5 популярни заблуди за Съединените щати
1. Вещици са горени в Процесите на вещиците в Салем
В Процесите на вещиците в Салем, които се провеждат в Масачузетс между 1692 и 1693 г., повече от 200 души са обвинени в магьосничество, а 20 са екзекутирани. Повече от 300 години по-късно Салем остава един от най-завладяващите и най-известните изпитания за вещици в историята.
И все пак в действителност процесите в Салем не са нито уникално американски, нито изпъкват с някакъв голям брой. За истинска параноя относно вещиците трябва да погледнем към Европа през началото на 17 век, когато хиляди хора са обвинени в черна магия, магьосничество и връзка със Сатана, а стотици са екзекутирани.
2. Държавата САЩ е основана на 4 юли 1776 година
Изборът на 4 юли 1776 г. като официална дата, на която е основавана Америка е напълно случаен. Дори бегъл поглед към доказателствата предполага, че е могла да се избере някоя от редица други дати – и то по по-добри причини.
Първо, 4 юли 1776 г. не е началото на войната за независимост, тъй като боевете между колониалните бунтовници и британските сили вече се водят от около година. На второ място, идеята, че колониите могат да бъдат независими, предшества 1776 г. от десетилетия, а Декларацията за независимост дори не е първата декларация, приета този месец – първа е Резолюцията на Лий за независимост, приета единодушно на 2 юли 1776 г.
На трето място, подписването на Декларацията за независимост ше, разбира се, ключовото събитие, но то не се случва по начина, по който повечето хора си представят. Окончателната версия на Декларацията е написана на хартия, приета от Континенталния конгрес и подписана от Джон Ханкок, президент на Конгреса, на 4 юли 1776 г .; обаче отнема месеци, за да се получат останалите 56 от необходимите подписи. Въпреки че има много дебати за това кой къде е бил на четвърти, историците са съгласни, че няма начин всички 56 членове на конгреса да са в една и съща зала по едно и също време, готови да подпишат същия ден.
И накрая, Декларацията не променя нищо. Войната бушува до 1781 г., като първите няколко години след 1776 г. вървят много зле за бунтовниците. Мирът е окончателно договорен (с Великобритания, която признава Америка като независима държава) през 1783 г.
3. Томас Джеферсън иска да бъде запомнен като третия президент на Америка
Автор на Декларацията за независимост, баща-основател на САЩ и трети президент на страната, Томас Джеферсън (1743–1826) е на много места. Той е овладял редица дисциплини, включително философия, математика, градинарство и архитектура. Прекарва 40 години в издигането, разрушаването и препроектирането на стаите в имението си в Монтичело – някои от неговите стаи са осмоъгълни, тъй като намира формата за приятна.
Джеферсън също е ненаситен читател и колекционер на книги. Още в началото на 19 век колекция от 100 книги би съставила доста обширна (и скъпа) библиотека. През 1815 г. Джеферсън продава колекцията си от безумните 6 487 книги на Библиотеката на Конгреса за 23 950 долара.
Въпреки позицията си срещу робството, Джеферсън е, подобно на по-голямата част от земевладелците по негово време, собственик на роби. Историците традиционно го представят като добронамерен робовладелец, но това е противоречиво.
Джеферсън оставя инструкции на неговият надгробен камък да пише, както следва: „Тук е погребан Томас Джеферсън, автор на Декларацията за независимост, на Устава на Вирджиния за религиозна свобода и баща на Университета на Вирджиния.“ Той е основателно горд от многобройните си постижения, но това, което не е, е „третият президент на Съединените американски щати“.
4. Джон Куинси Адамс е сериозен и разумен президент
Лесно е да погледнете сериозното лице на Джон Куинси Адамс (1767–1848), шестият президент на САЩ (1825-1829), и да предположите от портретите, че е човек без хумор. Въпреки своето често мрачно поведение, Адамс всъщност е колоритен персонаж, който прави някои доста необичайни неща.
Например, той става всяка сутрин в 5 сутринта, за да плува река Потомак, гол. Веднъж начислява на правителството 61 долара за билярдна маса в Белия дом, заради която е толкова подиграван, защото се смята за знак на аристократичните му вкусове, че се налага да възстанови сумата в хазната. Той също така има алигатор за домашен любимец в баня в Източното крило на Белия дом и се забавлява да плаши гостите с него, когато ги развеждал наоколо. Може да се каже, че има доста хубаво чувство за хумор.
Колкото и странно да звучи всичко това, има още по-необичайна история, свързана с Джон Куинси Адамс: през 1818 г. Адамс се прехласва по идеята на американския офицер капитан Джон Кливс Симес, че „Земята е куха и обитавана отвътре“. Симес публикува статии и дава лекции, надграждайки първоначалната си идея като включи по-късно и „хора-къртици“, които уж живеят в кухата Земя.
Адамс събра финансиране за експедиция до полярния кръг, където идеята е да се пробие дупка, която да доведе до вътрешността на земята. Там, мисли си Адамс, те ще намерят тези „хора-къртици“. За щастие на репутацията на Адамс, експедицията никога не се състои.
Въпреки забавните анекдоти, трябва да се отбележи, че Джон Куинси Адамс е един от президентите, който е твърдо против робството (много от предишните президенти са притежавали роби, а Джеймс Монро дори е води някои от своите в Белия дом). Не е преувеличено да се каже, че Адамс се бори неуморно, за да сложи край на бича на робството.
5. Президентът Гроувър Кливланд никога не лъже
Гроувър Кливланд, 22-ият и 24-ият президент на Америка (1885–89 и 1893–97), е считан за много честен човек и президент, който никога не лъже съзнателно. Но той започва втория си мандат като прикрива важни лични данни от нацията.
Това, което започва като просто подутина на горната му устна, с времето става по-голямо и президентът в крайна сметка е диагностициран с рак. Кливланд се страхува, че ако болестта му стане общоизвестно достояние, може да причини политически и финансов хаос в страната, така че той прави това, което много политици биха направили: прикрива го. Мащабът на измамата му обаче е направо гениален. Той казва на няколко души, но не и на собствения си вицепрезидент Адлай Стивънсън.
Невероятно за времето си, но операцията е пълен успех. Тогавашните орални хирурзи обявяват, че операцията е чудотворна. Кливланд се възстановява напълно, населението не се усеща и може би най-важното (поне за Кливланд) – мустакът му остава все така луксозен и непокътнат.
