ноември 1963 г. ЦРУ получава информация, че анонимен мъж, представящ се за поляк и работещ като шофьор за Съветското посолство, също в Камбера, говори за потенциален атентат на президента Кенеди. Първото телефонно обаждане е направено още един път на 15 октомври 1962 г.

Според неизвестният информатор, СССР е бил готов да заплати стотици хиляди долари за извършването на точно този атентат. По мнението на ЦРУ, информацията най-вероятно е била някаква шега, но нека не забравяме, че и до днес се смята, че това разузнавателно управление, което ФБР нарича банда некадърни полицаи, също има пръст и участие в целия атентат.

Нека обърнем внимание и на още една шега. Полският информатор, който никога не се открива и никога не споделя информация за себе си ще твърди, че има съветски подводници, които в момента пренасят между 400 и 500 войника на път към Куба. На 23 ноември 1963 г. и само един ден след убийството на Кенеди, същият човек ще се обади отново и ще поиска да говори с морското аташе на САЩ в Австралия.

Той ще заяви, че официалната награда за убийството на Кенеди е 100 000 долара. Очевидно е, че заради часовата разлика, мъжът не е знаел, че убийството вече е завършено. Въпросният шофьор, който по-късно ще се идентифицира само с малкото си име – Василий. Ще заяви, че в неговия автомобил има радио приемник, който постоянно работи. На 23 ноември 1963 г. в автомобила, докато неговите началници са пияни като кучета, получава съобщение: „Ние постигнахме нашите цели“.

По-късно ще сподели, че има информация как съветски военноморски сили са успели да потопят американска ядрена подводница в Индонезия. Заявява, че кара тъмно син Buick модел 1952 г. и регистрационният му номер е от Нов Южен Уелс CCC 0122. Добавя, че в багажника си има около още 50 различни резервни номера, които може да сменя в рамките на 5 секунди. Непознатият мъж споделя, че има и американка, която работи в посолството в Камбера, но реално е съветски агент.

Точно по тази причина иска да предаде лично писмо на морското аташе и на никой друг. Отново според всички в посолството се смята, че това е поредната шега. Според информацията, посолството на СССР няма полски шофьор. Интересното е, че на 10 октомври 1963 г. ЦРУ изпраща информация на ФБР, в която посочва, че Лий Осуалд е бивш морски пехотинец, както и бивш политически бежанец от САЩ към СССР.

Малко след убийството са представени и снимки, в които ясно се вижда, че човек с физиката на Лий влиза в посолството на СССР в Мексико, а след това и в посолството на Куба. Неговите посещения са в различни дни през октомври. Следите посочват, че Лий е пристигнал в Мексико през границата Ниево Лередо на 26 септември 1963 г. и се представя за фотограф от Ню Орлиънс, който отива по работа в столицата.

На 27 септември е забелязан в града, отново е в посолството на СССР и според агенти се е опитал да получи виза за Одеса. Само един ден по-късно кубинското посолство ще се свърже със съветското, за да каже, че Осуалд е поискал да получи виза за Куба и там да чака своята съветска виза, за да се върне обратно в СССР. Кубинското посолство изисква гаранция, че въпросният мъж ще получи виза за Одеса, за да обмисли дали да предостави такъв документ на Лий.

След няколко часа има още едно позвъняване, в което дипломати от съветското посолство ще посочват, че са разговаряли с посолството във Вашингтон и ще съобщят, че най-вероятно такава виза няма да му трябва, защото на този етап няма да пътува изобщо.

Това обяснява и горните редове, които ясно посочват и защо Лий е звънял в посолството. По същото време той е показал документ, с който гарантира, че е имал връзки с определени кубински организации. На 28 септември Лий отново отива в Кубинското посолство и този път говори отново с колегите от СССР, като обещава, че ще им предостави информация за адреса, където смята да отседне. На 1 октомври има много опити за връзка с Костиков, а след това Лий звъни и на съветското военно аташе.

На 3 октомври Лий се връща обратно в САЩ, използвайки същото КПП. На 23 ноември 1963 г. мексиканските власти арестуват Силвия Дюран, която работи с Лий в кубинското посолство върху неговия въпрос за виза. Тя заявява, че Лий е комунист и почитател на Кастро. След това ЦРУ и ФБР наблюдават посолствата на двете страни, но Костиков и неговите колеги не проявяват нищо необичайно от гледна точка на поведение.

