Малко организации и исторически личности от Източна Европа предизвикват толкова разгорещени спорове, колкото Украинската въстаническа армия (УПА) и нейните най-известни представители - Степан Бандера и Роман Шухевич. За милиони украинци те са символ на борбата за независима украинска държава в епоха, когато украинските земи са разделени между различни държави и когато страната се оказва между две от най-могъщите тоталитарни системи на XX век - нацистка Германия и Съветския съюз. За много поляци обаче имената им се свързват преди всичко с масовите убийства на полско цивилно население във Волин и Източна Галиция през Втората световна война. В Русия те традиционно се представят като колаборационисти и съюзници на нацистите.
Причината за тези противоречия е, че историята на УПА и нейните лидери е неразривно свързана с един от най-тежките периоди в историята на Европа - времето на разпадащи се империи, национални конфликти, окупации, революции и войни. За да бъдат разбрани Бандера, Шухевич и УПА, те трябва да бъдат разглеждани не изолирано, а в историческата среда, която ги създава.
Корените на украинския национализъм
След края на Първата световна война и разпадането на Руската и Австро-Унгарската империя украинците правят няколко опита да създадат собствена независима държава. Те обаче са неуспешни. След войните и международните договори украинските земи се оказват разделени между Съветска Русия, Полша, Румъния и Чехословакия.
Особено силно е недоволството сред украинците в Източна Галиция и Волин, които попадат в границите на възстановената полска държава. Част от украинското население възприема полската политика като опит за полонизация и ограничаване на украинската културна и политическа самостоятелност. Именно в тази среда се раждат различни националистически движения.
През 1929 г. във Виена е създадена Организацията на украинските националисти (ОУН). Нейната цел е изграждането на независима украинска държава чрез революционни средства. Организацията възприема идеите на тогавашния европейски интегрален национализъм, който поставя нацията над индивидуалните интереси и разглежда политическата борба като въпрос на национално оцеляване.
Сред младите активисти на организацията се откроява Степан Бандера.
Степан Бандера - човекът, превърнал се в символ
Степан Бандера е роден през 1909 г. в семейство на гръко-католически свещеник в Галиция, тогава част от Австро-Унгария. Още като млад се включва в националистическото движение и бързо се издига в йерархията на ОУН.
През 30-те години Бандера участва в организирането на акции срещу полските власти. След убийството на полския вътрешен министър Бронислав Перацки през 1934 г. той е арестуван и осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена с доживотен затвор.
По същото време ОУН постепенно преминава от националноосвободителна организация към радикално, конспиративно и милитаризирано движение. Това личи не само от действията ѝ, но и от вътрешните ѝ програмни текстове. В т.нар. "Декалог на украинския националист", разпространяван в средите на ОУН, се съдържат формули като "ще придобиеш украинска държава или ще загинеш в борба за нея" и "не се поколебавай да извършиш и най-голямото престъпление, ако доброто на делото го изисква". Подобни текстове показват как идеята за независимост е била обвързана с култ към насилието, жертвата, конспирацията и безусловната вярност към организацията.
След германското нападение срещу Полша през 1939 г. Бандера е освободен. През 1940 г. ОУН се разцепва на две основни фракции - крилото на Андрий Мелник, което залага на по-консервативен и йерархичен подход, и по-радикалното крило на Степан Бандера. Именно от средите на ОУН-Б впоследствие се формира основната кадрова база на УПА.
В своите политически текстове Степан Бандера многократно подчертава, че основната цел на движението е независима украинска държава. В една от най-често цитираните му формулировки той заявява: "Нашата идея е независима и единна украинска държава." За поддръжниците му това е доказателство, че централната му мотивация е украинската независимост. Критиците обаче отбелязват, че методите, които част от националистическото движение използва за постигането на тази цел, остават предмет на сериозни морални и исторически спорове.
Втората световна война и отношенията с Германия
Когато Германия напада Съветския съюз през юни 1941 г., много украински националисти виждат възможност за възстановяване на независима Украйна. На 30 юни 1941 г. във Лвов е обявено създаването на украинска държава.
Това обаче не съответства на плановете на нацистка Германия. Адолф Хитлер няма намерение да допуска независима Украйна. Германските власти арестуват Бандера и част от неговите съратници. Той прекарва по-голямата част от войната в специален сектор на концентрационния лагер Заксенхаузен.
Този факт често се посочва от украинските историци като доказателство, че Бандера не е бил германски съюзник в класическия смисъл. От друга страна, критиците му подчертават, че част от членовете на ОУН са сътрудничили с германските власти в различни периоди на войната и че отношенията между националистите и Германия са били сложни и променливи.
