Модерните европейски протести за евтин газ демонстрират едно повторение на познат сценарий
Един от най-старите методи за манипулация е бил обвързан винаги с публичното мнение. Колкото повече се контролира една публика, толкова по-големи са шансовете едно задкулисие да обслужва собствените си интереси. Във времето, в което четете тези редове, най-вероятно и повечето европейски протести за евтин газ и електричество ще са преминали или ще се подсилят през седмицата. Разбира се, пътят на газа и употребата му за упражняване на натиск не могат да бъдат игнорирани.
Синьото гориво играе отдавна роля на кръвоносна система на Европа. Електричеството се създава с него, повече от половината стоки в хранителната промишленост се раждат с него, а да не забравяме, че не са и малко автомобилите, които избират точно този източник на енергия, за да се движат и разбира се, до голяма степен е в пъти по-екологично чисто, спрямо всички останали възможни. Преди да достигнем до първопричината за изразяването на общественото мнение, макар и 70 хиляди души на фона на Прага с популация от 1.309 милиона души, е практически под 0.7%.
Подобна е цифрата и за останалите европейски градове, следователно Европа, НАТО, ЕС и други подобни организации, все още не могат да се разклатят толкова силно, колкото по-голямата част от медиите на изток ще показват. Нека проследим някои от основните причини за протеста, както и факта, че Руската федерация днес продължава да контролира един от най-важните ресурси.
Странно или не, мнозина пропускат факта, че първите газопроводи започват да се строят в средата на Студената война. Огромните залежи на Русия не могат да бъдат игнорирани и със сигурност се превръщат във фактор. СССР няма какво друго да предложи, един култов момент от историята им е обвързан със заплащането на безалкохолната напитка на Pepsi със стари бойни кораби, които по-късно да се нарежат за скрап. Благодарение на тази сделка, компанията за освежаващи напитки ще бъде 8/10-та морска сила.
Такъв прецедент няма да бъде открит никъде другаде. Сделката за изграждането е следната: руснаците ще направят газопровода до Западна Европа, а останалите компании ще трябва да го довършат. Преди доставката на синьо гориво в Западна Европа да започне, страни като Финландия, Обединените Арабски Емирства и Индия ще се радват на огромни количества, заплатени с минимални средства. Точно тук започват и проблемите.
Едната страна иска да получи евтин газ, другата няма какво да предложи, освен този ресурс. Преди изобщо да се намеси политиката, икономистите виждат подобна инвестиция като изключително разумна и успешна. През 60-те години вноса на суровини от СССР е едва 6%. Украйна и Полша получават тази суровина директно от СССР, но Германия или поне половината от нея, се радват доставки директно от САЩ. Газопроводът „Дружба“ трябва да покаже новото начало и да се опита да затопли дома на всеки един европеец. Единственият проблем е, че доставката на синьо гориво ще се случва от една държава, доказала се като много опак партньор в миналото.
САЩ не харесва идеята и настоява да има поне още няколко източника. Опитва се да манипулира пазара, да повишава стойността на основните суровини за построяването ѝ, но въпреки това е факт, че някъде през 80-те години е постигната последната сделка и газът е един от най-популярните продукти за износ.
Какво е общото между Руската федерация днес и всички налични протести? Как трябва да се разглежда този сигнал, особено след като в последната седмица стана ясно, че поради аварии и проблеми в системата, преносът на газ от Газпром до Западна Европа не може да се изпълни. Логично е, че когато има санкции, реципрочният отговор може да дойде почти веднага и да бъде точно толкова суров, колкото сме свикнали да виждаме. Липсата на гориво допринесе за инфлация, допринесе за повишаване на горива – особено след като отново по-голямата част от тях идва директно от Русия.
Петролът не успя да подейства толкова бързо, колкото газът. Очевидно е, че когато цените се променят, недоволството ще е достатъчно голямо, а това ще доведе до протести, желаещи решение на проблема. Примерът от Прага показва точно това, но нека обърнем внимание кой точно го организира. След един неуспешен вот на недоверие, повечето почитатели на крайно дясната политика, както и членове на „Работническата партия за социална справедливост“ продължават да искат едно и също – неутралитет и желание за директни доставки на газ от Русия.
От другата страна на конфликта ще открием, че сателитни снимки показват свободно горене на природен газ, след като същият така и не стига до крайния си потребител. Други интересни кадри са каро като председателя на „Алианса на националните сили“ – Владимира Витова и други. Впрочем не трябва да забравяме, че работническата партия влиза в историята като една от особено агресивните, стремяща се още през 2008 г. да нахлуе в Джанов и да се изправи срещу квартал пълен с роми.
Изпратените тогава 500 почитателя от крайната десница се изправят срещу 1000 полицая, пристигнали с водно оръдие, тежко оборудване, както и хеликоптер. Отдавна се твърди, че същата партия работи изцяло с подкрепа от Кремъл, както може да се забележи дори от Украинското разузнаване, споделило тази снимка в туитър, посочвайки някои от новите политически сили, придружени с помощи от изток. През 2015 г. същата партия и нейните почитатели имаха друг таргет – пристигащи украински бежанци след събитията в Крим.
