Антоан Лавоазие е френски учен от 18-и век, широко признат като основоположник на съвременната химия.
Неговата революционна работа поставя под съмнение утвърдени научни възгледи, като чрез прецизни експерименти той доказва, че въздухът се състои от различни газове, включително кислород. Освен това той доказва ролята на кислорода по време на горене и дишане.
Сред най-значимите му постижения са формулирането на закона за запазване на масата при химични реакции и създаването на систематична химическа номенклатура.
Антоан-Лоран Лавоазие е роден в Париж на 26 август 1743 г. в заможно буржоазно семейство. Баща му, който наследява значително богатство от свой чичо, както и длъжността му на адвокат към Парижкия парламент, е юрист.
Майка му, Емили Пюнктис, също заема високо обществено положение, тъй като е дъщеря на адвокат към Парижкия парламент.
След като завършва юридическото си образование, Лавоазие, подобно на баща си и дядо си по майчина линия, е приет в елитната адвокатска колегия, чиито членове представят дела в Парижкия парламент.
Вместо да практикува право обаче, той започва да се занимава с научни изследвания, които през 1768 г. му осигуряват прием в най-авторитетното научно общество във Франция, а именно Френската академия на науките.
По времето, когато Лавоазие учи, химията все още няма ясна теоретична основа и строга научна система. Макар химическите трудове да съдържат значително количество информация за веществата, които учените изследват, липсва общо съгласие относно точния състав на химичните елементи или обясненията за промените в техния състав.
Много учени по онези времена все още възприемат четирите елемента от древногръцката философия, земя, въздух, огън и вода, като основните съставки на материята.
Химици като Лавоазие насочват вниманието си към по-задълбочен анализ на химичните съединения, например солите, които се образуват при взаимодействие между киселини и основи.
Учените от епохата на Просвещението се стремят не само да определят състава на веществата, но и да обяснят как те се променят по време на химичните реакции.
Твърдението, че общата маса на веществата се запазва при химичните реакции, е по-скоро тяхно отколкото откритие, доказано чрез експерименти.
Лавоазие вярва, че материята нито се създава, нито се унищожава при химични реакции, и чрез своите експерименти се стреми да докаже, че това убеждение е вярно. Въпреки това той среща трудности при доказването, че принципът е универсален.
Неговото настояване химиците да приемат това предположение като закон е част от по-широката му програма за издигане на химията до стандартите на експерименталната физика. Докато и други негови колеги търсят принципи на запазване, които да обяснят химичните реакции, Лавоазие упорито събира и претегля всички вещества, участващи в експериментите му.
Именно този стремеж към точност постепенно го утвърждава като един от най-амбициозните млади учени във Франция.
След избирането си за младши член на Академията на науките, Лавоазие започва да търси област на изследване, в която да се отличи.
В ранните етапи на своята работа той разглежда теорията за флогистона като полезна хипотеза, но търси начини или да укрепи нейната експериментална основа, или да я замени с по-надеждна теория за горенето.
Какво представлява всъщност тази теория? Това е остаряла научна концепция от XVII и XVIII век. Тя е развита от Йохан Бехер и Георг Ернст Щал и според нея всички горими вещества съдържат т.нар. флогистон - невидима "огнена" субстанция, която се освобождава при горене или ръждясване. По-късно теорията е опровергана от експериментите на Лавоазие, които доказват ролята на кислорода в тези процеси.
В крайна сметка неговата теория за кислорода заменя хипотезата за флогистона, но за постигането на тази цел са необходими много години и значителна помощ от други учени.
Освен с науката, Лавоазие активно се занимава и с финансови и административни дейности. Малко преди да влезе в Академията на науките през 1768 г., Лавоазие получава значително наследство от майка си, което използва, за да закупи дял във финансова организация, известна като "Ферм женерал". Макар химията да е голямата му страст, през по-голямата част от живота си той посвещава значително време на финансови и административни дейности.
Три години след присъединяването си към "Ферм женерал" Лавоазие се жени за Мари-Ан Пиерет Полз, 14-годишната дъщеря на един от членовете на организацията, с когото работи. Въпреки че няма научно образование, Мари-Ан е интелигентна и енергична млада жена, която успява да намери своето място в света на науката.
