10 от най-важните древни документи, които вече не съществуват

От най-свещените текстове на Рим до гигантски китайски ръкопис, който не би се побрал и в контейнер – ето списък с 10-те най-важни древни документи, които вече не съществуват:

Сибилските книги (на основната картина горе)
Римските лидери се консултират с тези пророчески книги с оракулски предсказания по време на политически кризи в продължение на може би 900 години. Те се съхраняват в храма на Юпитер на Капитолий и според древните източници са три на брой. Сибилските книги не бива да се бъркат с т. нар. „Сибилски предсказания“, които са 12 книги с пророчества с юдейско-християнски произход. Оригиналите са изгорени през 83 г. пр. н. е. като  се твърди, че техните заместители са унищожени от римски генерал от 5 век, който се страхува, че нахлуващите вестготи ще ги използват.

Поемите на Сафо
През 6 век пр. н. е. Сафо композира 10 000 стихотворни реда, които изпълват 9 тома. В момента съществуват по-малко от 70 пълни реда, но те са достатъчни да направят най-известната дъщеря на Лесбос (както я нарича класикът Даниел Менделсон) почитан лирически поет на еротичната любов. Според древните автори, които са чели нейните произведенията, темата на много от тях е хомосексуалността. Именно от там произлиза и думата „лесбийка“ – по името на нейния роден остров Лесбос – и се превръща в нарицателно. Сафо е включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция, подбрани от александрийските граматици за приноса си в началото на елинистичната епоха през 4 век пр. Хр. Останалите са: Стезихор, Пиндар, Анакреон, Алкей, Симонид, Алкман, Бакхилид и Ибик.

„Ахил“ на Есхил
Смята се, че трагичната трилогия на известния гръцки драматург (около 525 – 456 г. пр. н. е.) преосмисля Троянската война като разчет със съвременната атинска демокрация. Приблизително общо над 80 от неговите творби са загубени в историята. Оцеляват единствено 7 пиеси: единствената запазена историческа трагедия „Персите“, една пълна трилогия „Орестия“, съставена от „Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“, и още „Седемте срещу Тива“, „Молителките“ и „Прикованият Прометей“.

Кодексите на маите
От може би хиляди книги, които разказват за историята, културата и религията на маите – написани в йероглифи още през 9 век – оцеляват по-малко от 5 текста. Останалите са изгорени от конквистадори и католически монаси през 16 век.

Панчатантра
Тази колекция от любими индийски басни (букв. от деванагари „Пет принципа“) за животни, написана още през 100 г. пр. н. е. ни е известна от ранните преводи на пехлеви (сега изгубени), сирийски и арабски, а оригиналният санскритски източник изчезва. Превод на иврит е основата за една популярна версия в средновековна Европа. Предполага се, че текстовете са написани около 200 пр. н. е. от Вишнушарман, а първоначалната им цел е била да служат като ръководство за висшестоящи, образовайки ги чрез басни как да водят политика.

Авеста –  основната свещена книга на зороастризма
Свещената книга на квазимонотеистичното верую на древна Персия оцелява като обширна колекция от фрагменти – приблизително 1/4 от оригиналния текст. Последните пълни ръкописи може да са изгорели, когато Александър Велики завладява Персеполис през 330 г. пр. н. е. Книгата е написана на авестийски език, който умира още през първата половина на I хилядолетие пр. н. е. Нейните главните части са: „Ясна“, „Висперад“, „Вендидад“ и „Ящи“.

Шестата класика на Конфуций
Все още имаме „Петте класики“, традиционно приписвани на китайския философ, които обхващат поезия, реторика, древни обреди, история и гадаене. Шестата му класика – за музиката – може да е изчезнала през 3 век пр. н. е. в прочутото Изгаряне на книги и погребване на учени. В една от Петте класики е записано последното послание на Конфуций към неговите ученици и цялото царство: „Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – научаваш, но само съчетани тези действия водят до прогреса.“

Енциклопедия на Юнле
Повече от 2000 учени са допринесли за този 11 000-томен текст от династията Мин по теми, вариращи от земеделие и изкуство до теология и природни науки. Това е най-голямата книжна енциклопедия в историята на света, а идеята за нея хрумва на император Юнле от династия Мин (1368–1644). Половината от 800 останали тома са изгорени във Боксерското въстание през 1900 г .; оцеляват едва 3% от оригиналния текст.

Трактати на Ибн ал-Хайтам
Роденият в Ирак средновековен математик, астроном и физик, чиято работа в областта на оптиката повлияват на мислителите в цяла Европа, написва над 200 творби. Само 55 от тях оцеляват. Някои смятат ал-Хайтам за „бащата на съвременния научен метод“, а на негово име е кръстен и
кратер на Луната.

Хроники на Израилевите царе
Еврейската Библия (на снимката) се позовава на около 20 произведения, които вече не съществуват. Често цитираните „Хроники“ представляват подробна история от ранната желязна епоха, от която може да са извлечени множество други библейски разкази.