Началото и краят на Берлинската стена
През юни 1961 г. Уолтър Улбрихт ще отрече пред своите колеги на запад, че Източна Германия е на път да постави стена. Това не е случайна стена, а популярната Берлинска стена, която ясно ще показва границите между диктатурата и свободата. Пред всички въпроси, Уолтър винаги напомня, че присъствието на работниците е логично – те се занимават с построяването на жилищни сгради и имат задачата да изпълнят своята квота по-бързо. И все пак остава категоричен, че никой няма да строи стена.
На първо четене е ясно, че построяването на стена ще реши един от големите проблеми на Източна Германия, съседната Западна Германия се е превърнала в символ на свободата и качествения живот, който всички могат да видят. Западна Германия също ще спечели, все пак ще бъде много по-лесно да обяснят и защо никой не иска да живее в съседната зона.
През 1961 г. Берлин се смята за символа на свободата, съпротивата и борбата срещу комунистическото разрастване, особено през Студената война. Конфликтът и проблемите започват през юни 1948 г. с прекъсването на всички комуникации със Западен Берлин. Няколко дни по-късно всички ресурси за Западен Берлинг, включително и електричеството, са моментално прекъснати.
Генерал Лусиъс Клей ще предложи да изпрати военен конвой в Източен Берлин, проправяйки си път към ресурсите на Източен Берлин. Британският генерал сър Браян Робъртсън вижда това като много по-опасна идея и предлага да се изчака. Британецът е очаквал този ход и предлага една далеч по-елегантна алтернатива. Британските самолети карат храна и други необходими принадлежности, включително въглища и правителството започва да работи напълно нормално на 26 юни.
Някои летища в Западен Берлин не са подготвени за разтоварване на въглища, но британците бързат да направят модификации и след това да са готови за развитието на историята. Един от изпратените B-29 са участвали и в Берлинските Олимпийски игри, когато Джеси Оуенс печели. Избира се именно това място за разтоварване на въглищата, макар и да се вдига много прах. За решаване на проблема, самолетите летят по 24 часа и често кацат с разлика от минута, за да доставят всичко необходимо. Не е изненада, че има и катастрофи – първата се случва на 9 юли. Само 2 седмици по-късно втори самолет се разбива в жилищна сграда. Пилотите загиват на място, а сградата претърпява някои проблеми.
Блокадата приключва на 4 май 1949 г. и самолетите спират своите полети. На 20 юни има спогодба между всички страни, че ще започне нормалното функциониране на железниците. За 11 месеца са доставени 2.3 милиона тона храна, гориво и медицински принадлежности в града. Великобритания и САЩ разбират, че това партньорство няма да работи правилно, но също така приемат хвърлената ръкавица, че трябва да бъдат на линия, за да помогнат на жителите на Западна Германия. Самолетите често навлизат в Източна Германия, но руснаците знаят, че не бива да стрелят или да свалят самолети. Извън Берлин ще бъдат разрешени.
Кенеди е избран за президент през 1960 г. и продължава да полага по-сериозните разлики. Той няма да спре развитието на Западна Германия, но и винаги ще се надява, че ще може да намери някакъв общ език с руснаците. Объркващо е да видим наличието на предложения за мир и показване на още конфронтации. Демонстрацията на сила и тестове, е стара руска практика, която Хрушчов не спира да демонстрира, но дори и това няма да промени, поне в началото, ситуацията на Германия. Отново има заплахи относно ядреното оръжие и използването му. Краят на този лидер ще дойде някъде в края на кариерата на Хрушчов, когато ще има планове за подписване на мирен договор с Източна Германия през декември.
След това ще останат около 6 месеца за свободен достъп до Западен Берлин и нищо повече. Следват и по-сериозни преговори между двете страни и изчистване на отношенията.
На 4 юни 1961 г. СССР иска документи на 4-те страни, които управляват, за да започне предложението за решаване на Берлинския въпрос. Ако няма споразумение, СССР официално ще поиска да се раздели от общото управление. Великобритания е за преговори, както Франция и Западна Германия. САЩ решават, че също са готови да преговарят, но отказват да го правят под напрежение. Никой не се отказва от правото си да управлява и да взима някакви по-сериозни решения.
По онова време ще открием, че все още няма спусната желязна завеса и жителите могат да минават почти всеки ден по няколкостотин пъти. Има огромно количество хора, които минават от Източна в Западна Германия, а скоро става ясно, че тенденцията ще се повиши и на изток няма да остане никой. Около 200 хиляди души бягат от Източна Германия през 1960 г. И ако политиката продължи така, скоро в Източен Берлин ще остане само Улбрихт и неговата любовница.
Миграцията поставя на риск и самата Източна Германия, след като просто няма кой да работи. На 11 август около 1532-ма души напускат Източен Берлин – около 200 по-малко от предния ден. След полунощ идва информация, че влаковете отиват в Западна Германия, но не се връщат. Руснаците затварят границата и поставят бодлива тел. Започват най-различни видове бягства: по покриви на сгради, с помощта на тунели и най-различни други методи. Има история за човек, който дори създава домашна подводница, за да успее да избяга. По време на строежа на стената, около 5000 души ще избягат и след това ще започне една от най-зловещите гонитби в историята. Стената се строи изцяло на територията на Източна Германия, следователно другите нямат какво точно да направят.
През август 1989 г. голяма група от източногерманци отиват на пикник в Унгария. Унгарците са свалили граничните пунктове към Австрия и са отворили вратите. Близо 661 източногерманци преминават и празнуват европейския ден на обединението. Още 326 хиляди души ще ги последват – много повече от тези през 1961 г. И отново напускат младите и образованите, които наистина не виждат никаква стойност в перестройката на Горбачов. Унгарците не се опитват да ги спират.
Съветският лидер пристига през октомври в Източна Германия и отново е смятан за великият лидер, но с една важна подробност – повече от 100 германци протестират в Лайпциг за демокрация и свобода. Комунистическият лидер Ерик Хонокер е свален от власт, след като управлява от 1971 г. Между 500 хиляди души и 1 милион излизат на протест. Само по време на тази седмица около 50 хиляди души бягат на запад, използвайки каналите на Чехословакия.
На 9 ноември 1989 г. става ясно, че тази стена няма да спре никого и мераците за запазването на Съветска Русия няма да се случат. Бежанци се събират в Прага, а след това и в други градове, за да си вадят спешно визи. Всички се стремят да се евакуират от потъващия кораб. Хора се събират от двете страни на барикадата и започват да говорят с местните граничари, които по това време не могат да намерят абсолютно никакъв начин за комуникация с централите, събитието е масово и мнозина просто нямат отговор.
Най-накрая се стига до едно решение – не можем да задържим такава маса и не искаме кръвопролития, отворете всички граници и пуснете хората. Същата вечер всеки американец гледа една много интересна новинарска емисия, в която няма човек, който да иска да остане в тази територия. Мнозина очакват, че това ще е краят на символа на Студената война. Необходима е само още една година и на 3 октомври 1990 г. ще видим как Германия се обединява за пореден път.