Това е същата партия, която дълго време бойкотира и се обявява срещу Covid-19 мерките, въведени в страната при опит за въвеждане на по-строги санкции. Според издания като romea.cz има и още интересни кадри, които се смятат за обслужващ персонал на Кремъл. Това са хора като Жана Хамплова, Иван Новески, Джиндрач Ражчи и Петра Редова.
Последната дори е звезда в надпреварата за скандални видеа, обвързани изцяло срещу Covid-19 ваксините и техните резултати. Според нея, ваксините имат чипове, причиняват най-различни мутации, не работят и са нов начин за контрол на населението. Повтарянето на всички тези събития и поддържането на този сценарий не би трябвало да изненадва никого, особено след като се повтаря все повече. При евентуален успех, мнозина биха могли да споделят какъв би бил и следващия сценарий в Чехия.
Russia has agents of influence – and entire parties of supporters – all across Europe. Choose your allegiance carefully. They, too, can ask Putin for help one day. pic.twitter.com/FCtGRmxEiU
— Stratcom Centre UA (@StratcomCentre) September 4, 2022
Редова твърди, че е работила в болница Бърно и е наблюдавала всички тези промени и последствия от ваксинацията. Единственият проблем е, че всички болнични заведения побързаха да отрекат, че някога изобщо са имали такъв служител, като предоставиха и архивите си на всеки по-любопитен журналист. Сред участниците и организаторите на протеста може да бъде открит и Ярослав Фолдина.
Въпросният е известен с това, че отрича многократно Холокоста и жертвите, които са паднали по време на Втората Световна война. Известен е с това, че не обича особено роми или други членове от малцинствата в Чехия. Не се притеснява да изразява своите крайни мнения в телевизионен ефир, които често стават повече от скандални. Същият човек дори се заканва, че ще закупи мястото, където ще се издига мемориал за жертвите от Холокоста, включващи и роми, за да построи свинеферма.
При евентуален успех, неговата задача ще е да осигури безплатен обяд на всички деца в училище, използвайки животните от същата ферма. Журналистите, присъствали на въпросния протест твърдят, че се събират и търсят хора с крайно дясно мнение, известни на полицията, както и във футболните среди, където често се развъжда една особена порода от почитатели, вярващи изцяло в своите нео-нацистки идеологии.
Следователно на 3-и септември тази година ще открием, че именно „цветът“ на Чехия се е събрал да протестира или лавира за цените на газа и електричеството, стремейки се да постигне дестабилизация и сваляне на настоящото правителство. Очевидно е, че в много отношения сценарият е един и същ и дори не се променя, липсва въображение, освен крайни изказвания , обвинения във фашизъм, опасни ваксини, неработещи мерки и рисуването на една утопия, в която има само един спасител и очевидно същият е спрял газа. В случай, че се чудите кои точно протести успяват да успеят и каква е минималната цифра, то не забравяйте, че отговорът се крие в началото и до края на 90-те години с падането на СССР.
Работниците на Минск излизат на протест през 1991 г. след поредната главоломни повишавания на цените и липсата на отговор от комунистическата партия, жителите на Беларус окончателно слагат край на безумието. На 23 август 1989 г. повече от 2 милиона души ще се включат в протест за свалянето на съветския режим. Хора от Литва, Латвия и Естояния ще се обявят против старият си господар. Така наречената Балтийска жива верига остава в историята, като един от най-светлите примери в битката за независимост.
Кримските татари или по-скоро българи (нека не забравяме, че това е обидното име, което Тротски поставя на българите в Казан и околните територии), започват да протестират на 6 март 1989 г. с желание да се завърнат обратно в родните си места. В този случай става въпрос за Крим. Екстрадирани са по време на Втората Световна война, когато се твърди от Сталин, че са помагали на германците. През юни ще има и протест в Молдова, където ще се иска премахването на руски и признаването на молдовския като официален език на страната.
Киев ще последва примера през октомври, когато също ще изрази желанието си за свобода. На 21 януари 1990 г. украинците ще направят верига от хора, започваща от Лвов до Киев, за да сложат край на обединението от 1991 г. Грузинците правят това на 10 април 1991 г. след като страната им най-накрая обявява независимост от СССР. Таджикистан ще направи своя протест за независимост на 15 февруари 1990 г. На тях не е позволено да бъдат независими и само след две години ще започне кървава гражданска война. Тя ще приключи някъде през 1997 г. с десетки хиляди убити.
Украинската младеж в битка за независимост ще продължи своята акция и ще проведе символично погребение на СССР на 30-и септември 1990 г. През септември ще продължат с ново събиране в битката за независимост. През август 1991 г. ще се наложи дори танковете да влязат в Москва, за да може да се извърши преврат. Между 19-22 август ще има среща между комунисти и почитатели на отхвърления Михаил Горбачов.
Протестите са нещо хубаво, но тук рядко печели идеологията, а само хората, които носят повече оръжия, а точно по тази причина се печели единствено и само напрежение. Благодарение на това ще се появят и повече поводи за Европа да се смята за нацистка, фашистка или всякаква друга „стка“. Допускат се най-различни интерпретации. От друга страна не трябва да забравяме и протеста на руски и сръбски емигранти в Ирландия, изразявайки своето недоволство от плановете на страната да се включи в НАТО. Мъдрите решения продължават.