Истината е, че отношенията между ОУН и Германия не могат да бъдат описани еднозначно. В различни периоди са съществували както сътрудничество, така и конфликти.
Създаването на УПА
През 1942 г. възниква Украинската въстаническа армия. Нейната основна цел е борбата за независима украинска държава.
Най-известният командир на УПА става Роман Шухевич. Роден през 1907 г., той също е дългогодишен участник в украинското националистическо движение. Под негово ръководство УПА се превръща в значителна партизанска сила в Западна Украйна.
През различни периоди формированията на УПА водят бойни действия срещу германски части, срещу съветските сили за сигурност и срещу полски въоръжени групи. Именно тази многостранна война прави историята на организацията толкова сложна за оценка.
Роман Шухевич разглежда УПА като армия, която води борба за политическото бъдеще на Украйна. В едно от своите обръщения той призовава бойците да продължат съпротивата "за свободата на украинския народ и за собствена държава". Подобни изявления обясняват защо за много украинци той остава символ на въоръжената съпротива срещу съветската власт.
Волинската трагедия
Най-тежкият и най-спорен епизод в историята на УПА са събитията във Волин през 1943-1944 г.
В условията на война и разпад на държавната власт избухва ожесточен полско-украински конфликт. По време на нападения срещу полски села загиват десетки хиляди цивилни поляци. Полски историци определят тези събития като етническо прочистване и геноцид.
От своя страна украински историци обръщат внимание, че конфликтът е съпроводен и от нападения срещу украински цивилни от страна на полски формирования, макар броят на украинските жертви да е значително по-малък.
Именно Волин остава основната причина за напрежение между Полша и Украйна и до днес. Въпреки стратегическото партньорство между двете държави след руската инвазия през 2022 г., историческите спорове около УПА продължават да пораждат остри политически реакции.
Борбата срещу СССР
След края на Втората световна война УПА не прекратява съществуването си. Организацията продължава съпротивата срещу съветската власт в Западна Украйна.
Съветските служби за сигурност провеждат мащабни операции срещу въстаниците. В продължение на години в региона се води своеобразна партизанска война.
Роман Шухевич загива през 1950 г. при операция на съветските сили за сигурност. След неговата смърт съпротивата постепенно отслабва. В началото на 50-те години организираните структури на УПА са практически разгромени.
Степан Бандера остава в емиграция в Западна Германия, където продължава политическата си дейност сред украинската диаспора. През 1959 г. е убит в Мюнхен от агент на съветското КГБ.
Спорът за историческата памет
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. въпросът за оценката на УПА, Бандера и Шухевич отново излиза на преден план.
В Западна Украйна те постепенно се превръщат в символи на борбата за независимост. Издигат се паметници, именуват се улици, а държавните институции започват да ги представят като част от националноосвободителната традиция.
В Полша реакцията е различна. Там доминира паметта за жертвите на Волинските събития и всяка форма на героизация на УПА предизвиква остра обществена реакция.
В Русия темата се използва като доказателство за твърденията, че съвременният украински национализъм има връзка с нацисткото минало. Украинските власти отхвърлят подобни обвинения и подчертават преди всичко борбата на УПА срещу съветския контрол.
Историята на УПА, Степан Бандера и Роман Шухевич е пример за това колко трудно може да бъде оценявано миналото в региони, преживели войни, окупации и национални конфликти. За едни те са борци за свобода, които не приемат нито нацисткото, нито съветското господство. За други са отговорни за едни от най-тежките престъпления срещу цивилно население в Източна Европа през XX век.
Настоящата война на Русия срещу Украйна променя и начина, по който тези фигури се възприемат в България. До 2022 г. имената на Степан Бандера, ОУН и УПА присъстваха основно в специализирани исторически текстове или в руската пропагандна рамка, която свеждаше цялата украинска национална идея до "бандеровщина". След пълномащабното руско нахлуване те започнаха да се възприемат през съвсем различен филтър — като част от украинската съпротива срещу Москва.
Това обаче създава опасност от опростяване. За част от българската публика УПА вече е само символ на антиимперска борба. За друга — само доказателство за "нацизма" на Украйна. И двете позиции са непълни. Историческата истина е по-трудна: ОУН и УПА са част от украинската борба за независимост, но също така са свързани с авторитарна идеология, политическо насилие, етнически чистки и тежки престъпления срещу цивилни.
