Единственото викингско селище в Северна Америка
Археологическият обект Л’Анс-о-Медоуз (L’Anse aux Meadows) в Нюфаундленд, Канада, представлява първото и единствено потвърдено селище на викинги в Северна Америка – безспорно доказателство, че те са достигнали до континента около 400 години преди Колумб.
Ето повече за Л’Анс-о-Медоуз (или Залива с ливадите):
Викингите не са първите хора, които са живели в Л’Анс.
Археологически доказателства за огнища, части от палатки и други артефакти показват, че няколко групи от коренното население на континента са живели на това място и преди, и след викингите. Историците обаче смятат, че по време на пристигането на скандинавците там не е имало хора.
Указания за намирането на обекта се появяват и в сагите.
Дълго преди да бъде открит Л’Анс-о-Медоус в средата на XX в., археолозите и историците са подозирали, че викингите са изследвали Северна Америка. Основните улики се съдържат в две исландски епични поеми – „Сага за гренландците“ и „Сага за Ерик Червения“. И двете поеми произлизат от устни предания, но са записани през XIII в., около 200 години след като са се случили събитията в тях. В сагите се разказва за голямо скандинавско селище, основано в Гренландия в края на X в., откъдето изследователят Лейф Ериксон отплава на запад. Той се отклонява от курса и акостира на място, наречено в сагите Винланд, което според съвременните експерти се намира в Северна Америка. Там създава временна колония, преди да се върне в Гренландия.
Някои историци твърдят, че сагите са просто митична история, тъй като – преди преоткриването на Л’Анс о Медоус – нямаше твърди доказателства за съществуването на Винланд. Но други, сред които съпрузите археолози Хелге и Анне Щайн Ингстад, бяха убедени, че трябва да има някакви следи от пътуването на Ериксон.
Анне Щайн Ингстад в Л’Анс-о-Медоус
Железни гвоздеи потвърждават, че селището е с викингски произход.
През 60-те години на миналия век Ингстад започват да търсят колонията. Те пътуват по крайбрежието на Нюфаундленд, посещават селата и питат жителите дали знаят за някакви местни археологически особености или останки от основи на древни къщи.
Най-накрая уцелват джакпота, когато пристигат в отдалеченото селище Л’Анс-о-Медоус в крайния северен край на остров Нюфаундленд. Заинтригуват ги някои обрасли хребети в земята близо до залива Епавес (сега залив Айлъндс), които приличат на скандинавските селища в Гренландия, и започват да копаят.
Първоначалните разкопки продължават седем години. Екипът открива основите на осем къщи, за които се смята, че са били построени от дърво и покрити с трева, както и на няколко работилници, които наподобяват исландската архитектура. Археолозите откриват и останки от ковачница, в която железните гвоздеи са били изработвани с европейски техники, което показва, че обектът е с чуждестранен произход.
Сред другите находки по време на първите разкопки са бронзов щифт с пръстеновидна глава от типа, който викингите са използвали за закопчаване на наметалата си, вретено и каменна маслена лампа. Всички тези интригуващи предмети потвърждават, че това наистина е било викингско селище.
Рядкото космическо явление помага да се определи точната дата на обекта.
Когато Л’Анс-о-Медоус е открит отново, археолозите използвали радиовъглеродно датиране и датират селището на XI век. През 2021 г. обаче изследователите успяха да използват дендрохронология (датиране на дървесни пръстени), за да достигнат до по-конкретна дата: 1021 г. от н.е.
При изследването, публикувано в Nature, са събрани остатъци от дърво, изрязано с метални инструменти – знак, че то е било обработвано от скандинавски заселници, а не от коренното население – и са анализирани дървесните пръстени. Опорна точка за техния анализ е бил рядък взрив на заредени частици от космоса, за който се знае, че се е случил през 993 г. от н.е. Радиацията предизвикала скок в производството на изотопа въглерод-14, който се появява в древните дървета по целия свят. Тази база позволява на изследователите просто да преброят броя на пръстените между въглеродния скок и последния пръстен, за да стигнат до точна дата, когато дърветата са били отсечени с метални инструменти – потвърждавайки, че мястото е било обитавано от викинги по това време.
