Луций Домиций Аврелиан, по-известен просто като Аврелиан, е римски император, който управлява от 270 до 275 г. Историята му е като холивудски филм и заслужава да бъде разгледана.
Роден в семейство на селяни в границите на империята, той се издига в редиците на римската армия и достига до поста командир на конницата. Възкачването му на престола настъпва след смъртта на император Клавдий II по време на чума. Това се случва точно в момент, когато Римската империя е изправена пред сериозно разпадане и външни заплахи.
Аврелиан изиграва изключително важна роля за възстановяването на единството на империята, като успешно се противопоставя на различни варварски племена, отвоюва източните провинции от властта на царица Юлия СептимияЗенобия от Палмира и слага край на независимостта на Галската империя.
Военните му реформи и укрепването на римските стени значително подобряват защитата на столицата. Въпреки успехите си, управлението му е прекъснато през 275 г., когато е убит от нелоялни офицери.
Това, което остава той зад себе си е наследството на силен и решителен владетел, чиито действия полагат основите за оцеляването на Римската империя през следващите столетия.
Аврелиан, роден близо до река Дунав, вече се е утвърдил като военен офицер, когато около 260 г., под натиска на външни врагове и вътрешно разпадане на властта, границите на империята внезапно започват да се сриват.
Заедно със своя сънародник Клавдий той командва конницата на император Галиен (253-268). След убийството на Галиен през 268 г. Клавдий става император. Новият владетел бързо потушава бунта на узурпатора Авреол, но след управление от едва 18 месеца умира.
Брат му Квинтил, който управлява около три месеца, също загива или също е убит и през септември 270 г. Аврелиан се възкачва на престола.
Когато Аврелиан става император, Рим се намира в тотален хаос. Варварските племена застрашават сигурността на границите. Малко след като началото на своето управление, той е изправен пред една от най-големите заплахи за империята от времето на Ханибал и нахлуването му в Римската империя.
През 271 г. германските нашественици преминават река По и унищожават изпратените срещу тях императорски легиони. Пътят към Рим остава открит, което предизвиква всеобща паника. Император Аврелиан, който е изключителен военачалник, успява да събере войските, да разгроми врага и да отблъсне нашествениците.
Следват поредица от сражения, чрез които успява да прогони и алеманите и ютунгите от Северна Италия и ги преследва отвъд Дунава. След завръщането си в Рим потушава бунт в императорския монетен двор.
За да предпази столицата от нашествия на варварските племена, императорът нарежда изграждането на нова градска стена около Рим, като голяма част от нея е запазена и до днес и носи името на императора.
Най-голямото постижение на Аврелиан обаче е повторното обединение на Римската империя. Десетилетие преди възкачването му държавата се разпада на няколко части.
Освен законния император в Рим, на Запад съществува независима Галска империя, а на Изток царица Зенобия управлява Палмира. Легионите на Аврелиан първо се насочват на изток и побеждават Зенобия, възстановявайки контрола над Египет, която е житницата на империята, и овладява жизненоважните пътища на коприната.
След това Аврелиан повежда войските си на запад, разгромява и разпуска самопровъзгласената Галска империя. Триумфът му е пълен. За по-малко от пет години той стабилизира границите и обединява империята, която е на ръба на разпадането. С право получава титлата Restitutor Orbis ("Възстановител на света").
След като прогонва варварите от Италия, Аврелиан осъзнава, че сърцевината на империята и столицата се нуждаят от по-сериозна защита. Затова решава да укрепи Рим с масивна крепостна стена. Така наречените Аврелианови стени, дълги около 19 километра и високи приблизително 6 метра, обхващат всичките седем хълма на града, Марсово поле и квартала Трастевере на десния бряг на Тибър. Това мащабно инженерно начинание — най-голямото за цяло столетие — превръща Рим в истинска крепост. Стените остават основната отбранителна линия на града чак до XIX век и до днес са запазени в голяма степен.
След победите над многобройните врагове на Рим император Аврелиан може да се съсредоточи върху управлението на обединената империя. За да поддържа спокойствието в столицата и да спечели благоразположението на гражданите, той увеличава количеството безплатна храна, раздавана на населението.
Като строг администратор реорганизира системата за транспорт и снабдяване. Провежда и парична реформа, като увеличава съдържанието на сребро в монетите. Освен това премества монетните дворове от Рим към стратегически точки близо до границите, където възнагражденията могат по-лесно да достигат до армията.
Друго значимото постижение на Аврелиан е нещо, за което той самият не подозира. Окуражен от победите си, той въвежда в римския пантеон ново божество, което е слънчевият бог Сол Инвиктус, "Непобедимото слънце".
Императорът не може да знае, че въвеждането на това божество и култът към него ще подготви почвата за утвърждаването на християнството като официална религия няколко десетилетия по-късно. Празникът на Непобедимото слънце е 25 декември, същата дата, на която днес милиарди хора отбелязват раждането на Иисус Христос.
В началото на 275 г., докато подготвя поход срещу Персия, Аврелиан е убит от група офицери, които по всяка вероятност са били подведени от неговия секретар да вярват, че са включени в списък за екзекуция.
Управлението временно продължава от името на съпругата му Улпия Северина, докато след шест месеца Сенатът назначава възрастния Марк Клавдий Тацит за император. Империята обаче се разклаща отново и започва да става още по-нестабилна и разкъсвана от кризи до възкачването на Диоклециан през 284 г.
Управлението на Аврелиан, макар и кратко, бележи повратен момент в историята на Римската империя през III век - епоха, изпълнена с кризи, узурпатори и външни нашествия.
Със своята решителност, военен талант и административна строгост той успява да възстанови териториалната цялост на държавата и да укрепи границите ѝ в момент, когато разпадането изглежда неизбежно.
Победите му над варварите, разгромът на Палмира и Галската империя и укрепването на столицата превръщат Аврелиан в една от ключовите фигури на късната Римска империя.
Макар да загива от заговор, делото му не е напразно. Обединената от него империя оцелява и именно върху възстановените от Аврелиан основи по-късно стъпват реформите на Диоклециан и Константин.
Така Аврелиан остава в историята като "Възстановителят на света" - императорът, който спасява Рим в един от най-мрачните му периоди.
