Смъртта на Карън Силкууд – инцидент или умишлено убийство
Карън Гей Силкууд е инженер-химик в компанията Kerr-McGee. По време на работата си открива много опасности, грозящи персонала и решава да разследва случаят. След като намира достатъчно доказателства иска да съди собственика, но нейните опити да разкрие ужасната истина ще я погубят.
От малка Карън проявява голям интерес към химията и завършва университета Ламар в родния си щат Тексас. По-късно се жени за Уилям Медоус, с когото има три деца, но разбирайки за неговите изневери и трудната му финансова ситуация, свързана с проблемите му да пести парите си, бъдещата химичка го напуска. След развода се мести в Оклахома Сити, където работи като служител в болница. Трупа известно време като стаж и получава покана от компанията Kerr-McGee, която преработва плутоний.
През 1972 година Карън се присъединява към местния съюз на нефтоработниците и химическите техници и заедно с други работници участва в стачка срещу фабриката на Kerr-McGee. В резултат на стачката голямата част от членовете на съюза напускат и Силкууд е избрана да стане част от комисията за права на работниците. Тази позиция ѝ дава възможността да разследва всички проблеми, свързани със здравето и безопасността на персонала.
В периода от няколко седмица Силкууд открива доказателства, че работниците са изложени на химическо замърсяване, разполагат с дефектна въздушно-пречиствателна апаратура и нужните проби не са съхранявани, както трябва. Всичките ѝ открития подлежали на безбройни нарушения на здравните разпоредби. С новата позиция се разкрива, че компанията не прави нищо, за да предпази персонала си от заразяване с опасните химикали, с които работят ежедневно. След задълбочено разследване открива, че фабриката е фалшифицирала протоколи за извършени проверки, както и че редовно рискува живота на работниците си.
За да събере допълнително доказателства решава да направи няколко теста и да изследва с детектор за алфа активност ръкавиците на своето защитно облекло. Високи стойности се откриват и върху рамото и дясната ръка. Притеснителните факти я карат да отиде веднага при докторът на фабриката, за да даде проба от носа си с назофарингеален тампон.
Допълнителните тестове доказват още един притеснителен факт – тялото ѝ е приело 400 пъти над допустимата доза на облъчване с плутоний. Фабриката все пак прави нещо, шокиращите резултати мотивират администрацията да смени ръкавиците на машината. Още по-любопитно е, че е открита контаминация и по вътрешността на ръкавиците, които Силкууд използва, което означава, че най-вероятно са били умишлено повредени. Не са намерени никакви значителни следи от плутоний по повърхността на бюрото на Карън, както и във въздуха в самата стая.
До час почистването на кабинета е приключило. В следващите 5 дни се взимат нейни проби от урина и изпражнения, за да се следят нивата на химикалите в организма. Въпреки препоръките да почива, Карън се завръща на работа в лабораторията, но не извършва никакви тестове. Поставена е да работи само с документи, за да не влиза в пряк контакт с каквито и да е опасни вещества.
Дори и в администрацията, апаратурата за радиационен фон продължава да отчита високи нива на замърсяване по тялото ѝ. Намират следи от алфа активност по шията, ръцете и лицето ѝ. Техник е назначен да провери личното ѝ шкафче и кола, но там няма никаква алфа лъчение. Докато заводът търси източника на замърсяване, нейното състояние продължава да се влошава. Лекарите не могат да си обяснят как тялото ѝ постоянно повишава нивата на плутоний в белите дробове.
След поредните високи стойност, потърпевшата е придружена към дома си, който споделя със съквартирантка на име Шери Елис. Апартаментът е изследван подробно и са открити значителни нива на алфа активност във всички стаи, както и в тялото на съквартирантката. Лекарите събират двете жени и започват разпит за установяване на източника на радиация. Карън си спомня, че преди два дни разлива малко от пробата си с урина и я бърше от плочките в банята с кърпичка, която пуска в тоалетната след това.
За два дни са под наблюдението на доктор Джордж Веалс, след което са изписани и пуснати обратно на работа. Карън обвинява фабриката, защото само там може да открие активен плутоний. Компанията Kerr-McGee от своя страна отрича обвиненията и заявява, че Силкууд е решила нарочно да замърси дома си, за да им даде лоша репутация. На фона на всичко това някои журналисти ще напомнят колко зле устроена е цялата защитна система – всеки може да си тръгне с поне една проба от завода.
Останала на предела на силите си Карън решава да представи разследванията и доказателствата си публично. За целта се свързва с журналист от New York Times на име Дейвид Бърнам. С негова помощ тя ще може да разкрие на света небрежността на фабриката спрямо безопасността на персонала. В края на един работен ден, най-обсъжданата жена в завода се качва в личния си автомобил и е решена да посети Бърнам с всички доказателства, които е събирала. Тайната ѝ надежда е, че най-накрая ще направи пълните разкрития за нередностите на работното място.
Само час след тръгването ѝ, полицията в Оклахома е уведомена за катастрофа, а шофьорът зад волана е Карън Силкууд. На 13 ноември 1974 година скандалната служителка е обявена за мъртва, при това само на 28 години, аутопсията показва множество рани по тялото, които сякаш нямат място. Инспекторът, който поема случаят ще докладва, че според него това е катастрофа, причинена от заспиване. Аутопсията показва, че в кръвта ѝ има голямо количество метаквалон. Това лекарство се предписва на хора с тежка инсомния, но Карън никога не е страдала от такава.
Допълнителни 50 милиграма от медикамента са открити в стомаха ѝ и се допуска, че с такова съдържание никой няма да успее да се фокусира. По шосето са намерени следи от гумите на автомобила, които показват че той е излязъл от пътя, а не се е блъснал в дърво, каквато е първоначалната версия. Разгледани по този начин, доказателствата започват да повдигат още много въпроси.
Папката с всички доказателства също не може да бъде открита. Тези факти подкрепят теорията, че нейната смърт не е причинена от инцидент, а е планирано убийство. Случаят получава сериозно медийно отражение и семейство Силкууд завеждат дело срещу Kerr-McGee. Обвинението е за убийство. Решението на съда е да се изплатят на роднините близо 1,3 милиона долара за нанесените щети, както и допълнителни 5 000 долара за откраднати лични вещи от апартамента ѝ по време на разследването.
Дори днес никой не може да потвърди кой е поръчал това убийство. Въпреки трагичният си край Карън остава в сърцата на близките си като герой, който се бори за живота и здравето на своите колеги. Нейните действия и смелостта ѝ се отплащат, защото фабриката затваря врати само година след смъртта ѝ, заради федерално разследване, което разкрива над 30 килограма неправилно употребяван плутоний.
