Музикални хроники: Басистът, който спаси Metallica след голямата трагедия
На 17 януари 2001 г. Джейсън Нюстед изглеждаше напълно полудял в очите на всички фенове на тежката музика.
След близо 15 години като басист на най-успешната метъл група в историята, американецът внезапно и неочаквано обяви, че приключва. Тръгва си. Край.
По онова време обяснението му беше, че напуска Metallica заради „лични причини и заради физическите щети, които си причиних през годините, докато свирех музиката, която обичам“.
По-късно се оказа, че е допринесло и отношението на другите трима към страничния му проект Echobrain. “Когато някой си направи страничен проект, това отнема от силата на Metallica”, беше подметнал фронтменът Джеймс Хетфийлд в едно интервю. Контрааргументът на Нюстед беше, че Metallica не пострада, когато Хетфийлд се впусна в други проекти, като например саундтрака на пълнометражния филм по South Park.
Но дори да вземем предвид някои неразбирателства – трябва да си луд, за да изоставиш Metallica, нали така? „Знам, че на хората им е трудно да разберат, да оставиш парите и всичко останало. Но парите не са всичко, а аз изкарах доста с Metallica“, обясни басистът десетина години по-късно.
“Горд съм, че помогнах на бандата да стигне там, където е в момента, и че продължават да работят и че са работили толкова здраво, за да стигнат дотам, това е страхотно. Но това беше само един период от живота ми, нямаше да му позволя да погълне цялото ми съществуване”.
До влизането на Джейсън Нюстед в Metallica се стига заради една от най-големите трагедии в метъл историята.
Предишният басист на легендите Клиф Бъртън – огромен талант с основен принос за гигантските първи три албума – загива трагично пред очите на останалите след катастрофа на буса на бандата. Тогава Бъртън е едва на 24.
На 8 ноември 1986 г., само 6 седмици след фаталния случай, Metallica се появява на първия си концерт със своя нов басист. Взет от друга траш метъл формация, Flotsam And Jetsam, Джейсън Нюстед е забележителен музикант, дисциплиниран и директен, перфектен за утвърждаване на все по-техничната и изкусна музика на групата. Вместо да правят пауза, за да тъжат за починалия си приятел, останалите от Metallica предпочитат да продължат бързо напред, а инициативите им следват една след друга.
Те първо довършват Damage Inc. турнето, после записват краткосвирещия албум с кавъри „$5.98” и така въвеждат новия член на групата и в звукозаписния си процес. Когато идва време за следващ албум с оригинална музика обаче, вече напълно си проличава йерархията в Metallica и истинското отношение към Нюстед.
… And Justice for All (1988) е колосално издание, в което песните са сглобени чрез сложен и оплетен подход и сякаш нито една партия не е изсвирена два пъти по съвсем еднакъв начин.
Финалните миксове обаче са някак сухи, а бас китарата е толкова намалена, сякаш почти я няма на записите. Така я искат лидерите на групата – Хетфийлд и барабанистът Ларс Улрих. „Когато Ларс и Джеймс чуха първоначалните миксове, първо казаха „Намали баса дотолкова, че едвам да го чуваш и след това го намали с още три децибела“, разказва музикалният продуцент Флеминг Расмусен. „Нямам идея защо искаха това, но беше напълно извън моя контрол“.
Хетфийлд дава обяснението, че бас линиите се „сбиват“ с партиите на неговата ритъм китара, но така или иначе, Джейсън Нюстед признава: „Не се чувствах добре от този албум“.
Шеметните успехи на Metallica обаче продължават, а Нюстед се вписва по прекрасен начин на сцената с агресивния си маниер на свирене и с допълнителните вокали, които перфектно подпомагат Хетфийлд. Когато Джеймс претърпява травма за Summer Sanitarium Tour през 2000 г., именно Нюстед поема товара да го замести и в три концерта пее основните вокали.
Извън сцената ролята му в бандата е на стабилизираща сила и на практичен работливец, който балансира между характерите на Джеймс и Ларс. Самият Джейсън признава по-късно, че се е чувствал като „дипломат“ при взаимоотношенията в студиото, а откакто не е в Metallica не пропуска случай разпалено да защити групата и нейните постижения.
„Когато хората опитват да обиждат Metallica, аз ведага ги свалям на земята: „Не смейте да си го позволявате. Ако някога направите банда, която да стане толкова значима с толкова тежка музика, уведомете ме, а дотогава просто млъкнете“.
Наистина няма как да бъдат преувеличени постиженията на Metallica от периода с Нюстед. През 90-те групата продължава да се разраства, а четиримата музиканти се превръщат от звезди в легенди, свирещи своя траш метъл пред по 80 хил. души на вечер. Такава траектория на развитие е безпрецедентна оттогава до днес. Когато идва моментът за равносметка през януари 2001 г., Джейсън предлага на останалите да си починат в продължение на една година, през която той да се съсредоточи върху страничния си проект Echobrain.
Другите отказват и тогава Нюстед взима голямото решение. „Претърпях три сериозни операции на рамената, две на дясното и една на лявото. На дясната ръка изцяло си отделих бицепса. В един момент той просто висеше на лакътя и трябваше да бъде свързван наново чак догоре. Говоря за години, години на терапия“, разкрива той последиците от физическите натоварвания.
Отнема му време да се завърне в реалността след 14 години в група, която изисква пълна отдаденост и ангажираност практически всеки ден – но и в която нуждите се задоволяват, а отговорността за много от големите и малките неща е разпределена между сериозен екип. „Със сигурност първите няколко години след напускането ми беше много трудно. Човек, още е странно! Живял си дълго в тази фантазия, в която имаш не знам колко хора на всяко турне, толкова много хора, които се грижат за всяко едно нещо. Това създава една безотговорност, може да е и хубаво, и лошо. А приспособяването към реалния живот… налага се да се приспособявам всеки ден“, признава музикантът.
Вероятно в дългосрочен план напускането на Джейсън се оказа полезно за Metallica. И до днес нито групата, нито самият Нюстед съжаляват за раздялата. Басистът се присъедини към останалите на сцената при отбелязването на 30-годишнината на Metallica и продължи активните си музикални дейности, включително в собствената си група Newsted.
Траш легендите пък се спряха на друг невероятен музикант, Робърт Трухильо, който от тогава до сега се превърна в неотменна част от състава. За Нюстед пък остава споменът от онези велики години, в които Metallica гарантира вечното си място в историята, а неговият принос в музикален и чисто човешки план беше безценен.
