Защо понякога ни се струва, че виждаме призраци в огледалото
Един от най-сигурните начини човек да докаже смелостта си на всички останали деца едно време беше да влезеш в слабо осветена стая (например банята), да погледнеш в огледалото и да повториш 13 пъти думите „Дама Пика“. Според легендата в огледалото изведнъж трябва да се появи жена, която ще направи различни неща според зависи коя версия знаете – но най-вероятно или ще ви изпълни желания, или ще ви убие. Съществуват различни варианти на тази забавна игра по целия свят; в един от тях мистериозната жена от огледалото се казва Мери Уърт (или Кървавата Мери), а в друг се появява самият дявол.
Разбира се, в действителност не се появяват нито духове, нито демони. Което, оказва се, не пречи на хората да виждат какво ли не в огледалото и да бягат от банята с викове. Дори и като възрастни, съзнанието ни понякога си прави шеги с нас и може да ни накара да мислим, че сме видели нещо в огледалото дори без да очакваме – докато се приготвяме за работа или си мием зъбите, въпреки че сме разумни същества и разбираме, че там няма нищо.
Подобни моменти си имат напълно логично обяснение. Колкото по-дълго се взирате в огледалото, толкова по-вероятно е да започнете да виждате неща, които не са там. Това отчасти се дължи на явление, наречено ефект на Трокслер. Когато се взирате в един и същ обект за продължителен период от време, идва момент, в който мозъкът ви се адаптира или свиква с непроменящия се стимул. В резултат на това невроните спират да приемат информацията от този стимул и така изображението често започва да изглежда размазано, избледняло или изкривено, докато не мигнем или не погледнем настрани.
По същия начин, ако се вгледате в собствените си очи пред огледало, цялото ви лице ще започне да изглежда странно, ако се вглеждате достатъчно дълго. Можете сами да изпробвате тази оптична илюзия – без да е необходимо огледало.
Вгледайте се в знака плюс в центъра на изображението по-долу за 7 или 8 секунди:
Избледняват ли цветните петна отстрани? Това е само един от многото начини, по които мозъкът ви може да ви измами и да изкриви това, което виждате.
Всъщност обаче този механизъм е доста важен за живота. Както пише Live Science: „Ако не можехте да игнорирате различни сетивни дразнения като постоянното бръмчене на компютъра, собствената си телесна миризма или пък носа, който стърчи пред лицето ви, никога нямаше да можете да се съсредоточите върху каквото и да е.“
Друга част от причините за явлението идва от италианският психолог Джовани Капуто. Той провежда през 2010 г. експеримент, в който хората са помолени да влязат в слабо осветена стая и да гледат отражението си в огледалото в продължение на 10 минути и след това са помолени да съобщят какво са видели. От 50-те участници в теста 66% съобщават, че са видели „огромни деформации“ на лицето си, а 48% са видели и „фантастични и чудовищни същества“. Други описали, че виждат лицето на родител (понякога починал), лицето на животно или лицето на стара жена или пък малко дете.
Хората въобще като цяло имат забележителната способност да виждат лица в предмети от ежедневието – от облаци до дървета и релефа на Луната – така че е логично приглушеното осветление да ни мами. Освен това, когато изображението е изкривено, мозъкът черпи от предишни опит и очаквания, за да запълни празнините. Оттук и мъртвите роднини.
Интересно е, че същият ефект „може да се получи и по време на гледане очи в очи между двама души“, казва Капуто. Всъщност този „междусубектен поглед“ е довел до още по-голям брой „странни лица“, видени от участниците в теста, според друг експеримент, проведен от него през 2013 г.
Мария I Тюдор
Така че изключихме наличието на чудовища в огледалото. Дама Пика също е ясно коя е, но какво знаем за Кървавата Мария? Изглежда, че произходът на тази конкретна игра с огледала е свързан с „Кървавата“ Мария I, която е била кралица на Англия през XVI в., но фолклористите все още не са много сигурни.
Фактът, че фигурата носи множество имена – като Мери Уорт, Мери Уортингтън, Мери Лу и т.н. – сочи и, че вдъхновението не е от реална личност. Някои психоаналитици предполагат, че играта е свързана с младите момичета и настъпването на менструацията. Други отбелязват по-ранни аналози на играта, включително стихотворение на Робърт Бърнс, в което той обяснява, че ако „вземеш свещ и отидеш сам до огледалото; изядеш ябълка пред него; а според някои традиции трябва да си срешиш косата пред него“, ще видиш през рамо лицето на човека, за когото ще се ожениш.
