Чума, пътешествия и внезапна смърт: Няколко смъртоносни опасности от Средновековието

Чумата

Чумата е един от най-големите убийци на Средновековието – тя почти унищожава населението на Европа през 14 и 15 век. Известна още като Черната смърт, чумата (причинена от бактерията, наречена Yersinia pestis) се пренася от бълхи, най-често срещани при плъхове. Тя пристига на Стария континент през 1348 г. и хиляди загиват от Италия, Франция и Германия до Скандинавия, Англия, Уелс, Испания и Русия.

Смъртоносната бубонна чума причинява черни отоци (бубони) по цялото тяло, а при септицемичната чума жертвите страдат от тъмно почти черно обезцветяване на кожа в резултат на токсини в кръвта (една от причините, поради които болестта впоследствие е наречена „Черната смърт“). Изключително заразната пневмонична чума пък може да бъде хваната само чрез кихане и кара белите дробове на заразените да се напълнят с течност.

Черната смърт убива между 1/3 и половината от населението на Европа. Съвременниците не знаят, разбира се, какво я причинява или как да не я хванат и търсят обяснения за цялата криза в Божия гняв, човешкия грях и маргинализираните групи, особено евреите. Ако сте заразени с бубонна чума, имате 70-80% шанс да умрете през следващата седмица. В Англия, от всеки сто души, може би 35-40 могли да очакват да умрат от чумата.

Пътуване

Хората в средновековния период са се сблъсквали с множество потенциални опасности при пътуване. На първо време, трудно е да се намери безопасно и чисто място за спане. Пътуващите често трябва да спят на открито и така когато пътуваха през зимата, те рискуват да измръзнат до смърт. И докато пътуването на групи осигурява известна безопасност, човек все пак може да бъде ограбен или убит от непознати – или дори от собствените си спътници.

Няма храна и напитки, освен ако пътникът не намери хан, манастир или друго подобно заведение. И дори тогава, хранителното натравяне е значителен риск по това време.

Средновековните пътници също могат да бъдат уловени в местни или регионални спорове или войни и да бъдат ранени или хвърлени в затвора. Липсата на познания по чужди езици също може да доведе до проблеми с тълкуването.

Болестите и болестите също могат да бъдат опасни и дори фатални. Ако някой се почувства зле на пътя, нямаше гаранция, че може да бъде получено достойно – или изобщо – медицинско лечение.

Пътуващите също могат да станат жертви на някаква злополука. Например, съществува риск от удавяне при преминаване на реки – дори императорът на Свещената Римска империя Фридрих I се дави през 1190 г., когато пресичал река Салеф по време на Третия кръстоносен поход. В Рим при празнуване на юбилейната 1450 година (в католическата църква юбилейната година е специална такава, при която се опрощават някои или всички грехове на хората) се случва бедствие, когато около 200 души в огромната тълпа, която пресича моста на Сант Анджело, паднат през него и се давят.

Въпреки че е по-бързо да се пътува по море, отколкото по суша, лодките също крият значителни рискове: буря може да я преобърне или навигацията може да се обърка, а средновековни дървени кораби не винаги са били достойни за предизвикателствата на морето. Въпреки това през по-късното Средновековие пътуването по море става все по-бързо и по-безопасно.

Средностатистическият пътник през средновековния период може да очаква да измине 25-35 километра на ден пеша или 35-50 километра на кон, докато ветроходните кораби могат да минават 125-200 километра на ден.

Eрес

Също така, да не сте съгласни може да бъде опасно. Хората, които са имали богословски или религиозни възгледи, за които се е смятало, че противоречат на ученията на християнската църква, са били разглеждани като еретици в средновековна християнска Европа. Тези групи включват евреи, мюсюлмани и средновековни християни, чиито вярвания се считат за неортодоксални, като катарите.

Крале, мисионери, кръстоносци, търговци и други – особено от края на 11 век – правят опити да разширят на християнския свят и към средиземноморските земи. Първият кръстоносен поход (1096–1099 г.) има за цел да превземе Йерусалим – и накрая го прави през 1099 г. Въпреки това градът скоро е загубен и трябва да бъдат предприети нови кръстоносни походи в опит да го възвърнат.

Евреите и мюсюлманите също търпят преследвания, експулсиране и смърт в християнска Европа. В Англия антисемитизмът довежда до кланета на евреи в Йорк и Лондон в края на 12 век, а Едуард I прогонва всички евреи от Англия през 1290 г.; разрешено им е да се завърнат едва в средата на 17 век.

От 8 век се полагат усилия и за връщането на Иберия от мюсюлманите, но едва през 1492 г. целият полуостров е завзет отново. Така в Испания се прави опит за установяване на обединена, единна християнска вяра и потискане на ереста, което включва създаването на испанската инквизиция през 1478 г. В резултат на това евреите са изгонени от страната през 1492 г., а на мюсюлманите е позволено да останат, само ако се покръстят.

Свещени войни се водят и срещу християни, които са смятани за еретици. Албигойският кръстоносен поход е насочен срещу катарите (базирани главно в Южна Франция) от 1209-29 г. И кланета и още инквизиции и екзекуции следват през по-късните 13 и 14 век.

Ранна и внезапна смърт

Внезапната или преждевременна смърт е често срещана в средновековния период. Повечето хора почиват млади, но процентът на смъртност може да варира в зависимост от фактори като обществен статус, богатство, местоположение (по-високи нива на смъртност се наблюдават в градовете) и вероятно пол. Възрастните умират от различни причини, включително чума, туберкулоза, недохранване, глад, война, потната болест и различни инфекции.

Богатството не гарантира дълъг живот. Изненадващо, добре хранените монаси не живеят непременно толкова дълго, колкото някои селяни. Селяните в английското имение Хейлсовен може да очакват да достигнат 50-годишна възраст, но за разлика от тях по-бедните в същото имение могат да се надяват да живеят само около 40 години. Тези с още по-нисък статус вероятно ще живеят само 30 години. До втората половина на 14 век селяните там живеят 5 до 7 години по-дълго, отколкото през предходните 50 години. Въпреки това, средната продължителност на живота на херцогските семейства в Англия между 1330 и 1479 г. обикновено е само 24 години за мъжете и 33 години за жените. Във Флоренция миряните в края на 20-те години на 15 век могат да очакват да живеят само 28,5 години (мъжете) и 29,5 години (жените).

Умирането от „добра“ смърт е много важно за средновековните хора и е тема на много книги. Хората често се тревожат за „внезапна смърт“ (независимо дали в битка, по естествени причини, чрез екзекуция или някаква злополука) и какво ще се случи с онези, които умират без да се подготвят и да получат последни обреди. Смята се, че различни талисмани, например, осигуряват защита срещу внезапна смърт – независимо дали срещу смърт в битка, от отрова, мълния, огън, вода, треска или други опасности.