Тъй като двамата нямат деца, тя посвещава голяма част от времето си на помощ в изследванията на съпруга си и скоро е смятана за негов най-доверен личен асистент.
Тя научава английски език, който Лавоазие така и не успява да усвои, и превежда за него химически трудове. В лабораторията често записва резултатите от експериментите, а когато Лавоазие представя новите си теории, тя активно участва в популяризирането им.
Изследванията на Лавоазие в началото на 70-те години на 18-и век са съсредоточени върху това как металите променят теглото си при нагряване и ръждясване. Известно е, че когато металите постепенно се превръщат в прахообразни вещества, както се наблюдава при ръждясването на желязото, полученото вещество тежи повече от първоначалния метал.
Когато обаче от това вещество отново се получи метал, теглото намалява. Теорията за флогистона не успява да обясни тези промени, тъй като самият "огън" не може да бъде изолиран и претеглен.
Лавоазие предполага, че причината за наблюдаваните промени е не огънят, а свързването и освобождаването на въздух. Тази идея определя посоката на изследванията му през следващото десетилетие.
По време на работата си Лавоазие се сблъсква и с други явления, които трябва да бъдат обяснени. Той вярва, че сярата се свързва с въздуха по време на горенето и че именно този процес причинява киселинността, но остава неясно коя "съставка" от въздуха е отговорна за това.
По същото време британски учени, особено Джоузеф Пристли, откриват нови газове в атмосферата. През 1774 г. Пристли изолира кислород и по-късно представя свойствата му пред френските учени по време на посещение в Париж.
Лавоазие повтаря експеримента, осъзнава значението на новия газ и го нарича кислород. Това откритие му позволява да обясни процесите на горене, дишане и калцинация.
В традиционната история на химията Лавоазие е представян като водещата фигура на химическата революция през 18-и век и съответно като един от основателите на съвременната химия. Той наистина е неуморим и изключително умел изследовател, но неговите експерименти поставят акцент повече върху количествените измервания и демонстрациите, отколкото върху самите открития.
Неговите научните постижения са безспорно изключителни, но може би най-голямото му наследство е в това, че налага нови стандарти в самата наука.
Той дава пример за останалите, допринася с нови идеи, а хората, работещи с него, изпитват огромно уважение към него.
Лавоазие има късмета да направи своите научни приноси преди Френската революция. До 1785 г. теорията на Лавоазие за горенето вече печели все повече поддръжници, а идеите му започват постепенно да променят начина, по който се развива химията.
Един от начините, чрез които Лавоазие популяризира новата си теория, е създаването на нова система за наименуване на химичните вещества.
През 1787 г. Лавоазие и трима негови колеги публикуват нова химическа номенклатура, която скоро е широко приета благодарение на авторитета на Лавоазие и влиянието на Френската академия на науките. Основите на тази система продължават да се използват и днес.
Когато Френската революция избухва през 1789 г., Лавоазие, подобно на много други представители на френския елит, я възприема като възможност за реформиране и модернизиране на политиката и икономиката на Франция.
Този оптимизъм обаче скоро е помрачен от събитията, които поставят под заплаха самото съществуване на държавата.
Лавоазие, вероятно надценявайки авторитета на науката и силата на разума, продължава да съветва революционното правителство по финансови и други въпроси, а нито той, нито съпругата му напускат Франция, когато народният гняв се насочва срещу хората, свързани със Стария режим.
С радикализирането на Революцията и установяването на репресиите по време на Големия терор Лавоазие продължава да настоява Академията на науките да бъде запазена, защото нейните членове са лоялни и незаменими служители на държавата.
Опитите му обаче се оказват безуспешни и скоро той е арестуван заедно с други членове на "Ферм женерал ".
На 8 май 1794 г. Лавоазие, тъстът му и още 26 данъчни служители са осъдени на смърт и екзекутирани на гилотината.
Въпреки трагичния край на живота си, Антоан Лавоазие оставя огромно наследство в историята на науката. Неговите изследвания поставят основите на съвременната химия и променят начина, по който учените разбират веществата и химичните реакции.
Чрез прецизните си експерименти, новите методи на работа и стремежа към научна точност Лавоазие допринася за превръщането на химията в модерна експериментална наука.
Макар да става жертва на бурните събития по време на Френската революция, името му остава трайно свързано с едни от най-важните научни открития на 18-и век.
