Докторът, който предписваше на Хитлер кокаин и амфетамини
Инжекциите започват малко след закуска. Веднага щом Адолф Хитлер довърши купата си с овесени ядки и ленено масло, той вика личния си лекар Теодор Морел. Лекарят запретва ръкава на пациента си и му инжектира забележителен коктейл от вещества, много от които в наши дни са класифицирани като опасни, пристрастяващи и незаконни.
Всеки ден в продължение на повече от девет години д-р Морел прилага амфетамини, барбитурати и опиати в такива количества, че става известен като Райхсмайстър на инжекциите. Някои от най-близкия кръг на Хитлер дори се чудят дали той не се опитва да убие фюрера. Но Теодор Морел е твърде отдаден на фюрера, за да го убие. Силно затлъстелият псевдо лекар с неприятен дъх и ужасяваща телесна миризма за пръв път се срещна с Адолф на парти в Бергхоф. Хитлер отдавна страда от влошено здраве, включително стомашни спазми, диария и такъв хроничен метеоризъм, че след всяко хранене трябва да напуска масата, за да се отърве от огромни количества газове.
Състоянието му се влошава от нетрадиционната му диета. Той не яде месо от 1931 г., след като сравнява яденето на шунка с яденето на човешка плът. Оттук нататък той се храни с големи количества зеленчуци, пасирани или намачкани на каша. Д-р Морел наблюдава как фюрерът яде едно такова ястие и след това проучва последиците. „Запеци и колосален метеоризъм се появяват в мащаб, който рядко съм срещал досега“, пише Морел. Той уверява Хитлер, че има чудодейни лекарства, които могат да излекуват всичките му проблеми.
Започва с предписването на малки черни таблетки – хапчета на Д-р Кюстер – против газове. Хитлер взима по 16 на ден, очевидно без да знае, че лекарството съдържа стрихнин. Въпреки че облекчава проблема му – временно – почти сигурно предизвиква нарушения във вниманието и омазняване на кожата, които се забелязват през последните му години.
След това Морел предписва вид хидролизирана бактерия E. coli, наречена Mutaflor, която изглежда допълнително стабилизира проблемите на червата на фюрера. Всъщност Хитлер е толкова доволен от работата на лекаря, че го кани да се присъедини към вътрешния кръг на нацисткия елит. Оттук нататък Морел никога не е далеч от него.
Наред със спазмите в стомаха, Хитлер страда и от сутрешна умора. За да облекчи това, Морел му инжектира воден разтвор, който приготвя от прахообразно вещество, съхранявано в пакети със златно фолио. Той никога не разкрива активната съставка в това лекарство, наречено Vitamultin, но то върши чудеса във всеки случай, в който е прилагано. В рамките на няколко минути Хитлер става от дивана си ободрен и пълен с енергия.
Ърнст-Гюнтер Шенк, лекар от СС, се усъмнява в чудодейните лекове на д-р Морел и успява да се сдобие с проба от тях. При тестване в лаборатория се оказва, че става въпрос за амфетамин.
Хитлер обаче не се притеснява какво му дават, стига да действа. Не след дълго той става толкова зависим от „илачите“ на Морел, че предава всичките си здравословни проблеми изцяло в ръцете на лекаря, с катастрофални дългосрочни последици. Хитлер ръководи инвазията в Съветска Русия, докато е помпан с 80 различни вещества, включително тестостерон, опиати, успокоителни и лаксативи. Според медицинските тетрадки на лекаря той също прилага барбитурати, морфин, сперма от бик и пробиотици.
Най-изненадващото вещество, което д-р Морел предписва на фюрера, е кокаинът. То понякога се използва за медицински заболявания през 30-те години в Германия, но винаги в изключително ниски дози и при концентрация по-малка от 1%. Морел започва да прилага кокаин на фюрера с помощта на капки за очи. Съзнавайки, че Хитлер очаква да се почувства осезаемо по-добре след приема на лекарства, той вкарва десет пъти повече от количеството кокаин в капките. Такава концентрирана доза може да е отключила психотичното поведение, което Хитлер проявява в по-късните си години.
Фюрерът намира кокаина за изключително ефикасен. Според медицинските документи, които се появяват в Америка през 2012 г. (включително доклад от 47 страници, написан от Морел и други лекари в обкръжението на фюрера), Хитлер скоро започва да „жадува“ наркотика. Това е ясен знак, че развива сериозна зависимост. Освен капките за очи, той започва да смърка прахообразен кокаин, за да „изчисти синусите си и да успокои гърлото си“.
Кокаинът може да е предизвикал чувство на благополучие, но не прави нищо, за да засили липсата на сексуално желание на фюрера. За да преодолее това смущаващо състояние, Морел го инжектира с „мъжественост“, която съдържа екстракти от простатните жлези на млади бикове. Морел също предписва лекарство, наречено Testoviron, което се получава от тестостерон.
Дългосрочният ефект от приема на такива лекарства, особено амфетамини, довежда до все по-нестабилно поведение. Най-видимата проява на това идва на среща между Хитлер и Мусолини в Северна Италия. Докато Хитлер се опитва да убеди италианския си колега да не сменя страни във войната, той изпада в истерия. Според историка на Третия райх Ричард Евънс: „Можем да сме сигурни, че Морел е дал няколко таблетки на Хитлер, когато е отишъл да види Мусолини. Той е напълно хипер във всяко отношение и видимо дрогиран.“
С наближаването на края на войната Хитлер вече е в много лошо здравословно състояние. Зависим от наркотици, ръцете му са толкова осеяни със следи от игли, че Ева Браун обвинява Морел, че е шарлатан. Той превръща Хитлер в наркоман. И все пак докторът продължава да се кланя на любимия си фюрер и остава с него в бункера му почти до края.
Д-р Морел е заловен от американците скоро след падането на Третия райх и е разпитван повече от 2 години. Един от служителите, които го разпитват, е отвратен от липсата на лична хигиена на доктора. Морел никога не е обвинен във военни престъпления и умира от инсулт през 1948 г., малко след излизането му от затвора. Той оставя след себе си много медицински тетрадки, които разкриват необикновената наркомания на любимия му пациент.
Иронично е, че човекът, натоварен с възстановяването на здравето на Хитлер, вероятно допринася повече от всеки друг за неговия упадък.
