Една от най-емблематичните творби на Леонардо да Винчи се намира в Санта Мария деле Грацие. Поръчителят ѝ е херцог Лудовико Сфорца, който настоявал да получи божествени мотиви в своя дом. Творението е с размери от 4.6 метра на 8.8 метра и до днес се смята за истински паметник на изкуството. „Тайната вечеря“ е разпознаваема в цял свят и със сигурност миряните ще преживеят евангелието на Йоан и глава 13:21. Това, което няма да забележат е фактът, че Леонардо никога не е искал да рисува тази картина. Впрочем дори се е опитвал да откаже поръчката.
Мъчното раждане на този паметник на изкуството започва още през 1494 г., когато Сфорца дава комисионна за изработването. Вместо да рисува, Леонардо искал да направи огромна бронзова статуя, с която да натрупа слава и да демонстрира качествата си на скултпор. И почти успява да сдигне до консенсус със Сфорца, но непредвидените ситуации поднасят поредната изненада. Началото на войната през същата година официално затваря всички шансове за извайването на бронзов кон, както бил първоначалния план, вместо това е била предложена компенсация и цяла стена за рисуване.
До този момент Леонардо е имал някакъв опит с рисуването, както и никога не е имал точно толкова сериозен мащаб. Изискването също не било лесно. „Тайната вечеря“ е може би един от най-описваните пасажи по това време и изобразяването му трябва да е не само сериозно и атрактивно, но и почти живо. В един момент художникът отново предпочита да върне комисионната и да се откаже, но Лудовико не търпи възражения и Леонардо няма никакъв друг избор, освен да хване четките и да започне да твори.
С много съмнения и сериозна самокритика, да Винчи започнал да твори и избрал един от най-специалните моменти, който да илюстрира на стената – момента, в който Исус съобщава, че един от учениците му го е предал. Поръчката със сигурност се класифицирала като предизвикателство и носела огромна доза страдание, особено поради факта, че скулптурата била забавена или можела никога да не се случи. От друга страна, въпреки всички видове терзаният, изпълнението успява да се превърне в истински паметник на изкуството и при представянето идват редица признания. Картината носи невероятен успех в кариерата на Леонардо и най-накрая идва с толкова необходимите признания.
„Тайната вечеря“ е творбата, която поставя името на Леонардо в историята на изкуството, без нея е възможно никога да не получи внимание и към останалите си творби, включително и за популярната „Мона Лиза“. И така поръчката, която не е желана, която носи световно признание, превръща се в паметник на изкуството и разбира се, трябвало да бъде бронзов кон, сега можела да отвори много врати. През следващите векове мнозина ще се опитат да повторят този невероятен успех, но никой няма да посмее да експериментира или твори, без да потърси истинското вдъхновение на Леонардо.
Днес „Тайната вечеря“ не може да се похвали с перфектно състояние. Причината е, че именно тук Леонардо е работил с темперни и маслени бои, вместо да използва по-дълготрайни и изпитани методи. От една страна се допуска, че е използвал тази техника, защото не е вярвал, че ще има толкова голям успех и предпочитал да се заличи във времето, а от друга – може да се е опитвал да открие нова техника. Без значение кое е истината, резултатът е, че днес е в лошо състояние и изисква сериозни ресурси за реставриране.
През годините изпълнението на Леонардо не се радва на добро отношение, след като Наполеон пуска конетете си в сградата, а през Втората Световна война мнозина са се молили да оцелее бомбардировките. И като добавим няколко природни катаклизма, включително наводнение е цяло чудо, че днес все още съществува.
И една интересна подробност – много преди Леонардо да започне да рисува ренесансовата версия на този библейски пасаж, около 200 години по-рано се изрисува подобна картина, при това в Боянската църква. Някои основни разлики между българската картина и тази на да Винчи е, че на масата има поставени лук и чесън, както и фактът, че Юда няма ореол.
Леонардо не е вярвал, че ще може да се справи, но е приел предизвикателството и в резултат на това и до днес се радва на световната си слава.
Заглавна снимка: By Leonardo da Vinci – Online Taken on 23 July 2013, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50410532