Историята на някои танцови стъпки и едно жестоко дело за авторски права
Танците са част от нашата природа и могат да се похвалят с невероятна история, да ни запознаят с редица качества. В миналото сме виждали, че някои шамани са играели танци, за да прогонват злите духове, в България имаме кукерските танци като еквивалент, след това ще обърнем внимание на танците за призоваване на дъжд, за предпазване от дъжд и още много други. Днес най-често танцуваме за удоволствие, особено ако тръгне някоя добра песен, чийто ритъм не просто ни завладява, а прави чудеса с нас. Да не говорим, че често ставаме свидетели на групови танци, които за обикновения зрител изглеждат зашеметяващо. Искаме обаче да обърнем внимание на историята на два танца, които по един или друг начин често могат да се танцуват.
Първият е прословутия „electric slide“. Историята ще ни запознае с Ричард Силвър и създаването на история в музиката. През 1976 г. Невил „Bunny Wailer“ Ливингстън пише една много завладяваща песен на име „Electric Boogie“ за своя приятел Марсия Грифитс. Хореографът Силвър създава танца, използвайки 22 стъпки към песента, която включва някои завъртания, стъпки напред и назад и може да се забележи в самия клип. След като самите стъпки стават популярни, някои от почитателите забравят да изпълнят последните четири стъпки, а това води до съкращаване или 18 стъпки.
Силвър не е особено съгласен, даже е готов да спори с публиката и създава цяло видео, в което обяснява, че е роден на 22 януари и точно по тази причина избира и тази цифра. Никой не му обръща толкова внимание, даже става и по-зле – след хиляди видеа, хората продължават да изпълняват 18-те стъпки. Най-накрая Силвър започва да заплашва танцови школи, автори на клипове и дори хората, които го танцуват по грешния начин с дела и санкции. И дори е в позицията да го направи, след като притежава всички права. В един момент се оплита толкова много, че дори се изправя сам на съд, след като се изправя срещу човек с камера, който се опитва да заснеме последните четири стъпки. Историята приключва с успех за всички и приходи за хореографа през 2007 г.
За щастие, Майкъл Джаксън не се притеснява, когато се използват неговите танцови стъпки, а това е много добра новина, защото всеки човек в настроение ще обърка задължително сложните изпълнения. И все пак, нека не забравяме, че този изпълнител никога не е давал първи лунната походка на своите почитатели. Дейвид Бауи отдавна танцува назад още през 1973 г., а преди това Каб Калоуей и Бил Бейли правят същото за забавлението на публиката. Тогава откъде идва вдъхновението на Майкъл? Според някои критици, истината остава заровена във френския мим Марсел Марко, който прави почти същите движения, които и г-н Джаксън, двамата обаче са приятели от години, следователно не трябва да се изненадваме от тези факти. Мнозина си спомнят, че певецът е гледал и двама таньори на брейк, които са танцували в телевизионното шоу „Soul Train“, и след това са се срещнали и получили правото да разработят танца в песента „Billie Jean“. Малко след това, всеки човек е опитвал да повтори стъпките.
Швейцарският музикант Вернер Томас създава прословутия танц на пилето през 50-те години на миналия век. След като пише песента си, започва да мисли за танц, който да завладее публиката, но нищо не дошло от пилетата, скиорите били далеч по-добри за вдъхновение. Докато летели надолу по склоновете, те често напомняли за най-различни птици, следователно някои от движенията се превръщат в перфектното вдъхновение. Днес танцът е традиция за бирения фестивал „Octoberfest“. Най-важното, което трябва да запомним е, че ако не танцуваме танца на г-н Ричард Силвър, никой няма да заведе дело срещу нас, а това е добра новина.
