Свирките на смъртта или свирките с черепи са малки глинени инструменти с форма на череп от древна Мезоамерика, особено свързани с цивилизацията на ацтеките. Те са открити за първи път от изследователи през 1999 г. – и оттогава са източник на историческо очарование.
След първоначалното им откриване на древни ацтекски обекти са намерени множество свирки с формата на черепи, най-често от гробове на жертви на жертвоприношения. При надуване те издават смразяващ, висок звук, който наподобява едновременно човешки писък и вой на вятър.
Този им ефект предизвиква много спорове относно първоначалното им предназначение. Някои учени предполагат, че те са били използвани при жертвени церемонии, за да символизират вятъра или да насочват душите към задгробния живот. Смята се също така, че е трябвало да предизвикат ацтекския бог на вятъра Ехекатл или може би бога на смъртта Миктлантекутли.
Други предполагат, че свирките са служили като психологическо оръжие във войната, предназначено да всява страх у врага. Въпреки това доказателствата в подкрепа на това твърдение са ограничени, като се има предвид, че такива свирки не са открити на местата на битките или в гробовете на воините.
За да помогнат за разрешаването на дебатa, изследователите решават да проведат проучване, за да изследват психоакустичните ефекти на тези мистериозни предмети, за да установят как точно човешкият мозък реагира на звука им.
Изследването
Резултатите от изследването са публикувани в нов доклад в „Communications Psychology“, в който се обяснява как изследователите са използвали „психоакустични експерименти за слушане и класификация“, за да анализират ефекта на ацтекската свирка върху участниците в изследването.
Изследователите установяват, е, че звуците „се възприемат предимно като отблъскващи и плашещи и като имащи хибриден, естествено-изкуствен произход“. Този хибриден звук ефективно имитира естествени звуци като човешки вик или вятър, но ги съчетава с нещо, което може да се класифицира като изкуствено или технологично – в известен смисъл напълно нечовешко.
С други думи, причината, поради която мозъкът на слушателя реагира с такъв ужас на ацтекската свирка, е, че инструментът по същество създава аудиоверсия на „странната долина“ – термин, който описва зловещия ефект на нещо, което изглежда почти човешко, но не съвсем.
„Хората в нашите експерименти оцениха звуците като много негативни и конкретно ги определиха до голяма степен като плашещи и отблъскващи, също така потенциално предизвикват желание за спешни реакции и пречат на протичащите психични процеси“, пишат авторите на изследването.
Забележително е, че изследователският екип е тествал ефектите както на оригиналните свирки, изработени от ацтеките, така и на съвременните им копия, като е установил, че и двете постигат същия ефект. Сега знанието, че звукът, произвеждан от смъртоносните свирки, е по своята същност тревожен за хората, може да помогне и за по-нататъшно обяснение на това как тези инструменти са били използвани някога от ацтеките.
„Тогавашните общности може да са се възползвали от този отблъскващ и плашещ ефект в специфични контексти, което би подкрепило въведената хипотеза за война и ритуална им символика, но не и хипотезата за символика на божеството“, пишат изследователите.
Те обаче твърдят, че приложението им във военни действия „изглежда доста малко вероятно“, главно поради начина, по който ацтеките са свързвали този ужасяващ звук със своите божества. По-вероятно е, заключават изследователите, свирките да са били използвани при жертвени ритуали и погребални церемонии.
„Те може да са били използвани за сплашване на човешката жертва или на публиката на церемонията, но тук е необходимо допълнително изследване. Символичното и асоциативното значение може да е свързано конкретно с опасното и страшно пътуване на мъртвите до подземния свят“, пишат те.