Козунаците в различните страни

В много европейски страни има различни традиции около хляба по време на Великденските празници.

Практиката да се яде великденски подсладен хляб по принцип води началото си от Византия и Православната християнска църква, а рецептата може да датира още от Омирския гръцки период въз основа на анекдотични доказателства от класически текстове, които споменават този вид храна. Също така е широко известно, че сладките тестени десерти, подобни на италианския коледен панетоне, са били любими на римляните.

Ето как изглежда този сладък хляб в останалите страни:

Панетоне

Козунак, кулич и паска

Козунакът, разбира се, е традиционен великденски хляб в България. Кулич е един от различните традиционни руски паски, а колач е традиционен чешки хляб, приготвен по Коледа във формата на пръстен. При него обикновено три пръстена са подредени един върху друг, за да представляват Светата Троица. Украинските великденски хлябове са богати и бели, а отгоре се украсяват със символи като кръстове, цветя, плитки, жито или други, които представят аспекти на православната и източнокатолическата вяра.

Румъния и Молдова също имат традиционен великденски сладкиш, наречен Pască (Терминът Pasca е „Великден“ в източноправославната вяра, подобно на Pâques на френски език; произлиза от еврейското pesah). Румънската паска се прави със сирене като може да включва плодове, ядки или шоколад за украса. Обикновено се среща заедно с друг традиционен сладък хляб, който румънците правят за Великден и Коледа, наречен Cozonac.

Баба

Баба или бабка е украински, полски и беларуски хляб, който се приготвя на Великден (да не се бърка с полския еврейски хляб бабка). Вместо да е широка и кръгла, като паската, бабката обикновено е висока и цилиндрична, често се пече в тава, в която ние правим кекс. Често съдържа стафиди, сукада или портокал и може да има глазура отгоре; много по-сладка е от паската. Бабка обикновено се прави само по повод Великден.

Сирник

Сирникът е хляб със сирене, който в руската православна култура често се включва във великденските кошници с храна, които се носят в църквата, за да бъдат благословени за празника, заедно с шунка, колбаси, лакомства, шоколад, сирена и други, които са били забранени по време на Великия пост. Тестото за хляба се приготвя с яйца, масло, извара, крема сирене, мед, орехи, бадеми, захаросана портокалова кора, сметана и канела.

Osterbrot

В Германия

През седмиците преди Великден се продава специален великденски хляб (на немски: Osterbrot). Той се прави с тесто с мая, стафиди и бадемови трески. Обикновено се нарязва на филийки, намазва се с масло и се сервира или за закуска, или за чай.

В Холандия

Холандският великденски хляб е така нареченият „стол“ – плодов хляб със стафиди и обикновено напълнен с бадемова паста. Това е същият вид хляб, който се яде и на Коледа.

В Италия (Централна Италия конкретно)

Pizza di Pasqua (Великденска пица…) е квасна пица, типична за някои райони в Централна Италия, на базата на пшенично брашно, яйца, пекорино и пармезан, традиционно сервирана на закуска на Великден или като предястие по време на великденския обяд, заедно с благословени варени яйца, чаусколо (салам) и червено вино, или се поднесена на пикника за Великденския понеделник. Със същата форма като панетоне, пица ди паска със сирене е типичен продукт за региона Марке, но също и за Умбрия.

Според религиозната традиция пицата трябва да се приготвя на Велики четвъртък или Разпети петък, за да се яде само на Великден, тоест в края на периода на пост и въздържание. Обичай е да се занесе и в църквата, за да бъде благословена заедно с другите храни, които ще се консумират на Великден.

В Сардиния

В Сардиния (отново Италия, разбира се) празничният хляб е част от широк социален контекст – това е най-важната храна там; символ на живота. Една селска поговорка гласи: „Chie hat pane mai non morit“ – който има хляб, никога не умира.

Два вида великденски хляб са описани за острова. Единият има две точки и яйце, покрито с кръст. Яйцето и точките, които напомнят птици в полет, говорят за плодовитост, сексуалност и зараждане – основни теми на Великден и неговите езически предшественици. Вторият хляб няма някаква специална форма, но носи инициалите BP, които означават „Buona Pasqua“ или „Честит Великден“. В този случай буквите, а не формите изразяват значението му.

В Испания

Хорнацо е испански пай с месо, който се яде в провинциите Саламанка и Авила. Прави се с брашно и мая и се пълни със свинско филе, пикантно чоризо и твърдо сварени яйца. В Саламанка традиционно се яде на полето по време на фестивала „Понеделника на водите“ (Lunes de aguas). Предполага се, че името идва от изкривяване на името на дрехата enagua (фуста), която проститутките на града носят под роклите си. Според традицията по време на Великия пост блудниците са изпращани от другата страна на река Тормес, за да не се разсейват мъжете по време на религиозните ритуали. На Великденския понеделник учениците от града организират парти на брега на реката, за да отпразнуват завръщането на жените, и ядат хорнацо като част от празника.