Руската подлога, която организира атентата над Стефан Стамболов

През IV-III век пр. н. е. Зенон от Китион основава в Атина едно от най-значимите учения наред с платонизма и перипатетизма – стоицизма. Един от отличителните белези на това учение е утвърждаването на вътрешната независимост на човек. Такава силно застъпена независимост образува със себе си генерална апатия, а тя от своя страна ражда непоколебимост, безстрастност и стоическо понасяне на изпитанията и страданията в живота.

От Стоа Пойкиле, където Зенон започва да преподава своето учение, стоицизмът успява да си проправи път по целия свят. Включително и до Вътрешната македоно-одринска революционна организация – чрез човек, наричан Дончо Щипянчето.

Андон Стоянов и семейството му в Кюстендил

Дончо е вербуван във ВМОРО от Даме Груев, но докато работи за организацията, на 7 април 1896 година е заловен от турските власти на влизане в Битоля до храма „Света Неделя“ с бомби, револвери и муниции. С оглед важността и опасността на товара си, Андон Стоянов е подложен в продължение на месеци на жестоки изтезания. Въпреки това не издава нищо.

В крайна сметка, година по-късно е осъден на 101 години затвор, намален на 15 години. За неговата непоколебима твърдост говори Гьорче Петров:

Доне си създаде име въ организацията като праотецъ на твърдостьта при най-голѣми страдания. Така се създаде традиция, — единъ духъ да не се изказва, да не се издава нищо. Надпреварваха се, кой повече мѫки да изтрае. Претенцията на Донета бѣше само, да се дава по единъ чувалъ брашно на децата му, и това правѣхме… Доне, като излѣзе отъ затвора, съ смѣхъ разказваше за мѫкитѣ си като за обикновено нѣщо.

При ареста си Доне прекарва бомби на „професионалния терорист“ Наум Тюфекчиев, който от 1891 до смъртта си през 1916 г. е замесен във всеки голям атентат или покушение в България…

Наум А. Тюфекчиев

Вечерта на 15 март той, заедно с братята си Никола и Димитър и още мъже правят засада на Стефан Стамболов, който се разхожда с министъра на финансите Христо Белчев по улица „Левски“ в София. Целта е покушение на Стамболов, но той е подготвен за подобно нападение – по това време нападенията над политици са честно срещани – и министър-председателят се отбранява. Белчев обаче бяга и един от нападателите, Денчо Тюфекчиев, го бърка със Стамболов и го застрелва. Това е и финалният резултат от нападението, а всички извършители тръгват да се крият.

Наум, който е завършил пиротехника в Белгия и по-късно ще има предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София, след смяна на няколко държави финално се укрива в Одеса, където става вече официално руски служител.

Като такъв организира успешното убийство на българския дипломат в Цариград доктор Георги Вълкович, след което убийците му отплават от града с руския кораб Цар под прикритието на руския дипломат Александър Нелидов и министъра на външните работи на Руската империя Николай Гирс.

Наум (както и Никола) Тюфекчиев е разпознат като подбудител на атентата от османския съд и е осъден на 15 години затвор – присъда, която няма да излежи, защото Русия няма да го екстрадира. Вместо това е изпратен в Симбирск на кратко заточение, където обаче получава заплата всеки месец от Руската държава.

Когато се връща в България след края на мандата на Стамболов през 1894 г., не е закачан от никого въпреки присъдата си.

Гробът на Стефан Стамболов в Софийските централни гробища

Стефан Стамболов първоначално е в добри отношения с Фердинанд и докато е на власт, извежда страната от тежка конституционна криза и утвърждава новия княз. Русия, която не признава легитимността нито на правителството, нито на княза, организира множество опити за насилствена смяна на властта, чрез различни групи, свързани с нея.

За един от тези опити – този на Коста Паница – сме ви разказвали вече.

В крайна сметка Стамболов пада от власт като подава оставка след изключително бурен публичен любовен скандал. Когато Фердинанд я приема, той иска да засили властта си в страната и да издейства признание от Русия. Според някои съвременни изследователи като историка Георги Марков, организатор на скандала е самия княз.

Въпреки че вече не е на власт, Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов се притесняват от влиянието на Стамболов и искат да смъкнат имиджа му. Така военният министър Рачо Петров, например, прави опит да докаже, че бившия министър-председател организира сам атентата срещу самия себе си от 1891 г., когато загива министър Белчев. Разследването обаче не намира подобни доказателства.

Стефан Стамболов получава множество заплахи за живота си; народът буквално е разделен на две след управлението му. Но въпреки това отказва да напусне държавата, а си наема охрана – Гунчо Димитров, бивш хайдутин.

На 3 юли 1895 г. си тръгва от „Юнион клуб“ – едно от най-популярните частни заведения в столицата, но файтонът, който хваща заедно с Гунчо и Димитър Петков, е нает от атентаторите. Водачът му Мирчо Ацев изминава около 100 метра, когато спира рязко заради изстрел. Стамболов изскача от файтона и тръгва да тича долу по ул. „Раковски“, но е настигнат от атентаторите Михаил Ставрев с прякор Халю, Атанас Цветков с прякор Талю и Боне Георгиев. Докато се опитва да стреля по тях с револвера си, е посечен жестоко.

В болницата са ампутирани двете му ръце, които са насечени, докато се е пазел, но заради днес емблематичната рана на главата му, Стефан Стамболов получава възпаление на мозъка и умира три дни по-късно.

* * *

Наум Тюфекчиев е арестуван, както и файтонджията Мирчо и Боне Георгиев, но се оказва с алиби и излиза под гаранция. Чак в края на следващата 1896 година се стига до дело и Наум и Мирчо са осъдени на 3 години затвор, а Боне е оправдан (останалите се укриват).

Адвокатът на Тюфекчиев – бъдещият министър-председател Стоян Данев – обаче обжалва присъдата му и съдията – бъдещият министър-председател Александър Малинов – го оправдава.

По-късно Наум Тюфекчиев минава от руска на османска страна като се сближава с водачите на Младотурския комитет.