Сигурно е страхотно да си Рони Ууд.
Той е новото момче в Rolling Stones и едва от трийсетина години е официална част от състава на легендарната банда – макар че свири с нея още от средата на 70-те.
Рон също така рисува, пее, пише книги и е печелил награди като радио диджей. Освен това е един от автентичните рокендрол персонажи, които просто не можеш да сбъркаш.
Тази седмица китаристът навърши 74 г. – идеална възраст за впускане в следващи концерти, турнета и записи на нова музика, каквито са плановете на британеца. Нищо изненадващо за най-младия официален член на банда с неизчерпаема енергия като Stones.
Ууд е роден в Хилингдън, Лондон, в семейство на английски „водни цигани“ – хора, които живеят на лодки по каналите. Рони е част от първото поколение в рода, родено на суша.
Скромното му потекло не го спира да направи впечатление от най-ранна възраст с творческия си талант. Като дете печели с рисунките си конкурс на BBC и те са показани в телевизионно предаване, а Рон определя това постижение като своето „пробуждане в изкуството“.
По-късно негови картини, често включващи звезди на популярната култура, са показвани в изложби по цял свят. Музикалната кариера на Рони започва през 1964 г., когато той става китарист на The Birds, а после се присъединява към бандата на големия китарист Джеф Бек и там свири на бас китара.
С групата на Бек издава два забележителни албума преди съставът да се разпадне през 1970-а. Заедно с вокалиста Род Стюарт, Рони се присъединява към други трима музиканти и сформира The Faces. Винаги обаче е изглеждал като очевиден избор за Rolling Stones, защото свири и изглежда като един от тях още преди да се присъедини към бандата.
Логичното се случва, когато през 1974 г. Мик Тейлър напуска Stones и Рони Ууд е избран да го замести. През годините, докато се утвърждава като част от легендите на рокендрола, той свири с още куп артисти, които не се нуждаят от представяне – Принс, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Ерик Клептън, Ринго Стар, Арета Франклин.
В края на 80-те Рони отваря и свой клуб в Маями, който си има собствена банда със саксофониста Боби Кийс начело. Но въпреки популярността на клуба, той в крайна сметка затваря заради съседи, оплакващи се от шума. Да, дори когато велики музиканти свирят в съседство, се намира кой да се оплаче от тях.
Но въпреки това, определено изглежда страхотно да си Рони Ууд. Пък и той има да разкаже някои уникални истории от онези автентични години на рокендрола с някои незабравими фигури в музиката. Все пак говорим за човек, който е живял заедно със самия Джими Хендрикс.
„Споделяхме къща в Холанд Парк и той ми даде едно куче Басет, наречено Снупи, което се изхождаше навсякъде“, разказва Рони.
„Беше много тих съквартирант. Постоянно надрусан и напушен, много спокоен. Просто си седеше и свиреше с постановка за лява или дясна ръка – цялата амбидекстрия в това ме смайваше. Ако аз опитам да свиря с лява ръка ще е все едно сте дали китарата на детенце“.
“Джими винаги казваше „Не си харесвам гласа“, а аз му отговарях „Не се тревожи, свиренето ти компенсира за това”. Помня как го видях да излиза от един клуб вечерта, когато умря. Беше прегърнал едно момиче и аз му викнах „Ей, Джими, кажи лека нощ!“ Бях целия в сълзи на следващия ден, когато разбрах. Не можех да повярвам“.
Рони Ууд разкрива, че в ранния период на групата на Джеф Бек, Род Стюарт и самият Бек са били много срамежливи, особено когато се е случвало да свирят в една вечер с големи имена като Би Би Кинг. Но във времената с The Faces, вече всички преодоляват притеснението и се отдават на повече експерименти на сцената – някои успешни, други не толкова.
Няма как Ууд да не е пълен с истории и за другия емблематичен китарист на Stones Кийт Ричардс. „Когато за пръв път го заведох вкъщи, той беше надрусан и заспа на дивана на баща ми в хола. Баща ми слезе в 7 сутринта, дръпна пердетата и Кийт измуча „Майната ти!“ Баща ми веднага отвърна „Никой не ругае в моята къща!“ и го изгони. Оттогава Кийт има огромно уважение към него“.
Рони си припомня и времената, когато Rolling Stones изнасят няколко концерта с Guns N’ Roses и виждат отблизо начина на живот на фронтмена Аксел Роуз и водещия китарист Слаш. „Бяха много мили момчета, но вече знаеха, че са твърде наркоманизирани, за да продължават по същия начин. Аксел ме викаше настрана по време на партитата и ме молеше да му помогна с проблемите му с жените. Аз му казвах да дойде на себе си, но беше смешно, защото и аз бях постоянно друсан по онова време. При Слаш пък не забелязвах никаква разлика, когато е друсан и когато не е“.
Рони Ууд свири с Ерик Клептън още през 60-те, когато Клептън е китарист на The Yardbirds. “Ходех всяка седмица в Ричмънд да гледам Ерик с The Yardbirds”, спомня си Рон.
„За пръв път ме викнаха на сцената, когато Кийт Релф се беше разболял. Питаха „Има ли някой в публиката да свири на хармоника?“ и приятелите ми ме избутаха напред. Изсвирих I’m A Man с тях и други техни песни от този тип и те казаха „Викнете този червен индианец обратно… Клеопатра“ – защото косата ми на това приличаше – „Върнете го на сцената“. Това беше заявката ми за слава, бях свирил с The Yardbirds. Винаги бях младокът в онези дни, бях новакът. Но това е страхотно. Все още съм най-младият”.