Най-необичайните сватбени традиции в историята

Факт е, че това как искате да запомните сватбата си е ваша работа. Факт е обаче и че традициите са си традиции.

По втория въпрос сме събрали няколко такива от минали времена – от преди 100-250 години. Те всъщност са записани от чуждестранни наблюдатели така че, ако ви се струват прекалено… антропологични, това е причината.

Сватбената традиция в Уелс, свързана с жици, поезията и удряне на лице

На римляните им отнема 30 години, за да завладеят Уелс. И явно уелсците са добри в дългата обсада и защита не само срещу могъщи империи, а и по сватби.

Както пише Питър Робъртс в „Популярни камбрийски традиции“ от 1815 г., след като двойката бързо и чевръсто се оправи с официалната църковна брачна церемония, става време да се кръстосат мечове. Булката и младоженецът се прибират по домовете си, а приятелите на младоженеца се качват на конете си и се отправят като батальон към дома на булката, като през целия път ги окуражава свирач.

Приятелите на булката, разбира се, са заложили капани и препятствия по целия път към дома ѝ, като например въжета, завързани между дърветата, и нещо като машина, която трябва да сваля хората от конете им като ги удря по лицата. Дори ако мъжете успеят да минат покрай машината, приятелките на булката препречвали пътя им и ги подлагали на различни изпитания под формата на игри, участието в които не може да бъде отказано. Но дори да спечелят, мъжете все още са далеч от това да обединят приятеля си и неговата съпруга.

Ако те успеят да стигнат до къщата на булката, трябва да рецитират поезия и да пеят остроумни песни през вратата на момичетата вътре. Момичетата пък трябва да им отговарят със свои песни и поеми и ако се изчерпят, трябва да отворят вратата. След това мъжете внимателно вземали булката и я отнасяли, а приятелките ѝ я преследвали. След това всички се престрували, че се бият.

Накрая, след цял ден, прекаран в подобни забави, булката бива благополучно и скоропостижно отведена в дома на съпруга си, където партито продължава до късно през нощта.

Танцът на хората от Лилоует

Според книгата на Едуард Вестермарк от 1921 г. „История на човешкия брак“, том 2, народът Лилоует от днешна Британска Колумбия има ритуал, наречен „танц на докосването“. В него неомъжените жени, които носят специален пояс, танцуват с мъжете, а те хващат лентата на жената, ако иска да се ожени за нея. Ако жената не иска да се омъжи, му си я взема обратно и той трябва да си тръгне. Когато танцът свърши, вождът извиква имената на успешните двойки и ако жената е позволила на мъжа да задържи пояса ѝ до края, те вече се смятат за женени.

Сватбената традиция на бой със скрит камшик в Русия

Игривостта и веселието, които толкова много други култури включват в своите брачни церемонии, отсъстват в руските сватби, записани в „Английски традиции и чужди обичаи“. Първо приятелките на младоженеца карат булката да се съблече, за да могат да я проверят за дефекти и ако има, да докладват. След това, ако тя премине успешно, те провеждат църковната церемония, като хвърлят хмел върху нея с пожеланието тя да има толкова деца, колкото хмел има на земята. След това се прави сватбено угощение, на което булката и младоженецът трябва да седят, но да не ядат нищо. Междувременно хор от деца пее неприлични, мръснишки песни. Накрая сватбеното тържество се отправя към брачната стая.

След това съпругът, който е скрил в ботушите си по една дрънкулка и по един малък камшик, „нарежда на булката да събуе ботушите му – и ако се случи така, че тя събуе първо този, в който има дрънкулка, той ѝ я дава и това се смята за знамение за късмет. Но се смята за нещастие, ако събуе първо този с камшика. В такъв случай съпругът й дава един удар с него като предзнаменование за това, което трябва да очаква в бъдеще.“

След това двойката се оставя сама за два часа, докато старите жени чакат пред вратата. След това булката трябва да представи на жените „знаците на своята девственост“. Тя сплитат прясно разрошената ѝ коса и накрая отиват да поискат зестрата от родителите.

Шведските традиции, които правят съпругите глава на семейството

В Швеция измислят всякакви малки трикове, за да се уверят, че съпругата ще има последната дума в семейството. Според книгата „Скандинавски народни традиции и суеверия“ на Е. Лъмли от 1851 г. булката трябва да се опита да види младоженеца, преди той да я види, за да е сигурна, че тя ще е главната фигура в брака. Освен това тя трябва да държи единия си крак пред неговия по време на цялата церемония и да седне първа на сватбения банкет. След това булката трябва да изпусне някакъв предмет, за да може младоженецът да се наведе и да го вдигне; това служи като гаранция, че той винаги ще „превива гръб пред волята ѝ“.

Традицията да се бие младоженецът

Ето една традиция, записана в „История на човешкия брак“, том 2, от 1921 г., която е била споделяна както от хора, живели в днешна Беларус, така и от хора в Колумбия. В Беларус шаферът на младоженеца следва двойката в спалнята, изчаква я да се скрие под завивките, бие приятеля си с камшик и крещи: „Погледнете се, целунете се и се прегърнете! Бързо!“ В стара Колумбия човекът с камшика следва двойката до брачната им колиба и докато бие с камшик младоженеца, му крещи: „Вземи жената!“.

Холандската традиция да се напомня на мъжете да ценят котките

Ако някой си търси съпруга в Холандия през XIX в., е полезно да оценява котките. Според един съвет, записан в „Северната митология: Немски и нидерландски народни предания и суеверия“ от Е. Лъмли: „Тези, които не обичат котки, няма да случат на красиви съпруги.“