Улици на историята: Гена Димитрова – талантът, който се ражда веднъж на 100 години
В рубриката „Улици на историята“ винаги се стремим да откриваме някои интересни имена на малко позабравени личности. Кръщаването на улици с човешки имена започва да се случва за първи път в Русе. Това обвързва една улица с личност и така затвърждава нейната значимост. Ако сте се разхождали често в Драгалевци и евентуално сте минавали покрай стадиона, едно име може да е направило интересно впечатление – ул „Гена Димитрова“. Коя е тази жена и защо нейното име остава завинаги като улица в София?
Гена е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско.
Още като дете показва впечатляващи музикални качества и първият ѝ учител по музика е категоричен, че това момиче ще има невероятни успехи. Иван Генков (учителят) вече виждал как това изкуство ще отвори много врати за Димитрова и е бил прав. Гена пристига по гуменки и в носия на приемните изпити в Държавната музикална академия. На изпита си изпява песета „Хей Балкан ти роден наш“ и това автоматично ѝ отваря вратите към един дълъг и интересе път.
Както се досещате, Гена не идва от богато семейство, което да може да си позволи нейното образование. Парите на семейството не са достатъчно, но Димитрова не се отказва, за нея това е единствената посока. Дупките в бюджета се запълват с къртовски труд и всякаква възможна работа. Един ден получава предложение да мие съдовете в столовата на Консерваторията. И момичето го прави, без да се оплаква от подигравките на своите по-заможни колежки. Впрочем историята напомня как един ден нейната вокална педагожка Лиляна Жабленска отвръща на закачливите ѝ колежки следното:
„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните.“
Колелото на съдбата се върти и след няколко години в миене на съдове и пеене, Гена започнала своя дълъг творчески път. Талантът ѝ лека полека я засилва към една огромна кариера, която ще остави следа не само в родната, а и в световната опера. В началото работи като стажант в Софийската опера, а през 1966 г. е поканена на специализация оперното музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Дебютът ѝ на родна сцена идва с много тежка задача – ролята на Абигайл в „Набуко“. След представлението мнозина са категорични, че това не е просто талант, а специална дарба и феномен, който се повтаря веднъщ на 100 години, а понякога никога повече. Както мнозина се досещат, Гена никога повече няма да мие чинии. През 1970 г. печели международен конкурс за млади оперни певци в София, наградата е особено ценна – две години специализация в театралното учлище към „Ла Скала“.
Изявите ѝ продължават на италианска територия под ръководството на имена като Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио. Докато специализира, участва и в конкурс за оперни певци в Тревизо с ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. Отдадеността ѝ към творчеството на Верди води до сериозни постижения. През 1972 г. пее на една сцена с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили. Ролята ѝ отново е на Амелия. Ако се чудите колко време е било необходимо на италианците да запомнят името на българската оперна певица, отговорът е по-малко от две години. След приключването на стажа ѝ, получава предложение за работа, а през следващите години ще бъде спрягана за една от най-добрите на сцената.
В края на 70-те години вече може да се нарича звезда на сцената на световната опера. Гена изпълнява някои от най-сложните и тежки роли, при това по целия свят. Пяла е във Виена и Верона, а в Ню Йорк печели отново международен конкурс за изпълнители на Турандот през 1987 г. Същата година е специално поканена в град Бусето, за да получи специална награда „Златен Верди“. Това е приз, връчван за изиграването на героините на безсмъртния композитор. Призът до този момент е връчван само на италиански певици и в този момент е прецедент.
Извън творческите си успехи, Димитрова никога не може да бъде описана като надут и самовлюбен човек. Нейният дълъг житейски път оставя ясна следа, която не позволява възгордяване или самозабравяне. Впрочем всичко направено от нея е единствено и само в името на науката. Никога не е потърсила човек, който да ѝ слугува. Свободното си време е инвестирала в преподаване и обучаване на млади таланти. Консерваториите в София, Атина и Рим, както и много други градове, не могат да забравят нейното присъствие и съвети. Трусове не липсват, съпругът ѝ Георги Стойков загива в автомобилна катастрофа и нанася неизличима рана в сърцето на певицата. Съветът на Павароти към нея е да се насочи към сцената, защото само изкуството може да я спаси в тези тежки моменти.
Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 г. в Минало. На близките си казва, че ще се върне, но за жалост не успява да спази това обещание. Редица музикални критици и до днес остават категорични, че изпълненията ѝ на сцена са недостижими и до днес. Освен всички награди и почести, може би тази улица във Витоша би могла да я зарадва, все пак животът ѝ започва с песента „Хей Балкан ти роден наш“ и може би точно по тази причина е получила правото да стане част от Витоша.
Заглавна снимка: By Потребител Opera – http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tosca-3.jpg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18244557
