Делото за малтретиране на деца, което промени историята

За първи път случай на малтретиране на деца в историята на САЩ попада в съда през 1874. Десетгодишната Мери Елън Уилсън години наред търпи ужасяващи мъки, преди някой да й се притече на помощ. Но мъченията й ще я превърнат в символ на промяната.

Историята на Уилсън е едновременно трагична и удивителна. В епохата преди законите за защита на детето, тя ще бъде спасена не от кой да е, а от активистите за правата на животните – нейният случай ще ги насърчи да настояват за въвеждането на законите срещу насилието над деца, които са толкова разпространени днес.

Това е историята на Мери.

Насилието

Трагедията бележи Мери Елън Уилсън от самото й раждане. Родена през 1864 г., Гражданската война ще убие бащата й още преди тя да стане на 2 годинки. Така майка й, Франсис Уилсън, трябва да започне работа, за да издържа дъщеря си.

Уилсън наема жена да гледа младата Мери, за да може тя да работи на двойни смени в пералното помещение на хотел. Но когато не може да плати за услугите, гледачката предава детето на Отдела за благотворителност на Ню Йорк.

Така Мери се озовава в приемната система. И това е началото на един дълъг ужас.

През следващите 6 години тя живее с Франсис и Мери Конъли. „Леглото ми през нощта е само парче килим, опънато на пода под прозорец“, по-късно казва Мери в съда. „Никога не съм имала повече от един чифт обувки, но не мога да си спомня кога имах и тях.“

Детето живее напълно откъснато от света. „Никога не ми беше позволено да играя с деца… Не знам на колко години съм…. Нямам спомен някога да съм била целувана… Нямам спомен да съм била на улицата през живота си.

Нейната осиновителка заключвала Мери в килера и я бичувала жестоко.

„Мама има навика да ме бие с камшик почти всеки ден. Тя ме биеше на голо. Камшикът винаги оставяше черни и сини следи по тялото ми.“

Мери също обяснява как осиновителката й я рязала с ножица – и малкото момиче ще носи изпъкнал белег на лицето си от тези рязания до края на своя живот.

Ета Уилър

Една разтревожена съседка съобщава на властите за малтретирането. Когато Ета Уилър, служителка и методистка мисионерка, чука на вратата през декември 1873 г., остава ужасена при вида на „бледо, слабо дете, босо, в тънка, оскъдна рокля“.

Мери, на 9 години по това време, е с размерите на 5-годишно дете, а ръцете и краката й са покрити със синини.

Ужасена, Уилър отива веднага в полицията. Но няма закони срещу биенето на деца – родителите все още имаха практически абсолютна власт да дисциплинират отрочетата си, както сметнат за удачно.

Благотворителните организации отказват да вземат Мери от осиновителите й без законно разрешение, а властите не искат да се намесват в такъв частен въпрос.

Уилър е разочарована и отчаяна, затова се обръща към основателя на Американското общество за превенция на жестокостта към животните.

Хенри Берг

Защитниците на правата на животните се борят да защитят дете

Горе-долу по същото време, когато приемните родители на Мери започват да я малтретират, активисти започват да настояват за закони срещу жестокостта към животните.

Един от тях, Хенри Берг, основава Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA) през 1866 г. Ужасен от отношението към „немите слуги на човечеството“, Берг се обявява за техния глас.

Той пише Декларация за правата на животните и основава дружеството, което скоро става организатор на новите закони срещу жестокостта.

Активистът, разбира се, си спечелва и много врагове. Вестниците го наричат „Големият мешач [Meddler – човек, който се меси, където не му е работа]“. Но Берг твърдо вярва в мисията си. „Това е въпрос чисто и просто на съвест; няма объркващи странични фактори. Това е морален въпрос във всичките си аспекти.“

И когато се срещна с Уилър, той се впуска в действие – свързва се с адвокат от дружеството и изпраща агент под прикритие, за да докладва за състоянието на момичето. След което отнася въпроса в съда.

В петиция от името на Мери Елън нейните поддръжници искат от съдията да изведе детето от дома му, в който е бито. Съдията се съгласява – и с това решение започва първият процес за малтретиране на деца в историята на САЩ.

Процесът Мери Елън Уилсън

На 9 април 1874 г. полицията взима Мери от дома на Конъли и я отвежда в съда. Тъй като тя носи изпокъсани дрехи, влезе в съдебната зала, увита в малко одеяло.

Репортерът Джейкъб Рийс описва сцената така: „Видях да влиза дете… при вида на което хората заплакаха на глас, и чух историята за малката Мери Елън, която развълнува душата на целия град и събуди съвестта на един забравен свят, и докато гледах , знаех, че съм там, където се пише първата глава за правата на децата.“

По време на процеса Мери Елън свидетелства срещу Мери Конъли. На трибуната Конъли се защитава като твърди, че другите са „невежи за трудностите при отглеждането и управлението на деца“.

Но съдебните заседатели съвещават само 20 минути, преди да признаят Конъли за виновна и да я пратят в затвора за една година.

Седалището на Нюйоркското общество за предотвратяване на жестокостта към деца

Движението за защита на децата

След процеса Ета Уилър дори осиновява Мери и малката напуска мизерията на Ню Йорк и се премества в предградие на град Рочестър.

„Тук започна нов живот“, пише Уилър. „Детето беше интересно за изследване – толкова дълго затворено между четири стени, а сега в нов свят… В този дом имаше и други деца и те я учеха, както децата сами могат да се учат едно друго. Те я научиха да играе, да не се страхува, да знае правата си и да ги търси.“

Случаят на Мери вдъхновява Хенри Берг да основе Нюйоркското общество за предотвратяване на жестокостта към деца (SPCC) през декември 1874 г. През следващата година организацията ще разследва над 300 случая на насилие над деца.

Когато Берг и Обществото настояват за прокарването на закони, те се сблъскват с бурна ответна реакция: The New York World, например, се оплаква, че Бърг иска разрешение да „нахлуе в домовете на бедните и да отвлече децата им по подозрения в пляскане“. Въпреки съпротивата обаче, законът е приет през 1876 г.

Като възрастна, Мери се заклева да даде на собствените си деца детството, което тя никога не е имала. Тя отглежда две дъщери, три доведени деца и едно осиновено момиченце.

Ета Уилър говори на среща на Американското хуманно общество през 1913 г., на която присъства и Мери Елън. Както заключава Уилър: „Споменът за нейните най-ранни години е тъжен, но има утехата в това, че отношението към нея събуди света за необходимостта от организирана помощ за пренебрегваните и малтретираните деца.“