Снимките продължават два часа.
Кели прави безброй кадри, но само два щяха да бъдат използвани и да имат по-трайно значение. В снимката „A New Wrinkle“ Мерилин позира изпъната, легнала на една страна върху червен плат. (Този кадър трябваше да краси календара на фирмата Баумгарт.) Другият кадър (който съвсем скоро ще стане световно известен) беше наречен „Golden Dreams“.
Мерилин получи договорените 50 долара за своите услуги. Вместо да използва истинското си име обаче, тя подписва договора с името Мона Монро. Ако Мерилин беше просто поредната актриса, всичко щеше да приключи в този момент и снимките щяха да са прашинки във вселената на фотографията, почитаща женската форма. Но сега отиваме напред към 1952 година.