Изненадващо мрачният произход на гумените мечета

Германия е известна с храни като братвурст, шницел и от 20-ти век насам – с гумените мечета. Учителите по немски език в САЩ дори носят бонбоните в класните си стаи, за да покажат на учениците част от кухнята на страната. Извън образователния контекст повечето американски деца нямат шанс да опитат сладкишите преди 80-те години на миналия век.

И така, как гумените мечета се превръщат от нишов немски продукт в световен феномен? Защо точно мечета? И каква е връзката между цветните бонбони и малтретирането на животни?

Ето всичко, което трябва да знаем за тях – от сладките моменти до не толкова сладките.

Локуми

Бонбоните преди гумени мечета

Днес гумените мечета са едни от най-популярните желирани бонбони. Желатинът се получава чрез извличане на протеини, наречени колаген, от животински продукти като кости – така че те обикновено не са вегетариански, освен ако на опаковката не е оказано друго.

Първите желирани бонбони използват брашно или нишесте вместо желатин, за да постигнат меката, еластична текстура. Като, например, локумът, който идва от Османската империя преди приблизително 2,5 века: тогава сладкарят Хачи Бекир Ефенди отваря магазина си за бонбони в днешен Истанбул през 1777 г. и започва да продава желирани кубчета с разнообразни сладки вкусове. Рецептата вероятно има предшественици – и други традиционни турски сладкиши са направени от преварен гроздов сок, смесен с нишесте. Смята се, че когато захарният сироп започва да става по-широко достъпен, той заменя варения гроздов сок и позволява на нови различни аромати да заблестят, от което Бекир Ефенди се възползва. Днес неговият семеен магазин е най-старият бизнес в Турция и, според BBC, един от 100-те най-стари все още работещи бизнеси на Земята.

Локумът скоро става популярен и в международен план. Но европейците имат проблем с него – приготвянето му отнема много време и според историка по храните Лора Мейсън европейците просто не искат да се научат как да го направят. Ето защо виждаме много рецепти от края на 19-ти и началото на 20-ти век, които използват желатин, което създава лакомство с много различна текстура.

След това, през 1909 г., британският производител на бонбони Чарлз Гордън Мейнард пуска на пазара първите винени дъвки (wine gums, наречени така в опит да предоставят на хората алтернатива на алкохола), едни от първите сладкиши в търговската мрежа, направени с желатин. Неговите бонбони не съдържаха истинско вино – нещо, в което той неуспешно се опитва да убеди консервативния си трезвен баща – но комбинират дъвчащ желатин и сладък аромат в една хапка.

Винените дъвки са първите с желатиновата формула, но от представянето им има какво още да се желае. Те все още съществуват и до днес, но традиционно се предлагат в общи форми като ромб, кръг и продълговати, което не е толкова вдъхновяващо.

Възходът на Харибо

Все още имаше дупка на пазара за интересни гумени бонбони и Haribo става компанията, която я запълни. Ханс Ригел основава компанията през 1920 г., след като напуска работата си във фабрика за бонбони; името Haribo е комбинация (портманто) от неговото име и фамилия и родния му град Бон в Германия.

Първите му продукти са безцветни твърди бонбони Ригел, които прави в меден съд у дома и продава на местните улични панаири (като и кара жена си да ги доставя с велосипед). Продажбите вървят добре, но не достатъчно, за да издигнат фирмата до следващото ниво.

През 1922 г. обаче му хрумва идеята да оформи желатин с плодов вкус във формата на мечета. Това сладко изкушение катапултира Haribo към успеха и в крайна сметка стартира световната мания по желираните бонбони.

Но защо Райгъл решава да ги моделира като мечки вместо лъвове или тигри? Ами формата възниква като почит към една европейска традиция, датираща от векове – на танцуващите мечки, които придобиват популярност през Средновековието и продължават да съществуват до 20 век. Те все още са обичайна гледка на германските панаири преди 100 години, така че Ригел знае, че това е изображение, което клиентите му ще разпознаят.

Въпросните мечки са вземани от дивата природа още като малки и обучавани да изпълняват номерата си чрез ужасяващи методи. Дресьорите учат мечките си да „танцуват“, като ги принуждават да стоят върху метални плочи над огън, докато свири музика. Плочите се нагорещяват, животните са принудени да се изправят и подскачат от една лапа на друга, така в крайна сметка се научават да свързват музиката с болката и започват да танцуват всеки път, когато я чуят.

Днес танцуващите мечки са забранени в Германия, но традицията се помни.

Международна известност

До 1960 г. tanzbären, или „танцуващи мечки“, вече са основна част от германските сладкарници и компанията е готова да разшири своя обхват като още същата година започва да продава на по-широкия европейски пазар.

Тя също така променя външния вид на бонбоните от по-тънки, по-естествено изглеждащи мечета към по-пухкави, подобни на плюшените. През 1967 г. започва да произвежда опаковки многоцветни мечета, след като преди това ги е правила само в златно, а през 1975 г. записват търговската марка goldbären, или „златна мечка“.

Златните мечета на Haribo се предлагат в пет класически вкуса: ягода, лимон, портокал, ананас и малина. И макар да е вярно, че различните цветове имат различни вкусове, някои хора твърдят, че зелените имат вкус на ябълка или диня, когато всъщност са с вкус на ягода.

Това несъответствие е продукт на начина, по който цветът влияе върху възприятието ни за вкус. Нашите мозъци са силно податливи на внушения. Само да видим жълтия цвят е достатъчно, за да ни убеди, че вкусваме лимон, дори ако ядем нещо, овкусено като различен плод. Същият принцип важи и за други цветове и вкусове.

Този ефект е демонстриран в експеримент за влиянието на хранителните оцветители върху вкусовите възприятия. Изследователите карат студенти да вземат проби от напитки с плодов вкус, които са били оцветени в произволни цветове. Дори когато експериментаторите молят субектите да игнорират цвета на напитката, която опитват, те все още съобщават за вкусове, които просто са внушени от хранителната боя. Така че докато Haribo твърди, че използва уникални аромати за всеки цвят на гумените мечета, може и да не забележите, ако не го направи.