В коя страна се говорят най-много езици (840)?

Папуа Нова Гвинея е най-разнообразната в езиково отношение страна в света, в която и до днес се говорят приблизително 840 езика – над 10% от всички в света. Още по-забележително е, че това езиково богатство съществува в рамките на население от едва 10 милиона души.

Официално Папуа Нова Гвинея има три национални езика: хири моту, ток писин и английски.

Английският език се говори като основен, разбира се, поради колониалната ѝ история. През XIX в. страната е анексирана като протекторат на Британската империя, а по-късно има австралийска администрация, преди да получи независимост от Австралия през 1975 г.

Ток писин (буквално „птичи говор“) е креолски език, основан на английския, който се развива по време на Британската империя. Създаден е от различни групи работници от Меланезия, Малайзия и Китай, които идват в страната през XIX в., за да работят предимно в плантациите за захарна тръстика. Макар и силно повлиян предимно от английския, токийският включва лексика и структури от различни местни и чужди езици.

Хири моту е пиджин разновидност на моту, австронезийски език, който първоначално се говори в района около столицата Порт Морсби. Донякъде сроден с токийския писин, той е по-слабо повлиян от английския език и се придържа повече към австронезийските си корени, с опростена граматика и лексика, за да улесни общуването между говорещите различни местни езици.

Освен тези три, в Папуа Нова Гвинея има и стотици местни езици, което се дължи на огромното етническо и културно разнообразие на страната.

Местен абориген

Тя е съставена от стотици острови в югозападната част на Тихия океан, северно от Австралия, а нейният пресечен терен от планини и гъсти джунгли исторически е ограничил местната миграция и културното смесване, което тъкмо благоприятства за формирането на изолирани групи от коренното население. Тези групи си остават различни и не се хомогенизират дори с появата на земеделието преди около 10 000 години.

Въпреки че е имало сблъсъци с Британската империя и германската колонизация, отдалечеността на земята и суровата ѝ география също позволяват на определени групи да устоят на чуждото влияние и да запазят многовековната си идентичност.

Учените отбелязват, че тази уникална история е ясно отразена в дълбокото генетично разнообразие на населението, както показва проучване от 2017 г.

„Нашето проучване разкри, че генетичните различия между групите хора там като цяло са много силни, често много по-силни дори от тези между основните популации в рамките на цяла Европа или цяла Източна Азия“, казва Андерс Бергстрьом, първи автор на статията от 2017 г. от Института Уелкъм Тръст Сангер, в публикувано тогава изявление.

„Открихме поразителна разлика между групите, които живеят в планинските възвишения, и тези в низините, като генетичното разделение между тях датира отпреди 10 000-20 000 години. Това е логично от културна гледна точка, тъй като групите от планините в миналото са се държали настрана, но такава силна генетична бариера между иначе географски близки групи все пак е много необичайна и любопитна“, допълва професор Стивън Опенхаймер, втори автор на статията от Центъра за човешка генетика към Оксфордския университет.