Улици на историята: Добри Христов – човекът, който прие музиката за най-голям спътник в живота

| от |

Врубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това да мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора.

Отдавна сме забелязали, че една от улиците, които свързва „Борис III“ с ул. „Кюстендил“ е именно „Добри Христов“. Намира се само на няколко минути от парк „Хиподрума“ и пази тайната на един самороден талант, който по един или друг начин оставя своя почерк с изкуство. Благодарение на желанието му да опознае една от най-красивите човешки качества, което някога е дошло от една цивилизация – музиката, Добри успява да запази своето присъствие в световната и родна музикална сцена.

И до днес е познат на родните музиканти като човек, който оставя ярка следа сред майсторите на първото поколение български композитори. Макар и музиката да няма рангове и да не може да се похвали с истински предизвикателства, Добри има таланта да създава такава. И всичко започва през далечният студен 14-и декември 1875 г. Добри се ражда в семейство на дребен занаятчия – кожухар от Казанлък. По време на Кримската война Христо Иванов бяга се мести във Варна и се надява да бъде по-далече от военните действия.

Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско. Макар и всички да се надяват, че именно Добри ще наследи занаята на своя баща, неговият път е предначертан и той има план за себе си, който никога не предава. На 11-годишна възраст, бъдещият роден композитор печели от сурвакане на Нова Година, което в този момент се изразява под формата на малка флейта. Това е неговият първи музикален инструмент. Противно на семейните очаквания, Добри не се оказва наказание, а даже помага за музикалното оформление, придавайки много приятен фон на семейството си. Понеже музиката все още не е особено разпространена, основното му занимание е насочено именно към опознаването на военния духов оркестър и произведенията, които се свирят най-често там.

Музикалните му влечения бързо печелят на негова страна и военните музиканти, които с радост предоставят наученото и прекарват време с младежа, за да го въведат в едно изкуство, което все още си проправя път в България. Освен нови познания, музикантът получава и част от партитурите. Понеже трябва да научи нотите, преписва всичко дословно и след това обсъжда наученото със своите колеги, като по този начин опознава света на музиката. Съдбата е изключително благосклонна към Добри, освен факта, че никога не отдалечава най-голямата страст на момчето, тя дава и някои от най-добрите приятели, с които талантът ще се шлифова до истински диамант.

Съседът Отон Иванов Хаджидинчов – познат на българското общество като поборник и будител – често размишлявал как да помогне и накрая, заедно със съпругата си Елисавета, двамата подаряват цигулка на младия талант. Още едно препятствие е преодоляно за композитора и още една врата се отваря. Следващите години продължават с опознаването на музикалния инструменти, а в четвърти клас, когато музиката и езикът на нотите започва да говори, Добри се опитва да композира музика и тогава е едва на 12-годишна възраст. Следващата стъпка е да усложнява и създава истински мелодии, които по-сложност се доближават все по-близо до професионалните.

Когато идва следващото предизвикателство, под формата на хармония, Добри моли учителя си по музика – Стоян Бешков, да предостави щимовете за преписване. Краснописът бил изключително добър и Стоян, който в този момент бил диригент на църковния хор, дори не се замислил да връчи и тази музикална форма. Съответно композиторът преписвал и осъзнавал идеята на знаците, правилата и принципите на тази музика. Когато разбира, че тук се крие още една сериозна вселена, Добри сам намира учебници по хармония, някога писани от таланти като Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер. През 90-те години се раждат неговите първи хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусто моми жеравненки“, които се озовават в състезание за стипендия по музика, в чужбина.

Добри кандидатства с надеждата, че ще може да надгради още повече знанията си, но за жалост и двете предложения са отхвърлени. Талантът е обиден, но още по-сериозна е обидата на варненци, които решават, че няма да чакат повече и вместо да дават пари на французите, те събират достатъчно, за да изпратят Христов в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели е именно известният композитор Антонин Дворжак. Когато се озовава в музикалната среда, Добри започва да разчита и опознава още повече родния фолклор. Прекараното време там дава нови хоризонти за Добри, като някои от от творбите му намират място в българската църковнамузикална литература.

Негово дело са и литургиите на св. Йоан Слатоуст и Песнопенията по Всенощно бдение. Репертоарът се допълва от хорови и солови песни, а до този момент няма български хор, който да не е включил негови песни като „Ерген дядо“, „Леле моме“ и други. В неделя няма храм, който да не използва неговите хорови творби. Добри Христов умира на 23 януари 1941 г. на 65 години и се смята за истински творец и талант. Училището по изкуства във Варна носи неговото име, а през 1993 г. е изобразен на банкнотата от 500 лева.

Едва ли има български музикант, който поне веднъж да не се е срещал с този невероятен талант и да не познава неговото творчество. Добри Христов е от онези хора, които в най-ранна възраст откриват таланта си и го каляват до световно ниво. По-интересното е, че никога не е парадирал за нищо повече, освен за музика.

Заглавна снимка: By невядомая author – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59631532

 
 
Коментарите са изключени за Улици на историята: Добри Христов – човекът, който прие музиката за най-голям спътник в живота