Интересното е, че малко след атентата ще се появи и мъж на име Алварадо, който се представя за член на секретните служби в Никарагуа. По неговите думи, Куба е дала луди пари на Лий, за да извърши престъплението. Още по-интересното е, че самият Осуалд отрича много яростно, че изобщо е бил в Мексико, освен за една почивка в Тихуана. Историята на Алварадо е поставена на полиграф и според ЦРУ се твърди, че това е измислица, но точно тук идват и още много други въпроси.

Интересно присъствие в архива с документи е и факта, че ФБР запазва всички секретни операции относно Фидел Кастро и опитите му за убийство през 1960 г. Нещо още по-важно е, че различни агенти са се опитали да привлекат местни фракции и терористични организации, включително и представители на Коза Ностра, които преди смяната на режима инвестират милиони в Куба, за да я превърнат в един съвършен Лас Вегас.

Обърнете внимание на датите – Лий Осуалд пътува до Мексико Сити в края на септември и няколко дни от началото на октомври е там, опитвайки се да изкара виза за Одеса, използвайки територията на Куба. Сред всички секретни документи е запазено интервю на Фидел Кастро, което е дадено на 3 септември пред журналист на Associated Press – Даниел Харкър.

Кастро рядко говори пред журналисти, особено западни такива, но в този случай няма никакви проблеми или притеснения да сподели някои основни мисли. Неговото интервю също присъства в архива с документи. Интервюто пристига в Ню Йорк на 8 септември и се пуска в обръщение на 9 септември. Когато идва време да говорят за президента Кенеди, това са неговите думи:

„Кенеди е кретен, той е Батиста на своето време, най-големият опортюнист на САЩ.“

„Готови сме да се бием с тях и да отговорим на всяка агресия. Американските лидери трябва да помислят дали искат да работят с терористи, за да елиминират кубински лидери, те самите също няма да бъдат защитени. САЩ винаги са готови да водят преговори и да дават обещания, които после не уважават и изпълняват. Това се случи дори през Октомврийската криза. Те нарушиха своите обещания и продължиха с атаките. Но аз ги предупреждава, че това води до една много опасна ситуация и съответно до една още по-сериозна криза от Октомврийската.“

Според доклада на разузнаването, различните издания са цензурирали заплахите, докато самото разузнаване отказва да ги разглежда като нещо повече от чесане на езици. Странно е как лидерът се появява случайно в посолството на Бразилия в Хавана, осъзнавайки, че точно там ще го очаква пресата.

Марина Осуалд по-късно ще признае, че нейният съпруг е прочел написаното, но не е реагирал по никакъв начин. Отрича да е имало някакви тайни послания, които да активират Лий като спящ агент или да го мотивират да извърши това дело. Единственият човек, с когото Осуалд е разговарял е мъж на име Делгадо, с когото се познават от флотата и с когото служат заедно.

Според Делгадо, който е извикан на разпит след атентата, Лий е получавал поща от различни дипломати от Куба. До този момент неговата кутия винаги е била празна. Повечето хора, които пишат на снайпериста са привърженици на Кастро. Осуалд иска повече информация за острова, интересува се от времето и други. Делгадо посочва, че повечето писма идват от посолството в Лос Анджелис. Лий има само един посетител, докато е в армията, той идва през 1959 г.

С него прекарват два часа в разговори. След тази среща Лий е друг човек. През септември същата година ще стане ясно, че Лий ще се уволни от армията с фалшиви оправдания, че майка му е болна. Делгадо посочва, че в неговата поща започват да пристигат кубински вестници, други картички и още много информация. Единствената информация и желание за посещение на друга страна, е Швейцария, защото Лий искал да посети университет там.

През септември се уволнява и през октомври преминава границата на Финландия и влиза в СССР. Според същият доклад се твърди, че на 3 януари 1961 г. всички дипломатически отношения и връзки между Куба и САЩ са официално затворени. На 5 януари се описва годишната сбирка на комунистическата партия в затворен кръг. Лидерът Морс Бенитез Забола ще заяви, че комунистическата партия в Гватамала трябва да сформира нова единична партия:

„Трябва да се занимаваме с нещо друго от политиките на Кенеди, защото знаем, според прогнозите, че той ще умре до края на настоящата година, 1962.“ – очевидно са избързали със заключенията.

