Дали Исус не е бил халюциногенна гъба

В края на 60-те години на миналия век един известен британски учен разваля цялата си кариера, като подкрепя едно доста безрасъдно твърдение: според Джон Марко Алегро, влиятелен филолог и археолог, Исус не е бил жив човек, а гъба…

Нека обясним.

За някои Библията представлява буквалната истина за всичко, докато други я възприемат като съвкупност от метафори и алегории, които може и да не изглеждат като историческата реалност, но съдържат божествени послания за човека и живота му, които трябва да бъдат разгадани. В тази древна колекция от разкази най-често се спори дали личността на Исус е била реална. Съществувал ли е действително човек с това име? И ако да – дали наистина е бил роден във Витлеем, като се имат предвид противоречията в Евангелията? И ако да – защо в неговия разказ им толкова много общи черти с по-старите религиозни традиции?

Тук и сега не са място и времето да навлизаме в този дебат, но със сигурност можем да кажем, че Джон Алегро е бил сред хората, които са търсили метафората – и той определено я е намерил.

Древни открития

Част от Юдейската пустиня

През 1947 г. бедуински пастири се натъкват на колекция от буркани с древни документи, скрити в сурова и отдалечена част на Юдейската пустиня. Тези текстове, известни днес като Свитъците от Мъртво море, ще окажат огромно влияние върху разбирането ни за историята на юдаизма и християнството, тъй като съдържат най-старите оцелели версии на книги, които по-късно ще бъдат включени в библейския канон. Но по време на откриването им те очевидно не са били преведени и поради това значението им е било неизвестно. Именно тук се появява Алегро.

Той е сред първите учени, на които е позволено да разшифроват тези безценни древни текстове и през 1955 г. препоръчва Медният свитък, най-големият от свитъците, да бъде изпратен в Манчестърския университет в Обединеното кралство, където да бъде разрязан и разчетен.

След това Алегро и колегите му се заемат с осмислянето на документите. След години труд и упорита работа, както и след много спорове, текстовете най-накрая са публикувани. През 1958 г. той написва още и две книги по темата: „Свитъците от Мъртво море“ и „Хората от свитъците от Мъртво море“, които остават изключително влиятелни.

Но тогава нещата започват да придобиват странен характер…

Гъба

Червена мухоморка

През 1970 г. Алегро публикува нова книга, озаглавена „Свещената гъба и кръстът“, а след това, през 1979 г., „Свитъците от Мъртво море и християнският мит“. И двете книги развиват идеята му, че християнството всъщност е прикритие за таен загадъчен сексуален култ, създаден от хора под влиянието на Amanita muscaria, по-известна като червена мухоморка.

В рамките на този възглед Исус е де факто ходеща метафора на гъбата и нейните влияния.

Използвайки етимология, Алегро твърди, че ранното християнство е създадено от есейски култ, който записва своите шамански практики в текстовете на Новия завет, появили се в свитъците от Мъртво море. Когато евангелистите започнали да преписват тези истории, за да образуват евангелията, твърди той, те всъщност решили погрешно да разберат истинското значение на текста. В този разказ никога не е имало човек, наречен Исус, а само секта, която е използвала гъби, за да предизвика халюцинации.

Излишно е да казваме, че възгледите на Алегро не са добре приети извън по-широките контракултурни движения през 70-те години на ХХ век. Някои смятат, че той е създал този аргумент само за да отмъсти на християнските критици, които отхвърлят по-ранните му преводи на свитъците от Мъртво море, докато други смятат, че талантливият лингвист просто е направил грешка.

Всеки случай обаче, интерпретациите на Алегро са не по-малко необичайни от голяма част от съдържанието на историческите източници, които той изучава.