За нея се твърди, че е един от най-големите архиви на класическото знание за античния свят, в нея са се държали книгите на всички времена. Построена е от гръцко-говорящите поданици на Птолемейската династия на Египет през III век пр. н. е. Александрийската библиотека е съдържала стотици хиляди папируси (по думите на някои експерти около 700 хиляди такива) и е била част от опита за събирането на всички знания на света.
Великите умове, които са се събирали и преподавали в Александрия – космополитната столица на Средиземноморието, основана от самия Александър Македонски, практически имала мисия да пази знанията за идните поколения. Тук ще открием знанията на математици и географисти, както и записките на Аристаркус – първият астроном, който е допускал, че планетите се въртят около слънцето. Той и още много други хора, са били смятани за основателите на Александрийската библиотека и нейни най-страстни поддръжници. Това е мястото, където най-умните хора за онова време са се наслаждавали на знанията от света и са поставяли основите на цивилизацията, която познаваме днес.
След това идва Юлий Цезар и официално нарежда изгарянето на този богат архив. Малко след това идва и падението на Римската империя, а това е и началото на тъмните векове, които следват поради липсата на познания за Западната цивилизация.
Тази романтична история със сигурност изглежда красива и вълнуваща, но идва с един особен въпрос: дали това е истина?
Легендите за Александрийската библиотека със сигурност са впечатляващи и дават много сериозни изненади за всеки един истински почитател, но има една много важна подробност, размерите на библиотеката, които са посочвани, практически я правят много по-малка, отколкото е възхвалявана. Ако Александрийската библиотека е съществувала, казва професора по история на античните библиотеки – Томас Хедриксън, то информацията за нея е много оскъдна. Дори легендата за нея е успяла да вдъхновява целия античен свят, следователно трябва наистина да се търси малко повече информация.
Цялата легенда започва около III век пр. н. е. и се твърди, че Александрийската библиотека е имала най-голям архив по онова време. Мъж на име Аристеас изпраща писмо на своя брат Филократ и твърди, че е куриер на владетеля на Египет – Птолемей II. В неговото писмо се разказва изцяло за визията и красотата на това творение на науката.
Писмото разказва как Деметрус (директорът на библиотеката) получавал пари, за да може да събере всички книги, до които може да се добере. Аристеас е имал възможност дори да го попита колко точно книги са налични, а директорът отвърнал, че най-вероятно преминава сумата от 200 хиляди. В бъдеще искали да съберат близо 500 хиляди. Писмата на този поданик, дават много информация за самата библиотека и показват нейната универсална стойност, събираща знанието на древния свят.
За Хендриксън това обаче е чиста форма на измама. Повечето учени разглеждат писмото около век по-късно II век пр. н. е. и имат сериозни съмнения относно изказването и първите писмени доказателства за съществуването на библиотеката. По думите на тогавашните изследователи, това е подправено писмо и „еврейска“ пропаганда, която има за цел да покаже и значението на гръцкия превод на Староеврейската Библия. Писмото на автора се опитва да повиши размера и значението на библиотеката, в която Птолемей II настоява да се включи именно тази свещена книга и да бъде източник на всички знания за света.
Странното е, че дори някои антични писатели изразяват своето съмнение относно съдържанието на Александрийската библиотека и нейните размери. Сенека пише през 49 г. сл. н. е. и смята, че са изгорени около 40 хиляди книги, след като Юлий Цезар нарежда нейното унищожение. Римският историк Амианус Марселинус ще напише, че са изгорени около 700 хиляди папируса, които са събрани на едно място и огънят им можел да се види много далече. Римският физик Гален ще напише, че Птолемей II е успял да събере такава голяма колекция, защото накарал всички пристигащи търговски кораби да предоставят своите книги, които носят на борда, за да бъдат преписани и след това да се върнат копията, докато оригиналите остават в библиотеката.
Историкът Роджър Багнал смята, че 6-цифрената бройка наистина е впечатляваща, но има един проблем, ако всеки един гръцки автор през III век пр. н. е. е успял да напише по 50 папируса, това означава, че пак щяхме да имаме едва 31 250 налични книги/папируси. За да се стигне до число като 200 или 700 хиляди пергамента, това означава, че в Антична Гърция около 90% от историците и учените трябва да създават стотици идентични копия на всеки текст, за да ги изпратят в библиотеката.
Никой не знае с точност размерите на архива, но е ясно, че именно тази история позволява на човечеството да започне да събира книги и да създава библиотеки, включително и модерната такава. Цезар се завръща в Рим с идеята, че ще направи библиотека със същите размери, дори още по-голяма от тази на Птолемей, като по този начин ще успее да го подразни още повече. Октавиан Август също развива идеята и започва да строи библиотека. По-късно всеки римски владетел ще се постарае да построи поне няколко такива, но отново не е ясно как са функционирали и колко от техните знания са изгубени.
Всяка една книга в античността е била с невероятна ценност, особено след като се пише на ръка. Римляните са ценели всичко това и често са използвали книгите като разменна монета. Има твърдение, че библиотеките на Древен Рим са играели по-скоро ролята на музеи, отколкото на архиви. И въпреки това ще открием, че Египет отново печели в състезанието с музеите. Първият такъв също е построен в Египет. Неговото име в буквален превод означава „Столът на музите“.
Историците и до днес посочват, че няма да се открие друга библиотека, унищожавана толкова пъти, колкото Александрийската библиотека. Античните писатели и историци са се надпреварвали да показват враговете-варвари, които са посегнали на крепостта на знанието. Обикновено Юлий Цезар е в основата на всички беди, след като наредил да се изгори. Истината е малко по-различна, Цезар нарежда да се запали пристанището на града, но огънят успява да стигне и да засегне самата библиотека.
Той не е единственият творец на разруха, други римски императори също имат заслуга в унищожаването на Александрия. И нека не забравяме, че през 391 г. християнските монаси са били отговорни за унищожаването на Серапеум – дъщерната библиотека на Александрийската. В някакъв момент почти всеки враг на Птолемей е успял да драсне клечката на историята на света. Горенето на книги наистина е специална кампания, която печели вниманието, но никой не вярва и не може да подозира, че архивът наистина е унищожен. Възможно е просто да се е разпаднал във времето, както пише историкът Багнал.
Папирусите са били изключително лесни за унищожаване и нито един не е можел да се справи с влажния климат до морето. Най-вероятно самата библиотека е можела да оцелее малко по-добре навътре в Египет, където климатът е далеч по-сух. За да се поддържа цялата информация, папирусите трябва да се преписват отново и отново, като това изисква ново копие на няколко години. Птолемей не оставя пари, за да се поддържа тази практика и след неговата смърт, следователно е възможно този паметник на културата да е изгубил своя чар с времето си. Има достатъчно историци, които вярват, че Александрия не е отговорна за тъмните векове, които предстоят, а и записаната информация най-вероятно няма как да предостави достатъчно знания, за да се мине по-леко през тях. Истината е, че управниците на изток и запад не са имали волята и желанието да продължат или да запазят своите библиотеки.
Тази идея ще се възкраси отново през Ренесанса, когато човечеството поема нова стъпка и се стреми да разшири своите познания, а след това да постави и основите на модерната ера. И нека не забравяме, че Александрия оставя около 2000 антични папируса, които са били запазени по онова време и след това са пренесени на сигурно място. Избухването на Везувий ще успее да ги унищожи около 79 години по-късно. Останките са разгледани и дешифрирани много по-късно от учени, които са използвали рентгенова технология, за да разчетат най-старите налични на планетата.