Музикални хроники: Позор! Как Kiss създадоха най-ужасния музикален филм в историята на рокендрола
През 1978 г. Kiss са актуалните крале на хард рока. Те са не просто музиканти, но и свръхпопулярни лица, превърнали групата в успешна попкултурна марка. Характерно боядисаните лица на четиримата красят всякакви продукти, от комикси, през кукли, до настолни игри. В пика на Kiss манията обаче, групата прибягва до един твърде смел и необмислен ход, родил нещо неописуемо нелепо.
Тогава мениджърът на бандата и ветеран в телевизионната режисура Бил Окойн решава, че следващата логична стъпка за тях е да се наложат в Холивуд със собствен филм. Така се ражда „Kiss среща фантома на парка“ („Kiss Meets the Phantom of the Park“), абсурдно нискоразредна продукция, замислена амбициозно като смесица между прочутия мюзикъл с Beatles “Нощ след тежък ден” и „Междузвездни войни“.
Над 40 години след премиерата му, филмът се помни предимно от най-заклетите фенове на бандата и е добил култов статут заради неоспоримия чар, който носят филмите от типа „толкова лоши, че чак хубави“.
Да се изреждат проблемите в „Kiss среща фантома на парка“ е направо изтощаващо. Освен заради смехотворния сценарий и отчайващите актьори в поддържащи роли, всичко се проваля заради меко казано недостатъчните актьорски умения на самите музиканти.
Сцените с Пол, Джийн, Ейс и Питър са с потресаващ диалог, но начинът, по който те произнасят репликите ги прави още по-отчайващи.
Режисьорът Гордън Хеслър, останал в историята с нисобюджетни хорър ленти, не успява да накара Kiss да се отнесат сериозно към снимките и според слуховете, те са толкова неподготвени, че се налага репликите да им се суфлират дума по дума.
“Бяха наели доста добър режисьор”, спомня си мениджърът Бил Окойн. „Но когато той опита да изкара добра игра от тях, отнемаше два пъти повече време, защото те нямаха предишен опит. Не беше по тяхна вина. Но продуцентите от „Хана/Барбера“ уволниха режисьора и взеха друг“.
Продуцентското студио наистина се оказва проблем, макар че отдавна е доказано с велики анимации като „Том и Джери“ и „Семейство Флинстоун“. „Хана/Барбера“ се отказват от идеята филмът за Kiss да се разпространява по кината и решават той да бъде продукция директно за телевизия, с доста намален бюджет.
А точно по време на снимките се оказва и период, когато отношенията между членовете на Kiss са в най-ниската си точка. „По това време аз взимах кокаин и се напивах и лудувах“, признава барабанистът Питър Крис. „Помня колко трудно беше да стана в 6 сутринта и гримът ми да е готов в 8. Даже само да си мръднеш главата, и гримът се разваляше. А никой не ни каза, че ще има толкова висене и чакане. Аз съм хиперактивен човек и веднага като бях готов с грима, отварях бира и започвах да купонясвам“.
“Имаше доста напрежение на снимките”, разказва Ал Рос, вицепрезидент в компанията на Бил Окойн. „Беше си стрес за бандата, имаше по някой конфликт всеки ден. За Джийн и Пол това беше най-страхотното нещо, да бъдат на големия екран. Ейс и Питър смятаха, че така само ще се удължи цялото това нещо с бандата. Беше време те да се махнат. Баладата Beth стана голям хит и това наду егото на Питър. Той пееше основния вокал в нея и оттам нататък искаше само да облече смокинг и да се изявява в Лас Вегас като Франк Синатра“.
Наистина Питър Крис е толкова тотално извън контрол, докато снима филма, че целият му диалог е трябвало да бъде презаписан от друг актьор.
“Казаха, че гласът ми е ужасен. Да, бях друсан през цялото време, но Ейс също беше. Бяхме тотални парти животни в онзи период”, откровен е барабанистът. „Имахме си жени в караваната, по 6-7 жени едновременно, всеки ден, включително и докато бяхме гримирани. Хладилникът беше претъпкан с бира, взимахме и кока, бяхме животни. Пред нас Томи Лий (от Motley Crue) изглеждаше като детенце“, продължава Крис.
“Така че бях изтощен и може би наистина гласът ми е звучал скапано. Но този, когото са взели да ме смени, го е опропастил тотално. Поне да бяха взели някой, който звучи по-близо до мен. Толкова писма получих от фенове на Kiss, които казваха “Какво, по дяволите, е това? Как смее този да използва нечий чужд глас?”
Китаристът Ейс Фрейли разкрива друг забавен факт от продукцията: че каскадьорът му е бил чернокож.
„Като му сложиха белия грим нещата се получаваха, но трябваше да му добавят изкуствена плът по ръцете. На една сцена се скарах с режисьора и просто се качих на Мерцедеса и си тръгнах. Дубльорът се е снимал вместо мен, но има един по-близък план и определено си личи, че не съм аз“.
Оригиналната идея е Kiss да направят музиката за филма, но изобщо не им остава време и единствената „нова“ тяхна песен вътре Rip & Destroy се оказва не съвсем нова.
Вокалистът Пол Стенли обяснява, че това е същата песен като Hotter Than Hell, но с променен тест, който той пише набързо в караваната си.
Премиерата на „Kiss среща фантома на парка“ в края на октомври 1978 г. е посрещната унищожително от критиката, но постига висок рейтинг. Четиримата музиканти осъзнават, че са се изложили и че са позволили групата да се превърне в посмешище – затова и съвсем очаквано, повече никога не предприемат подобна инициатива.
Нещо повече. Говори се, че години след излизането на филма, на целия екип около бандата е забранено дори да споменава съществуването на „Kiss среща фантома на парка“ по какъвто и да е повод.
Срамът за едни обаче е неподправен смях за други. И колкото и Kiss да не искат да си го спомнят, историята няма как да забрави най-катастрофалния и най-непреднамерено забавния рокендрол филм, създаван някога.
