Възходът на крайните движения в Германия започва след Първата световна война. В междувоенния период нацистите се оформят като значителен фактор в обществото. През 1933 г. Германската националсоциалистическа работническа партия идва на власт след избори. Лидерът й Адолф Хитлер става канцлер на Германия. Един от най-близките му съратници е Херман Гьоринг, един от най-добрите германски асове през Първата световна война.
Херман Вилхелм Гьоринг е роден на 12 януари 1893 година в Розенхайм, Германия. Той е вторият син на втората съпруга на Хайнрих Ернст Гьоринг, германски генерален консул в Хаити по това време. Гьоринг израства в замъка Велденщайн край Нюрнберг, чийто собственик е Херман, Ритер фон Епенщайн, любовник на майка му.
Още от ранна възраст Гьоринг е подготвян за военна кариера. На 16-годишна възраст е изпратен във военната академия в Берлин. Младежът завършва учебното заведение с отличие. Той участва в Първата световна война, като част от военновъздушните сили. През 1918 г. става командир на прочутата ескадрила, в която е служил великият германски летец Манфред фон Рихтхофен, известен като червения барон. По време на войната той е ранен тежко в бедрото. Почти една година се възстановява от нараняването си.
След войната Гьоринг продължава да се занимава с авиация. Той прави авиошоута. Гьоринг негодува срещу отношението на обществото към армейските офицери след поражението във войната. Той дори напуска Германия. Известно време работи като търговски пилот в Дания и Швеция. Гьоринг се запознава с шведската баронеса Карин фон Канцов, която се развежда със съпруга си и се омъжва за него в Мюнхен на 3 февруари 1923 г.
През 1921 г. Гьоринг се е запознал с Адолф Хитлер. Той се присъединява към малката Националсоциалистическа германска работническа година по-късно. Ветеранът от ПСВ получава командването на щурмовите отряди на Хитлер (SA, Sturmabteilung).
Гьоринг взима участие в неуспешния Бирен пуч през ноември 1923 г., в който Хитлер се опитва да завземе властта. По време на пуча той е тежко ранен в слабините. За да не бъде арестуван той бяга в Австрия. Притъпявайки болките от раните си с морфин, той се пристрастява към веществото.
През 1927 г. Гьоринг се завръща в Германия, където контактите му в германската индустрия се оказват полезни и той е отново приет в партийното ръководство. Той заема едно от 12-те места в Райхстага, спечелени от нацистката партия на изборите през 1928 г. След това Гьоринг става признат партиен лидер в долната камара и когато нацистите печелят 230 места на изборите през юли 1932 г., е избран за председател на Райхстага.
Той имал една основна задача в парламента - да слага прът в колелото на демократичната система, която Райхстагът представлявал. Гьоринг е един от първите, пристигнали на място след пламването на Райхстага през 1933 г. Комунистът радикал Маринус ван дер Любе е обвинен за пожара. Гьоринг призовава за масови репресии срещу комунистите. Нацистите се възползват умело от създалата се ситуация, за да постигнат политическите си цели.
Гьоринг се ползва с доверието на президента Паул фон Хинденбург и използва позицията си, за да надхитри редица канцлери, докато държавният глава не бил принуден да даде властта на Адолф Хитлер.
С идването на нацистите на власт Германия се променя коренно. Гьоринг остава верен последовател на Хитлер. Той съчетава различни държани длъжности - става комисар по авиацията и ръководител на новосъздадените германските военновъздушни сили, началник на германския лов и на германските гори.
Гьоринг се превръща в най-популярният от нацистките лидери не само сред германския народ, но и сред посланиците и дипломатите на чуждестранни сили. Той използва положението си, за да натрупа лични облаги. Именно Гьоринг ръководи икономическото ограбване на евреите в Германия и в различните територии, попаднали под властта на Хитлер по време на ВСВ.
Първата съпруга на Гьоринг умира през 1931 г. Четири години по-късно той се жени повторно за актрисата Еми Зонеман. На 2 юни 1938 г. Еми му ражда дъщеря, единственото му дете - Еда.
Въпреки че Гьоринг вероятно е бил искрен в желанието си да предотврати или отложи войната, именно неговите Луфтвафе са помагат за провеждането на блицкрига, който смазва полската съпротива. След победата над Франция Хитлер награждава Гьоринг ордена Голям кръст на железния кръст за успешното му водачество.
Самодоволният характер на Гьоринг се оказва твърде слаб, за да издържи на трудностите на войната или да се противопостави на слепите предразсъдъци на Хитлер в полза на производството на бомбардировачи, а не на изтребители. Способността на Луфтвафе за отбрана намалява, тъй като фронтовете на Хитлер се простират от Северна Европа до Средиземно море и Северна Африка. Гьоринг губи репутация, когато Луфтвафе не успява да спечели битката за Британия или да предотврати бомбардировките на Германия от страна на съюзниците. Под претекст за влошено здравословно състояние Гьоринг се оттегля.
Хитлер неглижира недостатъците на Гьоринг и поддържа тясна връзка с него. През 1939 г. Хитлер го обявява за свой наследник, а през 1940 г. му дава специалния ранг Reichsmarschall des Grossdeutschen Reiches ("Маршал на империята"). Другите нацистки лидери негодуват срещу привилегированата му позиция и презират неговото самодоволство. Гьоринг се опитва да поеме правомощията на фюрера в последните дни на войната. След самоубийството на Хитлер той се предава на американците.
По времето на своето пленничество той е излекуван от зависимостта си към наркотиците. Като част от нацистката върхушка той е изправен пред специален военен трибунал. Той е един от подсъдимите на Нюрнбергския процес. Гьоринг се защитава умело. Той се смята за звезден подсъдим, историческа фигура. Райхсмаршалът отрича да има пръст в зверствата, извършени от нацисткия режим. По думите му всичко това е дело на Хайнрих Химлер.
В крайна сметка Гьоринг получава смъртна присъда. Той подава молба да бъде разстрелян, вместо обесен. Молбата му обаче не е уважена. Гьоринг решава да вземе нещата в свои ръце. В нощта преди екзекуцията си той приема капсула с цианид и умира. Има различни версии за това как той се е сдобил с капсулата. Чак през 1967 г. е разкрито, че Гьоринг е оставил бележка, обясняваща, че капсулата с отровата е била скрита през цялото време в контейнер с помада.
Тялото на Гьоринг, както и телата на екзекутираните нацистки висши ръководители, са оставени на мястото за екзекуции за свидетелите на екзекуциите. Труповете са кремирани в Мюнхен, а праха им е разпръсната над река Изар.
