На северната страна на катедралата Йорк Минстър се намира прочутият Пилигримския прозорец (около 1330 г.). Той е кръстен на изображението на разпятието, което е разположено над мъже и жени поклонници, оградили Свети Петър, който пък е изобразен не само с обичайния си ключ (към небето) в едната ръка, но и с по-малко познатия образ църква в другата – много подходящо като се има предвид, че той е покровител на катедралата.
Най-интригуващият елемент от композицията на прозореца са забавните изображения на животни в долната част. Сред тях има и шествие на маймуни като една звъни със звънец, една носи кръст, а четири носят ковчег, за който се е вкопчила маймуна лекар и преглежда болния си маймунски пациент. Встрани има още маймуни (и други животни), някои от които държат колби с урина. Има и лисица, която проповядва на петел, лисица, която краде гъска и е преследвана от жена, както и пародия на ловна сцена, в която елен преследва хрътка…
Както Св. Бернар от Клерво (френски средновековен мистик и основна фигури в Цистерцианския орден) пита през 1125 г., „С каква цел са тези нечисти маймуни?“ И как трябва да бъдат тълкувани?
Св. Бернар от Клерво
Животните в средновековното изкуство трябва да се разглеждат в по-широкия им контекст, вместо да се приписва на всяко отделен мотив с конкретно значение. Не само по витражи, но по-често и в ръкописи, перифериите на страниците са украсени с екзотични животни, гротескни хибриди, животни, имитиращи хора, хора в животинска форма и митични същества в развратни и хумористични сцени. Всъщност животните се използват в средновековното изкуство като иконографски изображения или за да предадат някаква алегория.
Много животни, включително лъвове, се използват поради физическата им близост с хората. Това може да се дължи на тяхната зверска природа. Пример намираме в Ексетърска катедрала, където един купол от 14 век изобразява лъв, застанал на задни крака, който извива глава около мъжка фигура, вероятно Самсон от библейската приказка, който държи челюстите на съществото разтворени.
Един от любопитните мотиви е използването на маймуни. Те често са представяни да правят човекоподобни дейности, включително да свирят на инструменти, да ловуват, да ядат и пият, но общата цел е да се внуши безумието на човека. В християнската традиция маймуните се възприемат като безмозъчни, натрапчиви имитатори на човешки действия, пародии на човечеството и неговата лакомия, суета и глупост.
Маймуните лекари също осмиват медицинската професия, комбинирайки сатирата със сериозен основополагащ морален момент – те илюстрират широко разпространеното подозрение и презрение към докторите, защото се смята, че в крайна сметка само Христос може да излекува човешката душа.
Енорийската църква на Вси светии
Енорийската църква на Вси светии от 12 век в Ийстън он да Хил, точно до Стамфорд в Нортхемптъншир, се отличава с богатство от архитектурни стилове от Норман до неоготика. И все пак, когато погледнем южната фасада, ще бъдем посрещнати от каменeн гаргойл от 15 век, наведен със задните си части напред. Местната легенда разказва, че гордата му поза сочи в посока каменоделеца на катедралата Питърбъро в знак на протест, че не му е платено.
Въпреки че не е съвсем ясно кога за пръв път се появява това смело произведение на изкуството, изглежда, че съвпада с появата на готическия стил или, по-точно ерата на Перпендикулярната готика (1375–1530).
Други подобни фигури могат да бъдат намерени в Британските острови, отново датиращи от същия период. Примерът в Ийстън се отличава с доста нагла поза: наведена, с разтворени крака, с надничаща глава и стратегически поставена дупка, която има за практическа цел да се отлива дъждовната вода през нея, а не да илюстрира някакви анатомични части (разбира се…). Едва ли е изненадващо, че палавите зидари не могат да устоят на изкушението да изобразяват такива отвори за тази цел.
Сред мизерикордите от 14 век в катедралата Чичестър е и умело издълбана сцена на музикант с цитол (инструмент, популярен между 13 и 14 век, подобен на цигулка), който си краде целувка от танцуваща жена.
Мизерикордите са художествени резби от обратната част или по периферията на вдигащи се седалки (като в някои кина), на които седят хората, дошли на църква. За първи път те се появяват в църквите в началото на 13 век, като по-голямата част от тях датира от средата на 13 до края на 15 век. От латинската дума, за „жалост“, името буквално се превежда на тяхната функция: демонстрация на милост, тъй като те са проектирани да поддържат седящия в изправено положение.
Въпреки че църквата Св. Мария и Свети Дейвид от 12 век в Килпек, Херефордшир, има доста типична архитектура, тя също така крие някои необикновени резби, включително гърчещи се змии и мистериозни животни. Но най-необикновената от всички тях е една от най-добре запазените примери в Англия за т. нар. Шила-на-гиг (Sheela-na-Gig).
Шила-на-гиг представляват каменни резби (от време на време и дървени, под формата на мизерикорди), изобразяващи голи жени в седнало положение с отворени крака, открито излагащи гениталиите си. Името вероятно произлиза от ирландски и означава „Жената с гърдите“. Примери най-често се намират над врати и прозорци на средновековни църкви и замъци в Северна Европа, предимно Ирландия и Великобритания, но също така и на няколко други места из континента, като например в манастира Сан Педро де Серватос в Кантабрия, Испания. Датирането им и установяването на повода, поради който се появяват, се оказва трудно, тъй като се смята, че много от тях са използвани повторно от предишни, по-стари сгради. Въпреки това, те се появяват в църквите през 11-17 век и вероятно са създадени за първи път във Франция или Испания.
Въпреки че Шила-на-гиг може да изглеждат еротични по природа, съмнително е, че тези резби някога са имали за цел да възбудят и всъщност са езически символи на плодородието, както и предупреждения срещу похотта и пазачите или защитниците на злото – оттук и позициите им над входовете. Други теории са, че предвид грубата им форма Шила-на-гиг са произведени от местни аматьори резбари и следователно представляват народни божества, свързани с живителни сили, раждането, смъртта и обновяването на живота. Дори и така да е, през миналото смутените или високомощни посетители на църквата и духовници често премахват, покриват или директно унищожават резбите, ако ги сметнат за обидни.