Умората от Маастрихт
Един безславен и уморен рожден ден – така се усеща днес 20-та годишнина от договореностите от Маастрихт, която никой не отбелязва тържествено. А би трябвало, отбелязва Дойче веле.
Именно договореностите от Маастрихт са тези, които осигуряват свободата на придвижване на гражданите на Европейския съюз и възможността за участие в местните избори и изборите за Европейския парламент на цялата територия на Общността. В Маастрихт Европейският парламент осъществява първата, допълнена впоследствие с Лисабонския договор, стъпка за предоставянето на повече права. Освен това общата европейска политика вече започва да се допълва и с външнополитически елементи, паралелно започва да обхваща и сферите на правосъдието и вътрешните работи.
Редица държави са в тежко положение
Всичко това е Маастрихт. Това обаче, което е останало най-трайно в колективното съзнание, са Маастрихтските критерии – тези, които трябва да бъдат изпълнени от страните-членки на ЕС, ако искат да се присъединят към еврозоната – единното икономическо и валутно пространство.
В момента обаче немалко европейски държави са в криза. Тя вече не е толкова остра, но все още се усеща отчетливо: в Португалия хората стачкуват срещу икономиите, наложени на страната в рамките на оказваната подкрепа по линия на европейския спасителен чадър; Гърция така и не успява да постигне напредък и постоянно се налага запушването на нови бюджетни дупки; от Кипър пък изтичат все повече капитали; Ирландия има нужда от подкрепа, за да може отново да се финансира на свободния пазар, след като бъде освободена от спасителния чадър; в Испания пазарът на недвижми имоти е колабирал. Срещу 16 от 28-те европейски държави, вкл. Франция, се водят процедури за прекомерен дефицит, тъй като те с всяка следваща година трупат нови задължения.
Кой на този фон би искал да празнува рожден ден? Може би единствено Германия би имала основания, тъй като никой друг не печели толкова много от еврото.
Промяната е неизбежна
Това, което Маастрихт не може да гарантира, и което е донякъде вроден недъг на еврото, е невъзможността за ефективен контрол върху бюджетните политики на държавите от еврозоната, невъзможността за своевременно отстраняване на грешките, които биха могли да предизвикат криза.
Междувременно Брюксел предлага препоръки в това отношение, но приложението им не е обвързващо, докато не е гарантирана подкрепата по линия на европейския спасителен чадър. Всичко това би трябвало да се промени, а това няма да е лесно, тъй като би означавало намеса в бюджетната политика на съответните страни и намеса в работата на техните парламенти -ако например бъдат въведени задължителни бариери за размера на задълженията.
В Маастрихтския договор такова нещо не е записано. Нито в Лисабонския. В такъв случай за фиксиране на новите условия би била необходима промяна в договорите – рано или късно. Новият договор вероятно може да бъде наречен Лисабон-2 или другояче. Е, надали ще е факт преди 30-годишния рожден ден на Маастрихтския. Тогава може би и настроението ще бъде по-празнично, завършва анализа си Дойче веле.
