Рита Хейуърт – актрисата с бомбастичен статус в Холивуд
В зората на Холивуд, когато всеки има шанс да стане известен, ставаме свидетели на раждането на редица икони. В този период някои остават запомнени с таланта си, други вълнуват аудиторията със сексапила си, а трети като Рита Хейуърт ще блестят с всичко на едно място. Нейното истинско име е Маргарита Кармен Кансино, тя е най-голямото дете на двойка танцьори – Едуардо и Волга.
Бащата е от малко градче в Испания, докато майката е с ирландски корени и е повече от очевидно, че когато двама души с много гореща кръв се съберат, резултат е впечатляващ. Първоначално семейството искало да превърне Маргарита в професионален танцьор, но Волга бързо променя очакванията си за единствената дъщеря – семейството има и двама сина – като я насочва към актьорското майсторство.
Като дете Маргарита не харесва изобщо танците, не я вълнуват толкова, колкото нейното семейство, но за да не обиди баща си, започва да танцува. Ходи на уроци и така прекарва детството си. По същото време киното е принудено да търси всеки талант и да се впуска в големите представления, като всичко това позволява един много по-добър и сериозен начин за оцеляване.
На 8-годишна възраст – 1926 г. – тя е поканена да се снима в кратък филм на Warner Bros – La Fiesta. През следващата година баща ѝ ще премести цялата фамилия от Ню Йорк в Холивуд. Очаквал е танците да се превърнат в една добра основа за филмовото изкуство и се надявал да има повече работа. Само няколко години по-късно баща и дъщеря ще се снимат в друг филм, но понеже Маргарита е само на 12 години, режисьорът ще боядиса косата ѝ черна, за да може да изглежда малко по-възрастна.
Танците я преследват навсякъде, но САЩ има закон, който не позволява да работи в нощни заведения, все пак е малолетна. Едуардо решава да замине с нея в Тихуана, където тези ограничения не важат и в началото на 30-те години голяма част от популярните личности пътуват до там за една по-дива почивка. Клубовете работят с пълна сила и работа винаги се намира. Младата танцьорка не успява да завърши гимназия, защото работи, а в 9-и клас официално приключва с науката.
Младото момиче получава две малки роли на 16-годишна възраст в Мексико, а малко след това ще бъде забелязана от Уинфийлд Шанън – директорът на Fox Film Corporation. Впечатлен от таланта ѝ, той предлага на бащата договор за 6 месеца. С пристигането в студиото е прекръстена на Рита Кансино и получава ролите на екзотичната чужденка. През 1934 г. участва в танцовата композиция на филма „Dante`s Inferno“, след това влиза в ролята на аржентинка във филма „Under the Pampas Moon“, а след това е момиче от Египет „Charlie Chan in Egypt“, после ще бъде рускиня. Рита трябва да изиграе всяка чуждестранна роля на Холивуд, което е много добра новина, все пак има точно тези черти.
В края на договора Fox се събира с компанията 20th Century и има ново лице Дарил Занук. Именно Занук прекратява нейния договор, но вече е твърде късно, за да се спре бъдещето. Дамата е още млада и зелена, но вече е доказала своя талант. Промоутърът Едуард Джъдсън ще започне да ѝ намира роли на свободна практика през следващата година, както и договор с Columbia Pictures. След още една роля Хари Кон ще подпише с нея 7-годишен договор, а това официално поставя началото на нейната творческа кариера – танците са си свършили работата. Единственото ѝ условие е, че не трябва да играе повече ролите на чужденка и иска да получи американския облик.
Ролите и филмите идват една след друга, Рита никога не е взимала уроци по актьорско майсторство, но е знаела много добре какво точно трябва да направи пред камерата. Чудото се случва в най-ранна възраст за нея и златните ѝ години в Холивуд предстоят. Все повече сценаристи я предпочитат пред по-опитните актриси. В началото на 1941 г. списание Life е готово да предложи следващото предизвикателство – да я постави на корицата ѝ да заснеме една от емблематичните фотосесии, като я превръща в момичето – късметлия на Втората Световна война. По това време тя и Бети Граби правят снимки в емблематичното издание, а изданията ще се носят от почти всеки войник на фронта.
Феновете никога не забравят тази фотосесия и през 2002 г. някой заплаща сумата от 26 888 долара за сатенената ѝ рокля. През 1942 г. е изпратена в Бразилия като културен посланик от администрацията на Рузвелт. Един от най-високите върхове в кариерата ѝ остава филмът „Gilda“ заснет през 1946 г. Това е един от първите случаи, в които Глен Форд е принуден да цензурира някои от кадрите, защото се струват твърде провокативни на критиците. В тази роля ще открием, че танцьорката трябва да се облече в черна сатенена рокля и не е изненада, че много от американците ще търсят списания и кадри на актрисата, за да ги изрязват.
Няма издание, което да отрече визията ѝ на фаталната жена – един поглед е достатъчен, за да се потвърди точно това. Тук обаче има само един проблем, когато първите полу-голи сцени на Рита излизат, тя не приема положително сцените и дори се обижда, наричат я бомбата на киното и точно това и още една подробност ще я засегнат изключително много.
Оказва се, че една от атомните бомби, която трябва да се тества в Тихия океан, близо до Маршаловите острови, е била детонирана с нейния лик. Актрисата така и не разбрала честта, която учените са ѝ предоставили, като много години по-късно е побеснявала от този факт. В един момент дори пожелала да отиде до Белия дом и да даде пресконференция там. В едно радио шоу ще сподели, че не иска един ден нейната дъщеря да каже на внучката си, че евентуално баба ѝ е била поставена на последната атомна бомба, която се е детонирала някога.
Истината е, че четвъртата атомна бомба е била украсена с облика на Хейуърт, като изрезката е от списание Esquire, а техниците са написали прякора ѝ „Гилда“. Има моменти, в които кариерата ѝ не върви толкова добре. Във филма „The Lady of Shanghai“, нейната червена дълга коса е отрязана и боядисана руса, което обаче не допаднало толкова на аудиторията, свикнала да гледа своята фатална жена в пълния ѝ блясък. Интересното е, че това е актрисата, която получавала най-много оферти за снимките в голи и еротични сцени – не порнография – ала винаги отказвала.
Рита предпочитала да залага на провокацията, красотата, танците и присъствието ѝ пред камера – този пример може да се използва от много други актриси и до днес, но стойността сякаш е друга. Ако се чудите защо никога Хю Хефнър не е направил най-доброто предложение, имаме един много разумен отговор, когато първият брой е пуснат през 1953 г., Рита е една от най-скъпите актриси и евентуалната покана спокойно можела да го разори, а това до някаква степен трябва да се смята за една голяма загуба.
Снимки: Wikipedia