Обърнете внимание, че на 7 декември 1962 г. третият кубински секретар Рикардо Л. Сантос Песа ще опише последните атаки над Куба и ще довърши своето изказване по следния начин:

„Просто почакайте и скоро ще видите какво можем да направим. Ще се случи скоро.“

Когато го питат какво ще се случи скоро, отговорът е:

„Просто почакайте.“

На 31 март 1964 г. ще бъде отговорено на разследващата комисия, че Сантос има редица заболявания и в тях се включва емоционална нестабилност, с която се оправдава и изказването му в Хага от горните редове. Продължаваме с историята, защото в конкретният документ се твърди, че само няколко часа след извършването на атентата в кубинското посолство ще позвъни мъж, който ще говори на испански. Служителката от другата страна е записана като Луиза. Не е ясно какво е отговорил мъжът, но Луиза отвръща следното:

„Да, разбира се, аз знаех преди Кенеди. Представи си един, двама, трима, сега стават трима, какво варварство!“

Целият запис е направен, а самата Луиза се смее. По-късно същата ще допълни, че Сара – жената, която се опитва да издаде виза на Лий, няма да присъства на празненството за убийството на Кенеди, защото е била задържана. Това е единствената информация, която се обменя и е засечена от кубинското и съветското посолство след атентата.

Малко след това всички комуникации приключват. ФБР смята, че „Луиза“ е Луиза Калдерон, която работи в кубинското разузнаване. Тя се връща в Куба през 1964 г. и след това работи в щаба на разузнаването. Следователно започваме да се замисляме дали наистина показанията на Гилберто Алварадо Угарте – мъжът посочен в горните редове като информатор, посочващ кубинците за извършеното убийство на Кенеди, е излъгал изобщо в това разследване?

Според Алварадо, Осуалд е получи пари в средата на септември 1963 г. Алварадо се проваля на полиграфа, но нека не забравяме, че като агент на разузнаването, същият е научен да се справя с тестовете. Единствената лъжа, за която го улавят е факта, че той посочва и присъствието на Никарагуа в цялата схема.  

За да стане ситуацията още по-цветна и интересна, нека обърнем внимание и на показанията на Елена Гаро. Тя е писател в Мексико, но нейният съпруг е и мексикански разузнавач. Една вечер тя, съпругът ѝ, както и двете ѝ дъщери, са поканени на събитие в кубинското посолство в Мексико. Сред гостите Елена ще забележи трима американци. Нарича ги трима грингота, които не пият, не разговорят с никого, а просто стоят като дървета в цялата зала.

Опитвайки се да бъде малко по-добра и възпитана жена, Елена ще попита някой от посолството кои са точно тези хора. Отговорът е, че те само преминават. Едва след атентата на Кенеди, когато вестниците ще покажат всички снимки, става и много ясно, че един от гостите е бил Лий Харви Осуалд.

Опитите на Елена по-късно да разкаже историята си, защото има огромното желание да отиде в американското посолство в Мексико и да сподели какво наистина знае за Лий Осуалд, са пресечени със съвет от неин близък приятел – Мануел Карвило. Той и заявява, че американското посолство е пълно с комунисти и така ще постави цялото си семейство под риск.

По-късно ще дойдат други хора у дома ѝ, които ще се представят за американски дипломати, но след като не показват никакви документи, Елена отказва да разказва или да споделя каквато и да е информация. Едва през 1969 г. с пенсионирането на стария американски консул в посолството в Мексико Сити, ЦРУ и ФБР ще я извикат за разпит.

Целият архив съдържа над 150 страници документи с още повече информация и много детайли за движенията на различни единици.  Всички документи са разсекретени на 15 декември 2021 г. след изтичане на давност. Бавното събиране на информация и факта, че ФБР и ЦРУ не работят заедно, а отделно, води до изтичане на давност, както и взимане на други мерки.

Съдбата на Лий Осуалд е ясна, той е задържан и разпитван от ФБР, но така или иначе не казва много за своите действия. Отрича някога да е притежавал пушка и твърди, че е заподозрян, защото някога е живял в СССР. На 24 ноември, когато е изведен от полицейския участък, от тълпата Джак Руби стреля само веднъж в гърдите на Осуалд.

Според някои очевидци, Руби е бил хипнотизиран, а той самият твърди, че е искал да убие Лий, защото можел да нападне г-жа Кенеди. Лий не може да каже нищо повече. Неговото заглушаване може би е за добро, защото ако беше споделил своите тайни, то най-вероятно можехме да говорим за потенциална Трета Световна война.

Въпреки това е лесно да забележим, че цялата конспирация изпреварва времето си. Странно е как в целият свят има достатъчно хора, които знаят кога Кенеди ще умре, но не казват нищо.

Полският шофьор от Съветското посолство в Камбера не е открит, а дори и да е открит, за него няма никаква информация. Той продължава да стои в архивите като потенциален опит за шега с посолството.

Снимки: Wikipedia