Векове наред в древноримския календар седмият месец няма име, което да буди любопитство. Той се нарича просто Quintilis — "петият" — наименование, наследено от старо летоброене, чието създаване хрониките приписват на митичния цар и основател на Рим — Ромул.
Календарът се състои от десет месеца и започва през март, което не е случайно — тогава по традиция е началото на военните кампании и селскостопанските дейности. Считано от март, юли е петият месец, а безличното му тогавашно наименование не изгражда добра представа за значимостта му в живота на древните римляни.
Около 713-а пр.н.е. година вторият цар на Рим, Нума Помпилий, извършва реформа и добавя два месеца в началото на годината. Въпреки промяната на поредността, Quintilis запазва името си.
Месецът на зреещата пшеница и топлото време неслучайно има значителна символика. В последните му дни, точно преди зазоряване, най-ярката звезда се появява отново в небето след седмици, в които е невидима от Земята: Сириус, от съзвездието Голямо куче. Римляните я нарича canicula, "малкото куче", а жежките седмици около нейното появяване са известни като dies caniculares — "кучешки дни".
Произходът на тези вярвания се корени още в Древна Гърция: в "Илиада" Омир нарича Сириус "кучето на Орион" и тълкува неговата поява на небето като предзнаменование за треска, изпратена на смъртните. Друг древногръцки поет — Хезиод, описва как звездата "изсушава главите и коленете", носейки тежък летен зной, и съветва да се търси сянка и вино. Самото ѝ име идва от гръцкото seirios — "изгарящ", "жарещ".
Според логиката на древните астрономи, щом най-ярката звезда изгрява редом със Слънцето, двете се сговарят да излеят непоносима жега върху земята.
Около "кучешките дни" се заражда богата палитра от вярвания. Плиний Стари пише, че през този период моретата врят, виното вкисва, а кучетата полудяват. Вергилий описва в "Георгики" лозари, които се борят за реколтата си, точно когато Сириус "разпуква изсъхналата земя". Писателят и агроном Луций Колумела съветва земеделците как да пригодят дейностите си спрямо появата на звездата.
Лечителите, последователи на Хипократовата традиция, предупреждават срещу хирургически намеси и кръвопускане, докато "Кучешката звезда" властва на небето, поради опасност от разреждане на кръвта и "разпалване на нрава" — равновесието и баланса в тялото са застрашени в периода, предизвикващ както летаргия, така и избухливост.
Митовете и страховете, свързани с "кучешките дни", се намират в основата на многообразието от ритуали и чествания през месец Quintilis и водата присъства в почти всеки от тях. На пети юли се отбелязва Поплифугия — празник с митични корени, отбелязван с жертвоприношение на Марсово поле. Между шести и тринадесети — игрите на Аполон, характерни с провеждането на зрелищни надбягвания с колесници, театрални представления и циркови номера, с цел да се осигури благоразположението на божеството и да се предпази римският народ от болести и чума.
На двадесет и трети настъпват Нептуналиите, почитащи Нептун, не като бог на далечното море, а като господар на изворите и сладката вода. Празнуващите издигат подслони от клони и листа, наречени "umbrae", като импровизирана защита срещу жегата, за която виновник се счита Сириус. Два дни по-късно настъпва денят на пазителката на изворите — богинята Фурина.
Към средата на I век пр.н.е. римският календар представлява същински аритметичен хаос. Той се състои от едва 355 дни и неизбежно изостава от слънчевата година. За да го поддържат в приблизителен синхрон със сезоните, понтифиците периодично вмъкват в календара допълнителен месец — Mercedonius. Но освен свещеници и жреци, те са участници в политическия живот, което превръща добавянето на месец в своеобразно политическо оръжие.
Допълнителен месец в дадена година може да означава удължаване на мандата на приятелски настроен магистрат, отлагане на неудобни избори, продължаване на изгоден договор или забавяне на падежа на дълг. Понякога самите римляни не знаят предварително дали ще бъде добавен месец — Цицерон се оплаква в писмата си, че разбира за евентуалната промяна в последния момент. Към 46 г. пр.н.е. календарът е изостанал с цели три месеца от слънчевата година. Историкът Светоний споделя, че празниците на жътвата вече не се падат през лятото, а тези на гроздобера — през есента.
Юлий Цезар, който вече е движеща сила в Рим и заема длъжността на главен жрец, решава да сложи окончателен край на тази практика. По съвет на александрийския астроном Сосиген той решава да замени Луната като източник на измерване на времето и обвърза годината със Слънцето по египетския модел: 365 дни, с добавяне на един ден на всеки четири години. За да компенсира натрупаното отклонение, Цезар удължава 46 г. пр.н.е. до впечатляващите 445 дни, като добавя три допълнителни месеца — година, запомнена като annus confusionis, "година на объркването", която все още най-дългата в историята.
Когато тя приключва на 1 януари 45 г. пр.н.е., Рим се събужда с нов календар. Нещата не потръгват гладко. Жреците погрешно тълкуват инструкциите и добавят високосен ден на всеки три години вместо на всеки четири, което налага император Август да преустанови високосните години за известно време и да ги възстанови едва около 8 г. сл.н.е. С тази единствена корекция юлиянският календар ще е мерило за целия западен свят в продължение на шестнадесет века, докато папа Григорий XIII не го ревизира през 1582 г.
Цезар не се радва дълго на своята подредба на времето и бива убит на Идите —"средните дни", през март 44 г. пр.н.е. Още преди края на лятото, Марк Антоний предлага да се преименува седмият месец в чест на Цезар, който е роден именно тогава. Промяната се налага постепенно. По време на игрите, организирани в чест на Цезар от неговия осиновен наследник Октавиан, комета се появява в небето седем поредни нощи. Мнозина тълкуват това като възкачване на душата на убития диктатор сред боговете и предзнаменованието спомага за утвърждаване на новото име.
Не всички приемат радушно промяната — Цицерон отбелязва с горчивина в писмата си с какво нежелание изписва "юли". Но името се запазва, надживявайки Републиката, императорите и самия Рим. Останалите месеци носят имената на божества — на Янус, на Марс, на Юнона; да се постави смъртен сред тях е чест, граничеща с обожествяване. В последствие, месец Sextilis, също е преименуван на свой ред — този път в чест на Август — така че вторият Цезар да заеме достойно място до първия.
В наши дни Сириус изгрява през август поради бавното завъртане на земната ос, но "кучешките дни" остават в етимологията на много думи — жежкото време е canicule на френски, canícula на испански, а ваканция на руски е каникулы.Човечеството все така търси сила, отговорна за зноя, и се опитва да ѝ даде име. Природни закони или собственото ни поведение — самият навик да търсим сила, причина за горещината, се оказва по-траен от която и да е космология.
