Джон Роналд Руел Толкин: Началото

Стенли Ънвин поддържа у себе си едно неразумно вярване относно издаването на книги за деца: най-добрият начин да разберем дали книгата е подходяща за дете е да я дадем на дете да я прочете. Имайки това предвид и като издател, той често прибира ръкописи вкъщи, за да ги прочете синът му Рейнер. Един ден ръкописът се оказа фантастична история, пълна с магьосници: „Билбо Бегинс е хобит, който живее в дупката си на хобит и никога не ходи на приключения“, започва „докладът“ на Рейнър, пълен с правописни грешки. „Най-после магьосникът Гандалф и джуджетата му го убеждават да тръгне. Той има много вълнeния в борбата с таласъми и варги. Най-после стигат до самотната планината; там Драконът Смог е убит и след ужасяваща битка с таласъмите се прибира у дома – богат!… Това е добра история и би трябвало да се хареса на всички деца на възраст между 5 и 9 години.“

Рейнър получава 1 шилинг и баща му, основател на George Allen & Unwin, е убеден да публикува. Оказва се, че „Хобитът“ бързо се харесва на много повече от предвидената възрастова група. Публикувана на 21 септември 1937 г., книгата продава първоначалния си тираж до края на годината. Нейният успех предвещава едно ново име във фентъзи литературата, Дж. Р. Р. Толкин, и един нов свят, Средната земя. Читателите от всички възрасти не могат да им се наситят.

По-късно Толкин разсъждава: „Човек пише такава история не от листата на дърветата, които все още не са виждани… Тя расте като семе в тъмнината от листната плесен в ума му“. Той написва „Хобитът“ и своя шедьовър „Властелинът на пръстените“, докато води изключително обикновен живот като дон в Оксфорд. Животът е удобен и всеки ден един и същ. Така че „плесенът с листа“, който дава живот на най-продаваните му творби, се е събрал през младостта му – и е увеличаван от различни загуби, приятелство, страст към езиците, война и любов.

Джон Роналд Руел Толкин – Роналд, за семейството и приятелите си – се запознава с жената, която ще му бъде съпруга повече от 50 години, през 1908 г., когато е на 16. Едит Мери Брат е три години по-възрастна от него, талантлива пианистка и негов съквартирант в къщата на г-жа Фолкнер в Бирмингам. Тяхното приятелство скоро разцъфна във връзка.

Католическият настойник на Толкин, отец Франсис Ксавие Морган, обаче не одобрява тази връзка. Едит е и протестантка, и разсейващ фактор, докато момчето учи за стипендия в Оксфорд, така че Морган му каза да не се влага във връзка, докато не навърши 21 години. Всякаква комуникация между двамата е забранена, след като увлечената от любов двойка е забелязана няколко пъти на тайни разходки с велосипеди или на случайни срещи. Толкин става толкова унил, че всъщност е облекчение, когато се премества в Челтнъм. „Слава Богу!“ пише той в дневника си, такова е дълбокото му уважение към Морган.

Любезният свещеник е взел Толкин за свой подопечен, заедно с по-малкия му брат Хилари, когато те остават сираци. Губят баща си Артър на прекалено млада възраст, за да го помнят ясно. Артър е английски банков мениджър в Блумфонтейн, Южна Африка – където Толкин е роден на 3 януари 1892 г. – и почива в началото на 1896 г. поради усложнения от ревматична треска. По това време съпругата му Мейбъл и двете момчета са далеч в Англия.

Без особено желание да се връща в Южна Африка, Мейбъл се премества в покрайнините на Бирмингам. Ефектът, който това оказа върху Толкин, е дълбок. Въпреки че майка му има оскъдни доходи, новото място предразполага към идеално детство. Роналд живее прост, селски живот – може да наблюдава мелницата в действие или да бере гъби от полето на местен фермер, когото нарича „черното огре“. Когато по-късно пише за Графството, той мисли именно за това място.

Неговото блаженство обаче продължава кратко. През 1900 г. Мейбъл се обръща към римокатолицизма, което възмущава семейството й и то спира финансовата си подкрепа. След това жената и момчетата се преместват, за да могат младежите да са по-близо до училището си. Толкин силно усеща липсата на провинцията. След това през 1904 г. майка му пада от диабет. От този момент нататък Толкин, весел и общителен по душа човек, потъва в дълбоко отчаяние от страх да не загубени всичко красиво на този свят.

Той намира утеха в католицизма и общението. В училище има тясна група приятели – Роб Гилсън, Джефри Смит и Кристофър Уайзман – с които заедно правят Чаения клуб, в който обсъждат литература или споделят артистичните си начинания. След това, когато заминава за Оксфорд през 1911 г., за да учи класика в колеж Ексетър, Толкин се присъединява към клубовете по ръгби, дискусии и есеистика и основава свой литературен клуб „Аполаустикс“.

Години по-късно, като професор в Оксфорд, той е инструментална фигура в литературната група Inklings (превежда се като нещо от рода на „Мастилчовците“). Разхлабената колекция от академици, писатели и литературни ентусиасти се среща за разговор, четене на незавършени произведения и пиене в кръчмата „Орел и дете“.

Там Толкин изпробва глави от „Властелинът на пръстените“ пред публика, не на последно място и пред приятеля си К. С. Луис.

 

Част от интериорът на „Орел и дете“

Именно в такива групи по-младия Толкин демонстрира своите таланти към езика и филология. Той притежава естественото умение да изучава езици и може би това го кара да измисли свой. Толкин обича звука на думите, независимо дали са на гръцки или готически, уелски или финландски, старонорвежки или англосаксонски. Той чете жадно, но нищо не го поразява толкова, колкото куплет в староанглийската поема „Кристът от Сайнулф“: „Здравей, Еарендел, най-светлият ангел, над Средната земя, изпратен до хората“. Тези думи формират крайъгълния камък за голяма част от ранното му писане, докато той замисля собствената си Средна земя.

Въпреки часовете, прекарани в писане или създаване на езици, общуване или учене (той прави твърде малко от последните през първите си години в Оксфорд), Толкин с нетърпение брои дните до 21 си рожден ден. След почти три години той възнамерява да пише на Едит, за да поднови връзката им. Когато на 3 януари 1913 г. настъпва полунощ, той слага писалката върху хартията: „Колко време ще мине, преди да можем да се обединим пред Бог и света?“