Според разни хора в интернет Слънчевата система има второ слънце, което се крие зад истинското ни Слънце.
В най-новата итерация на конспиративната теория, публикувана във Фейсбук групата „Анонимни последователи на Нибиру“, тяхното доказателство изглежда е мъгла от светлина, която понякога се вижда около Слънцето. В действителност тази мъгла е резултат от атмосферни явления, известни като „слънчеви ореоли“.
„Две слънца в едно
лесно се събират…“
„Ореолът е светлинен пръстен, който се образува около Слънцето или Луната, когато светлината от тях се пречупва през ледените кристали, които се намират в тънката завеса на перести облаци“, обяснява Националната метеорологична служба. „Обикновено ореолът се вижда като светъл, бял пръстен, въпреки че понякога може да има цвят.“
Колкото и безсмислена да е тази конспирация (защо някой би искал да скрие съществуването на второ слънце!), има и по-глупави варианти. През 2016 г. астрономът Пол Кокс предава на живо преминаването на Меркурий пред Слънцето, когато на екрана се появи кълбо, вероятно зарди оптиката на камерите.
„Може би се питате какво е това голямо кръгло нещо вдясно от Слънцето? Е, това е нашето второ слънце. Не знам дали знаете, че имаме второ слънце“, казва Кокс. „Но ето го. Обикновено то е скрито от погледа ни. НАСА и други организации обикновено крият тези неща от нас“.
Макар и да са очевидна шега, тези думи са използвани от любителите на конспиративни теории като доказателство за съществуването на второто слънце…
Ако наистина имахме второ слънце, щяхме всички да знаем за него. Това все пак е слънце…
Астрономите са изучавали орбитите на планетите в продължение на стотици години и са изградили подробен модел на слънчевата ни система. Забелязвани се леки смущения в орбитите им, които са използвани за откриване на други планети, които им влияят чрез своята гравитация. Просто в този ред на мисли не ни липсва обект с масата на звезда в рамките на нашата Слънчева система.
За разлика от Луната, която е привързана към Земята, Слънцето се завърта на всеки 27 дни, което означава, че виждаме цялото му тяло в рамките на един месец. Второто Слънце би трябвало да обикаля около истинското Слънце с точно определена скорост, така че никога да не се вижда от Земята, докато обикаля, и дори тогава космическите апарати, изпратени в Слънчевата система, биха го видели от различните си наблюдателни точки. А те не са го виждали… Защо ли?