Македонците, българите и паметниците
Честването на някои исторически личности на Балканите често дава повод за изстъпления, пише Катерина Блажевска. Тя търси отговор на въпроса защо плочата на Мара Бунева в Скопие, поставена от българи, отново бе счупена, разказва Дойче веле.
Плочата на Мара Бунева, поставена от български сдружения в Скопие, редовно става жертва на вандали. А венците, които македонски граждани полагат пред паметника на Яне Сандански в Мелник, си патят от тамошни хулигани. Как да си обясним тези посегателства? Според историците причините са различни. Едни се опитват да ревизират част от историята, която не им харесва, други просто прикриват невежеството си, трети самодейно запълват вакуума, който е оставила държавата, забравяйки да отдаде почит на определени исторически личности.
Примерът с плочата на Мара Бунева, която преди броени дни бе счупена за пореден път от вандали, сякаш илюстрира последното. На 13 януари 1928 година младата жена застрелва Велимир Прелич, който за нея е олицетворение на сръбската окупация в Македония, след което се самоубива. Тя е една от историческите личности, за чието увековечаване македонската държава не се е погрижила. Паметната плоча е поставена от български организации и тъкмо поради това около нея непрекъснато възниква напрежение. Според Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, вече е време да се сложи край на тези напрежения.
„Македонските власти най-сетне трябва да излязат със собствена историческа и политическа позиция, за да се избегне изострянето на отношенията с Република България. Същото важи и за други сходни сюжети като поклонението на македонски граждани пред паметника на Яне Сандански в Мелник. Причината е, че у нас все още няма установено научно-историческо становище за ролята на Мара Бунева в македонското освободително движение“, казва Тодоровски.
„Време е македонците да вдигнат паметник на Бунева“
Тодоровски припомня, че в историческото съзнание са напластени редица негативни интерпретации, както и схващания, наложени от идеологически мотивирани публицисти. Той смята, че Мара Бунева е дала живота си за свободна Македония, тъй че е време македонските власти да ѝ вдигнат паметник (какъвто е имало до 1944 година). Според него така няма да има нужда от българската плоча с текст на български език, край която се развяват български знамена.
По повод посегателството срещу паметната плоча Българският културен клуб в Скопие припомни, че полицията охранява паметниците на Цар Душан и на Тито, но не се грижи плочата на Бунева.
„През последните години се наблюдават редица политически действия и политически актьори, които тласкат страната към реюгославизация. Сред тях е и отношението към панихидата и плочата на Бунева. Всичко това сериозно уврежда имиджа на Македония като независима държава и кандидат-членка на ЕС“, казват от Българския културен клуб.
По повод паметника на сръбския цар Душан в центъра на Скопие с подобни оценки за „сърбизация“ на македонската политика излязоха и албански неправителствени организации. Според Тодор Чепреганов от Института за национална история, за да затихне битката около паметниците, е необходим широк дебат между съответните институции и научни работници за това дали и как трябва да се честват определени личности и събития от македонската история.
„В панихидите участват членове на организации от други държави, развяват знамена на чужди държави, което предизвиква реакции сред обществеността. Всичко се политизира и се поставя в контекста на „добросъседските отношения“, като обвинението е, че едната страна ги нарушава. След като Македония придоби независимост, паметниците постепенно започнаха да разделят и политическите елити, и гражданите – заради непримирите им възгледи. Как да не можем да разберем, че почитайки онези, които живеят в нашата колективна памет, ние показваме и своето отношение към собствената си история и култура? Колкото повече единство демонстрираме, толкова повече ще ни уважават и другите „, казва Чепреганов.
За паметника на Димитър Благоев
И другите страни от региона не са имунизирани срещу политизиране на паметниците. Доказва го един случай от съседна България, където през декември 2013-та местен партиен лидер на ДСБ в Благоевград беше задържан по подозрение, че боядисал паметника на основателя на Българската социалдемократическа партия Димитър Благоев като дядо Коледа. Обвинението, че тук ставало въпрос за оскверняване на символа на града задържаният Калоян Ханджийски коментира така: „Блоагоев не е никакъв символ. Той се е отказал от българското гражданство и се определя като македонец. Какъв символ може да бъде той?“. Ханджийски припомнил също така, че има решение на Общинския съвет от 1990-та година, според което паметникът трябва да бъде отстранен.
Благоев е основател на Българската социалдемократическа партия през 1891, но смятал сам себе си за македонец: „Аз не съм българин, аз съм македонец … и като такъв, аз съм за Македония като славянска страна, която ще има собствено управление“. В негова чест на 9 май 1950 Горна Джумая е преименувана в Благоевград. В Скопие неговото име носи само малка уличка в квартал Лисиче, която едва миналата година беше асфалтирана след много оплаквания от гражданите.
