Няколко статистики, които описват Великобритания през последния век (а може би и нас)
Възходи и спадове в раждаемостта
Броят на новородените, е фундаментално важна статистика – в края на краищата това е един от ключовите фактори, които определят размера на населението. Раждаемостта като цяло намалява от началото на 20 век, което не е изненадващо, като се има предвид огромното намаляване на детската смъртност (15% през 1900 г.; 0,4% през 2018 г.) и развитието на надеждна контрацепция.
Но спадът не е праволинеен: броят на ражданията в Обединеното кралство спадна под 1 милион за първи път през 1915 г., но към 1920 г. се увеличава до 1,1 милиона, най-високият досега. Защо е това бързо покачване? Е, може би е просто ефектът от демобилизацията, който отново събра двойките в страната. Или може би това е съзнателно желание да се компенсира популацията, загубена във войната и пандемията от испански грип.
Раждаемостта отново спада, когато страната е влиза във война през 1939 г. Този път обаче броят на ражданията не продължава да намалява през целия конфликт – всъщност достига дъното през 1941 г.
През 1961 г. противозачатъчното хапче е въведено за омъжените жени, а към 1974 г. то става достъпно и за самотните.
През последните десетилетия на 20 век, раждаемостта отново спада, достигайки нивото от 657 038 през 1977 г., но оттогава тя леко се е увеличила, достигайки скорошен връх през 2012 г. от почти 813 000.
Поразителният спад на трудовите стачки
Няма да изненада много читатели фактът, че през 1926 г., годината на т. нар. Генерална стачка и продължителна стачка на миньорите, са изгубени повече работни дни заради протести, отколкото във всяка друга година, откакто се води статистика. Също така, вероятно няма да е шок, че има по-скорошен пик през 1984 – годината, в която става още една значителна миньорска стачка.
Може да е изненада обаче, колко трудови вълнения е имало преди и непосредствено след Първата световна война: по отношение на изгубени работни дни 1921 г. е на второ място след 1926, следвана от 1912. Това предполага, че дори преди военния конфликт, работническата класа не е готова да се примири безропотно със своята участ. Всъщност може да се твърди, че годината, в която започват да се събират официални данни (1891 г.), сама по себе си е дава редица известни стачки – на момичетата от 1888 г. и стачката на докерите през следващата година.
През Първата световна война наистина се наблюдава спад, тъй като енергията на страната се насочва към военните усилия, но само до известна степен. През 1917 г. има 5,6 милиона работни дни, „загубени“ от стачки – това е повече от 20 пъти 234 000-те дни, загубени през 2019 г.
От 70-те и 80-те години пазарът на труда се трансформира по редица начини, сред които спад в производствените работни места (от 6,7 милиона през 1978 г. на 2,7 милиона през 2019 г.) и членството в синдикати (от пик от 13,2 милиона през 1979 г. до 6,4 милиона през 2019 г.).
Заедно с тези промени броят на дните, „изгубени“ в стачки, е спаднал до малка част от този преди три или четири десетилетия, като през 2005 г. се наблюдава рекордно ниско ниво от само 157 000 изгубени дни.
Имена
През последните десетилетия диапазонът от имена, които даваме на децата си, се разширява, тъй като родителите се стремят да се откроят от тълпата. В Англия и Уелс през 1996 г. 3/4 от момчетата и 3/5 от момичетата получават име от топ 100 имена за годината; до 2018 г. цифрите са по-малко от 1/2 за момчетата и 2/5 за момичетата. Тази тенденция не спира някои класически имена (като Уилям) да се радват на ренесанс.
Тънкостите на миграцията
Имиграцията и емиграцията се увеличават през последните няколко десетилетия. Като се има предвид, че сега живеем в епоха на глобализация – когато дори най-отдалечените места в света са на един полет разстояние (или поне бяха преди Covid-19) – това едва ли е изненада.
Явлението е отразено и в статистиката. През последните десетилетия на 20 век броят на хората, които емигрират – т.е. се преместват в чужбина за поне една година – е между 200 000 и 300 000 годишно. Тази цифра сега се е увеличила до около 300 000 – 400 000.
През 60-те и 70-те години броят на хората, които мигрират във Великобритания всяка година, обикновено е малко по-нисък от този на хората, които емигрират, което води до намаляване на общото население на страната. Имиграцията обаче нараства по-силно от емиграцията през последните две или три десетилетия и през последните години се движи около 600 000 годишно. Последният път, когато е имало нетна емиграция, е 1992 г.
Променящият се пейзаж на имотите
Притежавате ли или наемате дома, в който живеете? Отговорът на този въпрос ще окаже голямо влияние върху живота ви. Проучванията на общественото мнение показват, че британците преобладаващо се стремят да бъдат собственици на жилища, но през последните години делът на хората с подобна амбицията е спаднал.
През изминалия век има значителни промени в жилищното управление. В края на Първата световна война над 3/4 от хората в Англия живеят под наем. Но скоро тази цифра рязко намалява. Всъщност през втората половина на 20 век се наблюдава силен ръст в броя на собствениците на недвижими имоти в Англия; към 2001 г. те представляват близо 70% от общия брой.
Възходът на по-възрастния родител
Родителите са средно по-възрастни сега, отколкото в който и да е момент от началото на статистиката. Средната възраст на жените в Англия и Уелс, когато раждат, достига 30,5 през 2018 г., докато бащите са средно почти три години по-възрастни. (Трябва да поясним, че тази цифра се отнася за всички раждания, а не само за първите раждания).
Остаряващият родител не е нищо ново: всъщност майките и бащите постепенно остаряват през последните 50 години. Но преди това цифрите обикновено се движат в обратна посока.
В Англия и Уелс статистиците започват да записват възрастта на майките през 1938 г. и през по-голямата част от този по-ранен период цифрата спада – от 29-годишна възраст през първата година до под 26,5 в средата на 70-те. Изключение от тази тенденция се случи по време на Втората световна война.
След като започват да се водят и данни за възрастта на бащите (1964 г.), се появява подобна картина – намаляваща възраст в средата на 70-те години и нарастваща след това. Интересното е, че разликата между възрастта на майките и бащите изглежда остава доста постоянна около три години през целия период.
