Какво научиха римляните от епидемията от едра шарка

| от |

Около 165 г. сл. н. е. анадолският град Хиераполис издигa статуя на бог Аполон Алексикакос (отблъскващият злото), за да може хората да бъдат пощадени от ужасна нова инфекциозна болест с отвратителни симптоми. Известно е, че болните имат треска, студени тръпки, разстроен стомах и диария, която се превръща от червена в черна за една седмица. Те също така развиват ужасни черни петна върху телата си, както отвътре, така и отвън, които хващат коричка и оставят отблъскващи белези. Най-тежко засегнатите нерядко изкашлят или отделят струпеи, образували се в тялото им.

Жертвите страдат по този начин в продължение на две или дори три седмици, преди болестта окончателно да отслабне или да ги убие. Може би 10% от 75 милиона души, които живеят в Римската империя, никога не се възстановяват. „Подобно на някакъв звяр“, пише съвременник, болестта „унищожава не само няколко души, но вилнее в цели градове и ги унищожава“.

Явно едрата шарка бе пристигнала в Рим.

L'Image et le Pouvoir - Buste cuirassé de Marc Aurèle agé - 3

Марк Аврелий

Инфекциозната болест е част от римския живот дълго време. Дори и най-богатите римляни не могат да избегнат ужасите на една такава коварна зараза в свят без информация за микробите, хладилници или чиста вода. Маларията и чревните заболявания са, разбира се, широко разпространени. Но някои от неразположенията, които римляните претърпяват, озадачават ума (и настръхват косата) – яростни трески, сломяващи болести и червеи, който живеят в гниещи рани, които пък отказват да се излекуват. Лекарят Гален си припомня член на римската шляхта, който случайно поглъща пиявица, когато слугата му му донася вода от обществена чешма. Император от 4 век Джулиан намира за особена гордост, че е повръщал само веднъж през целия си живот. Според античните стандарти, това е близо до чудо.

Шарката обаче е различна. Първата епидемия от едра шарка в Рим започва като ужасяващ слух от изток, който се разпространява от уста на уста – с разговори, които едновременно предават новини за болестта и самия вирус. Първоначално патогенът се придвижва крадешком, като хората проявяваха симптоми за първи път около две седмици след заразяването.

Чумата нараства и отслабва за период от едно поколение, достигайки своя връх през 189 г., когато един свидетел си спомня, че 2000 души умират на ден в претъпкания град Рим. Едрата шарка опустошава голяма част от римското общество и до такава степен засяга професионалните армии на империята, че офанзивите са прекратени. Тя също удря аристокрацията до такава степен, че общинските съвети изпитват затруднения да се съберат, много места за магистрати остават незапълнени, а различните общностни организации се разтурват поради липса на членове. Болестта проряза толкова дълбоки бразди сред селяните, че изоставените ферми и обезлюдените градове са типична гледка в провинцията от Египет до Германия.

Психологическите щети са, ако не друго, още по-дълбоки. Учителят Елий Аристид оцелява при почти смъртоносен случай на чумата по време на първото й преминаване през империята през 60-те години 2 век. Аристид остава с убеждението, че оживява, само защото боговете избират да вземат живота на младо момче вместо неговия; той дори би могъл да посочи въпросната млада жертва. Излишно е да казваме, че „вината на оцелелия“ не е съвременен феномен – и Римската империя от края на 2 век трябва да е била изпълнена с нея.

Най-вече обаче болестта разпространява страх. Едрата шарка убива масово, зловещо и на вълни. Тогава страхът сред римляните е толкова изразен, че днес археолози, работещи по цялата стара имперска територия, все още намират амулети и малки камъчета, издълбани от хора, отчаяно опитващи се да се предпазят от мора.

Пред постоянните удари на едра шарка, издръжливостта на империята всъщност изумява. Римляните за първи път отговарят на бича, призовавайки боговете. Подобно на Хиераполис, много градове в целия римски свят изпращат думи към Аполон с молба за съвет от бога за това как да оцелеят. Градовете изпращат молитвите си колективно, в потвърждение на силата на общността да се седи единна в лицето на ужаса.

Император Марк Аврелий реагира на смъртта на толкова много войници, като набира роби и гладиатори в легионите. Той запълва изоставените чифлици и обезлюдени градове, като кани мигранти извън империята да се заселят в нейните граници. Градовете, които губят голям брой аристократи, ги заменят с различни средства, като дори запълват свободни места в своите съвети със синовете на освободени роби. Империята продължава, въпреки че смъртта и ужасът са в мащаб, който никой никога не е виждал.

Edward Gibbon by Henry Walton cleaned

Едуард Гибън

Римското общество се възстановява толкова добре от едрата шарка, че повече от 1600 години по-късно историкът Едуард Гибън започва своя монументален труд „Залез и упадък на Римската империя“ не с чумата по времето на Марк Аврелий, а със събитията след смъртта на този император. Управлението на Марк е за Гибън „периодът в историята на света, през който състоянието на човешката раса е най-щастливо и проспериращо“. Тази историческа присъда би учудила римляните, ако я чуят, точно когато претърпяват онова, което по-късно ще се нарече Антонинова чума. Но Гибън не си измисля тези сантименти. След края на III век римският сенатор и историк Касий Дио нарича империята под управлението на Марк „царство от злато“, което устоява възхитително „сред извънредни трудности“.

Касий Дио е свидетел на ефекта на едрата шарка в Рим, когато тя убива най-зрелищно. Дио знае ужасите и опустошенията, които предизвика. Той също така вярва, че травмата от преживяването на чумата може да бъде преодоляна, ако едно добре управлявано общество работи заедно за възстановяване и напредък. И обществото, което възниква от тези усилия, може да стане по-силно от това, което е преди.

COVID-19 за първи път довежда до това голяма част от нашия свят да се сблъска с внезапния, невидим и нестихващ страх от лесно разпространяваща се и смъртоносна инфекциозна болест. Подобна криза може да подтикне ужасените граждани да се обвиняват взаимно за страданията. Това пък може да изостри съществуващите социални и икономически разделения. Може дори да унищожи обществата. Но ситуацията не трябва да е така.

Антониновата чума е далеч по-смъртоносна от COVID-19, а обществото, което удря, е далеч по-неспособно да спаси болните, отколкото сме ние сега. Но Рим оцелява. Неговите общности са възстановени. И оцелелите дори гледат назад към времето на чумата със странна носталгия по това, което изтъква за силата на тяхното общество и неговото правителство.

Дано и ние имаме такъв късмет.

 
 
Коментарите са изключени за Какво научиха римляните от епидемията от едра шарка

Повече информация Виж всички