Изследователи твърдят, че са открили кой предава Ане Франк

Ане Франк е на 10 години, когато нацистите нахлуват в Холандия. Младото еврейско момиче се укрива в продължение на две години, преди да я открият на тайния таван през 1944 г. Откакто нейният дневник е публикуван през 1947 г., историците се чудят: Кой предава Ане Франк?

Сега 6-годишно разследване успява да установи мъжа, който най-вероятно е виновникът. Водено от пенсионирания агент на ФБР Винс Панкоки, разследването включва психолози, историци, архивисти, следователи на военни престъпления и криминолози – и в крайна сметка посочва като извършител един еврейски нотариус на име Арнолд ван ден Берг.

Изследователите прочитат безброй записи и проучват над 30 заподозрени в 20 различни сценария, за да стигнат до своето заключение. Ван ден Берг е член на Еврейския съвет и се твърди, че е познавал местните скривалища. Теорията е, че той дава адресите на тези скривалища на нацистите, за да защити собственото си семейство.

„Няма доказателства, които да показват, че той е знаел кой се крие на тези места“, казва Панкоки. „Когато ван ден Берг губи всички защити, които го освобождават от задължението да отиде в лагерите, той е принуден да предостави нещо ценно на нацистите, с които е бил в контакт, за да позволят на него и съпругата му по това време да останат в безопасност.“

Берген-Белзен

Как Ане бе намерена?

Родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия, Ане Франк живее само няколко кратки години, преди германският плам срещу „непълноценните хора“, като евреите, да я достигне. Адолф Хитлер ще бъде избран за канцлер на Райха през 1933 г. Следващата година Ото Франк премества семейството си в Амстердам, за да започне бизнес.

Именно в сградата на Opekta Works на улица Принзенграхт 263, където Ото продава своя плодов пектин, семейството ще се крие в страх за живота си. Няколко години по-рано децата с удоволствие посещават училище, а баща им дори основава втора компания през 1938 г., за търговия на едро с билки, наречена Pectacon.

Когато Германия нахлува в Холандия през май 1940 г., обаче, започват гоненията на местните евреи. Ане е принудена да посещава училище само за евреи през 1941 г., а за следващия си рожден ден получава книга за автографи, която решава да използва като свой дневник.

На 6 юли 1942 г. семейството й се мести в скривалището си.

Ото е наел доверени служители, които да му помогнат да построи тайник, който обхваща три етажа в сградата на Opekta Works. Според Къщата-музей на Ане, в нея се скриват осем души: Ото, Едит, Ан и Марго Франк и четирима членове на семейството на ван Пелс – Херман ван Пелс е съветник на Pectacon.

Според The ​​New York Times Ане е на 15 години, когато офицери от SS нахлуват в пространството и арестуват всички. И Марго, и Ане ще умрат от тиф в концентрационния лагер Берген-Белзен през февруари 1945 г., а мистерията за мистериозния им предател ще се завихри след 1947 г.

Модел на сградата, в която Ане се крие, включително тайната пристройка

Еврейски нотариус ли е човекът, който предава семейство Франк?

Единственият оцелял след нападението през 1944 г. е Ото, който притежава правата върху дневника на дъщеря си и го публикува. През същата година започва официално разследване за това кой е предал Ане Франк, а през 1963 г. последва друго. Но нито едно от двете не успява да установи категорично кой е предал семейството.

Разследването от 1963 г. включва анонимно съобщение, изпратено до Ото през юни 1945 г., което посочва ван ден Берг като техен предател. Екипът на Панкоки го потвърди като заподозрян със записи от холандските национални архиви, които подробно описват литанията на членовете на Еврейския съвет, които биха могли да предоставят адресите на нацистите.

„Ван ден Берг дава този списък като начин той и семейството му да не влизат в лагерите“, казва Розмари Съливан, автор на „Предателството на Ане Франк“, нова книга за разследването. „И наистина има значение за мен, а мисля и за групата, че това е анонимен списък с адреси – без имена. Той не предаваше Ото Франк съзнателно.“

Къщата музей на Ане отдавна заявява, че броят на потенциалните заподозрени, които са я предали, е твърде дълъг за изброяване. Последното разследване разглежда теорията от 2016 г., че нацистите откриват тавана случайно и проучват всеки човек, който е имал ресурсите и мотива да предаде семейството. Изследователският екип разглежда служителя на склада на Opekta Works Вилем ван Марен, но го изключва. Те също така изключват и Нели Воскуйл, симпатизант на нацистите и брат на един от тайните строители на таванското помещение поради липса на доказателства. По същия начин еврейският сътрудник Анс ван Дайк, който предава 145 души и отдавна е основен заподозрян, не отговаря на профила.

„Разследвахме над 30 заподозрени в 20 различни сценария, което ни остави с един сценарий, който бихме дръзнали да наречем най-вероятния“, казва Тийс Байенс, член на разследването. „Не сме 100% сигурни, разбира се.”

Според този най-вероятен сценарий, ван ден Берг е виновният. Създадени от нацистите Еврейски съвети служат за управление на ежедневния живот на евреите в окупирана от Германия Европа. Техните членове са освободени от депортация до 1943 г., когато нацистите разпускат съветите.

Но по неизвестна причина на ван ден Берг е разрешено да остане в Амстердам. И сега разследващият екип смята, че той е използвал писъка с адреси, където е известно, че се крият евреите, като лост, за да остане свободен.

Защо остават още въпроси около предателя

Въпреки че разследващият екип е почти (макар и не 100%) сигурен, че е открил предателя, някои учени са скептични.

Дейвид Барноу, авторът на „Кой предаде Ане Франк?“, казва, че е смятал ван ден Берг за заподозрян, но го е изключил, защото бележката от 1945 г., която Ото Франк получава, която го посочва като информатор, е твърде обстоятелствена.

Емил Шрайвер, директор на Еврейския културен квартал в Амстердам, е съгласен.

„Доказателствата са твърде слаби, за да се обвини някой“, казва той пред The ​​New York Times. „Това е огромно обвинение, което те правят, като ползват множество предположения, но всъщност не се основават на нищо повече от малък къс информация.“

Може би най-належащият от всички е един въпрос на Лориен Вастенхаут, изследовател в Института за изследване на войната, холокоста и геноцида: „Защо хора, които се крият, биха предоставили адресите си на Еврейския съвет?“

В крайна сметка, поради отдалечеността от престъплението, мистерията кой предава Ане Франк може никога да не бъде окончателно разрешена. Но в най-трагичния смисъл отговорът е бил там през цялото време.

Нацистите убиват момичето и повече от 100 000 холандски евреи по време на Холокоста. И ако ван ден Берг наистина е издал местоположението на семейство Франк, Морийн Съливан призовава да не го съдим остро. „Кой от нас, ако семействата ни бяха в такава опасност да отидат в лагерите, не би направил подобно нещо? И ако изходът ни е да предадем някакви анонимни адреси, не знам дали познавам хора, които биха могли да устоят“, казва тя.

„Тръгнахме да търсим извършител, а намерихме жертва.“