Как рентгеновите снимки станаха пиратски плочи в СССР

През 50-те години на миналия век е било изключително трудно за всички музикални почитатели да пиратстват толкова лесно музика. Много преди да се появи Spotify, първите MP3 плеъри и редица други дигитални устройства, музиката идваше под формата на грамофонни плочи, ролкови носители и много напредналите и домогващи се до модерна техника имат възможността да се докоснат до аудио касетката. Макар и днес да е архаична техника, аудио касетата може да се смята за един от много добрите носители на качествен звук и бавно и сигурно започва да получава своето признание. Връщайки се назад в миналото не трябва да игнорираме онзи много специален музикален фактор – цензурата.

В редица филми се откриват термини като „упадъчната западна музика“, „вредното западно влияние“ и още куп други термини относно музикалната и всяка друга западна форма на култура. Колкото и сериозни ограничения да са се налагали, един ден на всички съветски граждани им писнало от творчеството на Пугачова и Киркоров и започнали да търсят друг вид музика. Проблемът е, че разпространяването на музикални плочи изисква доста сериозен канал и сигурност. Няма гаранция, че митничарите няма да поставят поне един пирон в плочата, с което да нарушат цялостта на музиката. Друг вариант е просто да я конфискуват и никога да не стигне до собственика си. Малцина били онези, които имали честта да се докоснат до западна музика и да послушат малко Франк Синатра и Бил Хейли.

Снимка: Twitter/@ShinraAlpha

Проблемът бил, че ако се пуснат легални плочи за продажба (тази аномалия дълго време не се е случвала), цената щяла да бъде безумна, а понеже повечето копия идвали нелегално, съветските граждани трябвало да преценят дали да се откажат от портокалите за Коледа и да нахранят душата си. Една интересна алтернатива в зората на цензурата са така наречените музикални ребра, костна музика или просто ребра. Не е ясно кой точно е създателят и основателят на първото известно аудио пиратство, но технологията е следната:

1. Трябва да се осигурят достатъчно рентгенови снимки, няма никакво значение какво точно е снимано на тях. Обикновено снимките се продават за 1-2 рубли, но често има и мародерски случаи, в които някои хора правят тараш на отпадъците от болницата.

2. По размерите на плочата се изрязва точно копие и с цигара се прогаря дупка в средата.

3. Аудио пистите се правят на 78 оборота с помощта на стари фонографи.

Тези три стъпки са почти елементарни и лесни за изпълнение, ако не броим факта, че фонографът е доста странен уред за записване на плочи. Качеството е под всякаква критика и след 10-тото прослушване става ясно, че рентгеновата снимка не може да възпроизвежда звук. През 1958 г. става ясно, че музикалното пиратство набира скорост и следва нова корекция в закона, която практически осъжда и глобява всеки творец и бунтар в неравната битка за музикална независимост. Един от иноваторите в тази технология е Руди Фъч. Понеже искал да разпространи колкото се може повече музика, той не пропускал възможността да дарява кръв, за да си купи една от първите грамофонни записвачки. Празни плочи не се продавали, но именно тук се появили рентгеновите снимки.

Фонографът на Едисън
Снимка: By Levin C. Handy (per http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cwpbh.04326) – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cwpbh.04044.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2118716

Пристан за пиратската музика бил Санкт Петербург, където всички кораби идвали заредени до ръба с добре познатата забранена стока. НЕ винаги обаче можели да се намират рентгенови снимки. В края на руската зимa става невъзможно откриването на такива снимки и много често пиратите трябвало да експериментират с други формати. В този случай често използвали пътни знаци и дори кръглите основни платове за торта (не говорим за храната, а за твърдата подложка, която служи за построяването на торта на няколко етажа).

Снимка: Twitter/@ShinraAlpha

Алекс Колковски започнал да прави ребра, но в последно време осъзнал, че може да използва и дискове за записването на плочи, особено след като никой не искал да ги използва и качеството било впечатляващо. И така минава доста време, преди да стане ясно, че музиката не може да бъде спряна. Като форма на култура остава напълно независима от политиката и цензурата на която и да е страна. Днес подобни „плочи“ се смятат за чиста форма на модерно изкуство и повечето изглеждат доста впечатляващо.

Стивън Коатс успява да издаде дори книга с някои от най-интригуващите и копирани плочи. Зад музикалната писта все още стои снимана човешка кост. Макар и днешната техника да подобрява значително пиратите, почитателите на плочите (включително и рентгеновите) продължават да твърдят, че тяхната музика е значително по-добра и не само като изпълнение, но и като качество. Липсата на кристалния звук принуждава хората да напрягат повече слуха си, да търсят онази детайлност в изпълненията. Технологията може да е забравена, но това е само пример на огромната човешка воля в битката за повече изкуство.