Дългият път на 51-годишната Чебурашка
Сигурно сте чували, че математиците са скучни хора и рядко се славят с добро чувство за хумор. Това твърдение е особено пресилено и имаме едно от най-добрите доказателства – Едуард Успенски. Той се ражда на 22 декември през 1937 г. в Егоревск. Живее щастливо с двамата си братя, а в училище показва завидни математически качества, които между другото носят и награди от олимпиади. Следвайки линията на точните науки, Едуард завършва Московския авиационен институт.
Малките камъчета обикновено обръщат колата и Успенски не е изключение. Бъдещият инженер се захласва по литературата и започва да пише различни фейлетони. За беда се оказва, че са и хубави. Дипломирането идва много скоро, а след него Едуард има договор в един от московските заводи. Изненадата е, че малко след като успява да изпълни първата си мисия, той разбира и истината – никога не е искал да бъде инженер и съзнанието му е насочено в литературата. Първите му произведения са детска хумористична литература. Битката му за място сред пистателите е трудна – отказват да го печатат, не е приет в съюза на писателите.
Снимка: By Dmitry Rozhkov – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16817986
Очевидно е, че през 60-те години на миналия век не е особено приемливо за един човек да смени работата си просто така. Тайната на всички успехи се крие в отдадеността и Успенски прави точно това. Твори, разочарова се, продължава да твори и един щастлив ден през 1966 г. присъства в сборника „Четверо под одной обложкой“. Като прохождащ писател, макар и мнозина да не го смятат за такъв, споделя страниците и с други творци. Междувременно издания като „Литературная газета“ пускат негови стихове за деца, а в някои радиопредавания дори се четат. Същата година се ражда и детската книжка, която завинаги ще промени изцяло живота на малки и големи.
Снимка: By post of Belarus – http://belpost.by/stamps/catalog-by-date/2010/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14679826
„Крокодилът Гена и неговите приятели“ се оказва трамплин за създаването на детски мултипликационни филмчета, а през 2010 г. ще получи и престижната награда „Корней Чуховски“ за цялостното си творчество. Творецът умира през 2018 година, но подарява усмивки на няколко поколения. Каквото и да говорим, най-големият успех наистина е крокодилът Гена и Чебурашка. Мистичното същество има няколко легенди за произход и пол, но истината е, че зад създаването му няма особена конспирация. Успенски рисува странно животно от женски пол, което дошло в зоо парка в щайгата с портокали. Някои казват, че е маймуна, но практически няма порода. Името идва от „чебурахнуться“.
По разкази на автора, думата била употребена от дъщеричка на приятел по адрес на зимната му шуба, която отказвала да застане мирно на закачалката. Чебурашка се ражда само 3 години след като Гена дебютира в литературата и киното. При първата си поява има опашка като на катеричка, но след това търпи промени. Филмчетата се оказват достатъчно невинни и приятни, лишени от всякакви идеологии и представят красивия детски свят. На 20 август 1969 г. се събират пари в помощ на сираци и Успенски официално дава и рождената дата на малкото симпатично същество – 20 август. И макар в анимацията животинките да са безгрижни и щастливи, балансът е гарантиран с антигонисти.
Снимка: Автор: студия Союзмультфильм – http://blog.ra-atm.ru/archives/368, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=4679782
Баба Шапокляк (името идва от сгъваеми цилиндри) вече има истинско вдъхновение. Едуард признава, че я е изградил изцяло по спомен на първата си жена, художникът пък се доверил на тъща си като най-чиста форма на муза. Макар и вече доста възрастна (близо 51 години) Чебурашка сякаш преживява своя втори ренесанс. През 70-те години става международна звезда и правата за филмчето се предлагат на Швеция. През 1988 г. любимите герои вече са в колекционерска серия от пощенски марки. Паметници започват да се раждат някъде през 2005 г. в различни градове в Русия. А една московска детска градина е стигнала до там, че да направи музей на чудатото анимирано приятелче.
Снимка: By Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838527
Русия обича своите анимационни герои и затова олимпийските състезатели я произвеждат в талисман за предстоящите световни спортни форуми. Чебурашка е била в Атина през 2004 г. и в Торино през 2006 г. за зимните олимпийски игри. За зимните олимпийски игри е пременена в бяла козина, за Пекин се издокарва с червена козина. През 2003 г. става и японска звезда. Япония плаща правата на въпросното чудато същество и ще ги притежава до 2023 година. През 2010 г. японците създават и добър римейк на оригиналните епизоди от 70-те години.
Големите уши на симпатичното животно се превръщат в нарицателно на всичко, което напомня за нея. Големите слушалки например получават звучното име „Чебурашки“. Покрай забавните истории се раждат и някои особени проблеми. Когато започва продажбата на анимационния герой, Леонид Швартсман заявява, че е отговорен за визията на този герой и заслужава част от авторските права. Спорът се води от 1994 до 2007 година, когато става ясно, че за тези изказвания се налага да заплати сумата от 4.7 милиона рубли.
И до днес адвокатите на Леонид смятат, че е имало много сериозен подкуп, особено след като Чебурашка била използвана и за реклама на паста за зъби. И това далеч не е всичко, много скоро започват да се появяват и играчки на малката пухкава героиня. Повечето дори се предлагат в ограничени издания, имат колекционерска стойност, а в Япония може да откриете сериозни търгове. Ако притежавате някоя стара играчка, побързайте да проверите нейната стойност. Джон Гарвин Уиър (американският балетист) е запален колекционер и редовно следи за играчки на Чебурашка.
