В историята на САЩ можем да забележим, че нищо не е невъзможно. След като президентът Тръмп се оказа в много неравностойно положение след последните избори, а група протестиращи решиха да нападнат Капитолия, можем да забележим и още един специален рекорд в това отношение – Тръмп ще бъде първият президент в историята с два импийчмънта по едно и също време. Впрочем, можем да забележим, че ако някога се заговори за политика, САЩ е добрият пример, какво не трябва да прави по време на управление.
Няма и какво да ни изненадва, в историята на САЩ забелязваме, че имаме кино актьор в лицето на Роналд Рейган, след това обръщаме внимание на шоумена Тръмп, но може би един от особено скандалните американски президенти е г-н Бил Клинтън. Човекът, който успя да превърне Белия дом в имение на Хю Хефнър, квартира на Чарли Шийн и много други. И всичко започва с 21-годишната Моника Люински – неплатен стажант в най-върховната американска институция. През ноември 1995 г. Бил започва интимни отношения със своята стажантка и в рамките на година и половина се възползва много сериозно от свободното си време.
С оглед на фактите, трябва да напомним, че най-вероятно няма президент, който поне веднъж да не е забегнал, нито американски, нито руски, нито английски не е бил толкова бял и праволинеен, това са човешките слабости, но имайки предвид високата позиция и даването на добър пример, скандалът е повече от гарантиран, а най-големият проблем, както можем да се досетим е, че жените никога не обичат да пазят тайна и винаги ще пожелаят да се похвалят. През април 1996 г. Люински се мести в Пентагона и започва работа там, но като жената, която е успяла да обладае американския президент, трябва да се похвали на хората, които смята за близки.
Причината да знаем всичко това, да разбираме какви са били тайните на Бил, е голямата уста на Моника, но към това трябва да добавим и още едно лице – Линда Трип. Колежката на Моника започва тайно да записва всички разговори, в които подробностите се редят една след друга. През декември, докато адвокатите на Пола Джоунс – още една жена, която съди американския президент, официално споменава и името на Люински.
През януари 1998 г. по препоръка на Клинтън, Люински подава писмена декларация, с която официално заявява, че не е имала никакви сексуални отношения и всички обявения са чиста лъжа. Само пет дена по-късно, колежката от Пентагона се свързва с офиса на Кенет Стар – независим адвокат, с когото да говорят относно въпросните аудио касети. След няколко интересни проверки и размисли, ФБР се свързва с Линда, поставя и микрофон и я изпраща за поредна среща с Моника на 16 януари.
Веднага след чуването на златните думи и фрази, агентите прибират бившата стажантка в хотелска стая и под вниманието на няколко адвоката, водят един специален разговор по темата, този път всичко е официално. Само няколко дена след това, Клинтън официално отрича всичко, но както се досещаме, пилето вече е излетяло и предстоят много интересни моменти от историята. В края на юли, адвокатите на Люински и Стар започват да работят за имунитет и протекция, която трябва да гарантира защитата не само на тях, но и на семействата им. В деня на изслушването, четири часа американският президент дава показания. Вратите са затворени, а той успява да влезе в историята на САЩ, като първият президент, който трябва да говори пред жури за своите грешки.
Същата вечер прави и обращение в национален ефир, където признава, че е имал сексуални отношения с Люински. За да не получи още повече тежест, никога не използва думи като „секс“ и „съжаление“. Впрочем единственото изразено такова, е насочено към неговото лично семейство и фактът, че изневярата превръща Белия дом в публичен, отколкото в политически. Един месец по-късно Кенет Стар внася около 18 кутии с доказателства пред съда. Те стават публични само два дена по-късно. Даден е ход на импийчмънта с 11 основания, включително лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието, манипулиране на свидетели, злоупотреба с власт, а с оглед на сексуалните подробности, които продължават да запълват пропуските – не се разглеждат. На 19 декември, Бил Клинтън се подготвя за справедливост.
На 7 януари 1999 г. конгресът активира една специална процедура, която не е правена от 1868 г., когато президентът Андрю Джонсън и изправен да отговаря за действията си. Главният прокурор на Висшия съвет дава клетва, а сенаторите се подготвят да бъдат заседатели. Необходими са няколко седмици, преди да стане ясно, че Клинтън ще се размине с правосъдието. Необходими са 2/3 от гласовете, с които американският президент да бъде освободен от своята позиция. Що се отнася до сексуалните отношения, ситуацията е особено интересна – не се дава възможност да се включат в самия импийчмънт.
Разглежда се лъжесвидетелстването, което е отхвърлено с 55 „Против“. За обвинението „Възпрепятстване на правосъдието“ Клинтън е . За злоупотреба с властта, американският президент получава равни гласове, но е признат за невинен. Малко след случая, можем да отчетем поне някакво съжаление. Историята показва, че Моника никога не може да предостави доказателства, но няколко месеца по-късно има признание, в което се говори за случая, Клинтън признава, че е имало орални отношения, но според Сената, те не могат да се броят за секс.
Що се отнася до мадам Джоунс не може да достави достатъчно доказателства за същите своеволия на американския първи, но пък през 1998 г. адвокатите и плащат сумата от 850 000 долара. Така приключва и историята на един от най-скандалните американски президенти, но както можем да забележим – не е последният.