Понякога хората са способни на изключителни зверства и жестокости. Човешката история помни много такива примери. Един такъв момент е геноцидът в Руанда през 1994 година, при който са избити между 500 000 и 800 000 души.
Геноцидът в Руанда от 1994 г. е планирана кампания за масови убийства, извършени в период на около 100 дни. Зад чудовищното престъпление стоят екстремистки елементи от мнозинството хуту в Руанда. Смята се че около 200 000 хуту, подтикнати от пропаганда, участват в геноцида. Жертвите на геноцида са предимно тутси и умерени хуту. Над 2 000 000 души пък са принудени да напуснат родината си.
Основните етнически групи в Руанда са хуту и тутси, които представляват съответно повече от 80 процента и около една седма от общото население. Трета група, тва, съставлява по-малко от 1 процент от населението. И трите групи говорят руандски (по-точно киняруанда), което предполага, че са живели заедно векове наред.
Смята се, че районът, представляващ днешна Руанда, първоначално е бил заселен от тва, които са били последвани от хуту, вероятно някъде между V и XI век, а след това от тутси, вероятно през XIV век. Дългият процес на миграции на тутси от север завършва през XVI век с появата на малко кралство в централния регион, управлявано от малцинството тутси, което съществува до пристигането на европейците през XIX век.
Между хуту и тутси има дълбоки социални различния. Това се вижда от системата от връзки патрон-клиент ("бухаке" или "договор за добитък"), чрез които тутси, със своята силна скотовъдна традиция, получават социално, икономическо и политическо превъзходство над хуту, които са предимно земеделци. Въпреки това, идентификацията като тутси или хуту е променлива. Докато физическият вид може да съответства донякъде на етническата идентификация (тутси обикновено са приемани за светлокожи и високи, хуту - тъмнокожи и ниски), разликата между двете групи не винаги е била очевидна поради смесените бракове и използването на общ език от двете групи.
По време на колониалната епоха Германия, а по-късно и Белгия, приемат, че етническата принадлежност може да бъде ясно разграничена по физически характеристики и след това използват етническите различия, открити в собствените им страни, като модели, за да създадат система, в която категориите хуту и тутси вече не са флуидни. Германското колониално правителство, започнало през 1898 г. и продължило до 1916 г., провежда политика на непряко управление, която засилва хегемонията на управляващата класа тутси и абсолютизма на нейната монархия. Този подход продължава и при Белгия, която поема контрола над колонията след Първата световна война и я администрира непряко, под опеката на Обществото на народите.
С течение на времето хуту започват да искат равенство и срещат съчувствие от римокатолическото духовенство и някои белгийски административни служители, което води до революцията на етническата група. Революцията започна с въстание на 1 ноември 1959 г., когато слух за смъртта на лидер на хуту от ръцете на тутси кара групи хуту да предприемат атаки срещу тутси.
Следват месеци на насилие. Много тутси са убити или принудени да напуснат Руанда. През януари 1961 г. хуту извършват преврат, като свалят краля тутси. Това се случва с мълчаливото съгласие на белгийските колониални власти. Монархията е свалена. Руанда става република. Създадено е временно национално правителство, съставено изцяло от хуту. Независимостта на страната е провъзгласена на следващата година.
Преходът от управление на тутси към управление на хуту не протича мирно и безпроблемно. От 1959 до 1961 г. около 20 000 тутси са избити. Вълни на етническо насилие, съпроводени с масови убийства на тутси, избухват периодично в следващите години.
Напрежението между хуту и тутси отново пламва през 1990 г., когато бунтовниците от Руандийския патриотичен фронт (РПФ), водени от тутси, нахлуват от Уганда. В началото на 1991 г. е договорено прекратяване на огъня, а преговорите между РПФ и правителството на дългогодишния президент Жувенал Хабиаримана, хуту, започват през 1992 г. Споразумение между РПФ и правителството, подписано през август 1993 г. в Аруша, Танзания, призовава за създаването на широкообхватно преходно правителство, което да включва РПФ. Екстремистите хуту са категорично против този план. Разпространението на тяхната антитутси програма се увеличава и се превръща в елемент за подхранване на етническото насилие.
На 6 април 1994 г. самолет, превозващ Хабиаримана и президента на Бурунди Сиприен Нтарямира, е свален над Кигали, столицата на Руанда. При катастрофата загиват всички на борда. Въпреки, че не е официално потвърдено, се смята, че екстремисти хуту стоят зад това.
Организираното убийство на тутси и умерени хуту стартира още същата нощ. Премиерът Агате Увилингиймана, умерена хуту, е убита на следващия ден, както и 10 белгийски войници, част от мироопазващи сили на ООН, разположена в африканската страна. Убийството ѝ е част от кампания за елиминиране на умерени политици хуту и тутси, с цел създаване на политически вакуум, като по този начин се позволи сформирането на временно правителство от екстремисти хуту, съставено от полковник Теонесте Багосора.
Председателят на Националния съвет за развитие (тогавашният законодателен орган на Руанда), Теодор Синдикубвабо, става временен президент на 8 април, а временното правителство встъпва в длъжност на 9 април. В идните месеци се наблюдава вълна от анархия и масови убийства, в които армията и хуту милиционерските групировки, известни като Интерахамве ("Тези, които атакуват заедно") и Импузамугамби ("Тези, които имат една и съща цел"), играят централна роля.
Радиопредаванията допълнително подхранват геноцида, като насърчават цивилните хуту да убиват своите съседи тутси, които са наричани "хлебарки", които трябва да бъдат унищожени. Смята се, че около 200 000 хуту взимат участие в геноцида.
ООН прави неуспешни опити да посредничи за прекратяване на насилието. Организацията намалява военното си присъствие в страната. От 2500 миротворци в Руанда остават едва 270. През май 1994 г. ООН ревизира решението си и гласува за създаване на сила от 5500 души, съставена предимно от войници от африкански страни. Проблемът е, че тези сили нямам как да бъдат разположени веднага. През юни 1994 г. ООН подкрепя разполагането на водена от Франция военна сила, известна като операция "Тюркоаз", в Руанда за установяване на безопасна зона.
РПФ отхвърля легитимността на екстремисткото временно правителство на хуту, встъпило в длъжност през април, и възобновява бойните действия. Силите на РПФ нахлуват в покрайнините на Кигали. РПФ успя да осигури по-голямата част от страната до началото на юли, превземайки столицата на 4 юли. Екстремистките лидери на хуту, включително тези на временното правителство, бягат от страната. На 19 юли е създадено преходно правителство на националното единство с президент Пастьор Бизимунгу, хуту, и вицепрезидент с лидера на РПФ Пол Кагаме, тутси. Слага се край на геноцида.
След края на геноцида, страната е изправена пред години на помирение и възстановяване. Основен фокус е съденето на отговорните лица за зверствата и насърчаването на националното единство и възстановяването на икономиката на страната.
Обвинените в участие в геноцида са съдени предимно в една от три вида съдебни системи: Международният наказателен трибунал за Руанда (МНТР), националните съдилища на Руанда или местните съдилища "гакака". Някои заподозрени, избягали от Руанда, са съдени в страните, в които са открити.
Холивуд също засяга темата за геноцида с филмите "Хотел Руанда" от 2004 г. и "Застреля кучетата" от 2005 г.
